И така – дойде денят, в който трябваше да изпълня решението на управата на тръста и да искам оставката на Тонев в Левски. Той знаеше, но това не ни притесняваше особено. Целият УС на тръста беше категоричен, че няма какво да се бавим, особено при тези циркове, които беше започнал да разиграва с подготвени реплики, треньорски компромиси и никаква идея за бъдещето на Левски. Дори не ставаше дума и за стадиона, който си остана недовършен, независимо че по онова време чертаеше някакви планове как Сектор А щял да се самоизплати от билети. Приходите щели да се превеждат на строителите.
