С особено нетърпение се очаква евентуално решение на БФС да отложи мача от петия кръг между Лудогорец и Левски в момент, когато шампионите преследват участие в груповата фаза на Шампионска лига, а „сините“ са на върха в класирането. Преобладаващата част от феновете на „сините“ не искат това да се случва, защото смятат момента за благоприятен в битката срещу хегемоните. Част от тях виждат в евентуална пасивна позиция на Левски по въпроса и още едно потвърждение за странно близките връзки между ръководствата на двата клуба, обикновено все в ущърб на тима на „Герена“. Но пък като че ли, за да се продължи линията на противоречие в средите на запалянковците, друга група привърженици превантивно се хвърля на амбразурата в защита на ръководството на Левски с аргумента, че нищо няма да зависи от него в този случай. И това наистина е така, но само формално: наредбата казва, че участниците в европейските турнири имат право едностранно да поискат отлагане на мач от първенството.
Да започнем именно от там. Формално Лудогорец може да поиска подобно отлагане, ако в Разград преценят, че програмата им е твърде тежка и имат приоритети. И ще бъдат прави. Логиката в наредбата е правилна, при това не е някаква българска измишльотина. Защо отбор, който представя България в Европа трябва да се моли на съперника си? Би трябвало да има вратичка, която да му позволява подобно действие, а примерите за това са много – и в лятната фаза на евротурнирите и в решаващата.
Но това, че Лудогорец може сам да „пропусне“ мача с Левски, не значи пък, че ръководството на „сините“ трябва да бъде пасивно. Факт е, че хегемонът от Разград се ползва от твърде много облагодетелстващи фактори освен огромния си бюджет и голямата дълбочина и класа в състава си. Тези, които не го харесват (а те не са никак малко) посочват наредбите за броя на чужденците и в немалка степен и „случайното“ съдийско рамо в множество ключови фактори. Ако Левски иска да се бори срещу Лудогорец този сезон (а и по принцип) дори и едно по-остро интервю от факторите, например Сираков, ще е напълно достатъчно. Всъщност точно с това са свързани според мен повечето претенции на част от запалянковците към мажоритарния собственик. Той не прилича на предишния Сираков, но в никакъв случай не може да бъде наречен узрял или балансиран. По-скоро е загубил почти всички качества на ръководител, заради които масово го обожествяваха. Да се бори за Левски видимо и за всяко нещо.
Специално по отношение на Лудогорец на Сираков към момента се приписват и достатъчно грехове. Необходимо е само да изброим нелогичното поведение на „сините“ при 2:1 за тях в Разград в края на по-миналия сезон, когато започнаха да пускат на терена резерви на резервите и в крайна сметка загубиха мача. Което пък до голяма степен донесе поредната титла на Лудогорец. След това дойде продажбата на Сонко, която абсолютно нелогично се описва като много изгодна. Края на миналия сезон доказа, че това съвсем не е така. Ако приемем, че защитата костваше на отбора класирането в европейските турнири, което до голяма степен е така, то липсата на Сонко в нея е ключовият фактор за провала. Само преминаване на един лесен съперник в Лигата на конференциите по регламент щеше да донесе по-голяма сума от наградния фонд, отколкото са получените пари за шведа от гамбийски произход. Тук изобщо не говорим за приходи от билети, които са традиционно високи за Левски.
Но извън финансите важен е и моралният фактор. С пускането на Сонко в друг отбор започна разбиването на състава на „сините“ и проблемите с други футболисти. Факт.
И не на последно място тези два момента, вината за които съвсем справедливо се приписва на Сираков, демонстрираха отказ от състезание с хегемона.
Сега обаче летвата се вдига изведнъж високо и макар още мнозина да подценяват отбора на Генчев, битката за титлата съвсем скоро може да се окаже реална перспектива. Ако в това отношение трябва да се направи паралел, то Интер от миналия сезон е много подходящ пример. Силен старт и последователност мач след мач, плюс дълбочина на отбора. Силно представяне на много от играчите, макар че на Левски липсва засега звездата фигура, съпоставима като влияние с Лаутаро Мартинес.
И заради това се чака решението на БФС и най-вече реакцията на ръководството на Левски, която ще бъде показателна дали на „Герена“ гледат сериозно на битката срещу разградския съперник.
Тук обаче трябва да си зададем и един неизбежен въпрос, който се подценява: а дали е най-изгодно за Левски да играе точно в този момент срещу Лудогорец?
Аргументът с участието на Лудогорец на два фронта е ясен, но пък има и контра аргумент. Отборът на Георги Дерменджиев има достатъчно качество в дълбочина и спокойно може да спечели първенството на България и с отбор от резерви. Мачът срещу Арда и категоричната победа с 5:1 е само едно от доказателствата за това.
Левски безспорно е във форма, а преди двата тима да излязат евентуално на терена в Разград, „сините“ може да имат преднина от 6 точки на върха. Достатъчно е само да спечелят срещу Крумовград вкъщи, тъй като Лудогорец няма да играе и този уикенд.
Това прави евентуална победа в Разград със златна цена. Девет точки вече би била много солидна преднина при балансираната програма на тима на Генчев, както и множеството слаби отбори в лигата. Срещу тях засега Левски показва безпощадност.
За хикс на „Лудогорец Арена“ може да се каже същото, но пък загуба би била тежък удар върху амбициите на „сините“. И без това под път и над път се говори, че огромен успех за тях би било второто място, сякаш първото е предопределено. Но пък малкото слабости, които засега остават незабелязани (като играта на двата бека в отбрана) могат изведнъж да изпъкнат и да променят в някаква степен оценките за представянето на тима на Генчев.
Моето усещане е, че отлагане на мача няма да бъде чак толкова неизгодно за Левски и дори може да се окаже добро в стратегически план. Това би означало, че при победа над Крумовград Левски ще държи преднина от 6 точки при добра програма поне чак докато Лудогорец навакса с отложените мачове, което ще се случи чак през зимата. А тепърва шампионите ще играят и в групова фаза на евротурнирите.
Ето защо максималното удължаване на отличния старт на Левски ще работи в полза на тима, а колкото повече кръгове се играят с добри резултати, толкова ще се увеличава натиска върху тима от Разград. И, сигурен съм, той ще бъде много по-сериозен от този на битката срещу ЦСКА-София в последните години, защото Левски предизвиква съвсем различно ниво на интереса и емоциите.
Казвайки всичко това си обяснявам и пасивността на Лудогорец по отношение на предстоящия мач. Засега няма информация, че има искане за отлагане, а по-скоро циркулира неофициално мнение, че това ще се случи. Но отлични бойци на тихия фронт като тези в Разград, със сигурност си дават сметка, че между европейските ангажименти, за тях май ще е по-добре да се опитат да приземят Левски след седмица. С всички рискове.
С абонамента си подпомагате регулярното предлагане на професионално и независимо съдържание по всички теми, свързани с Левски. Авторът Васил Колев благодари за подкрепата!