Левски удари камбаната за „Часът на Кабаковците“

И защо странната пасивност от „Герена“ прави титлата мираж

По принцип не обичам да започвам от главата за краката, но пък сега е може би по-интересно така с оглед на ситуацията и най-вече обстоятелствата. На около 1000 километра от „Герена“ и една държавна граница плюс друго централно футболно събитие, винаги има риск оценката да не е най-точната. Но не и когато говорим за някои концептуални събития.

А обстоятелствата са следните. Гледах едновременно два мача, които се разминаваха с 30 минути. Това беше добре, защото имаше периоди, в които съм фокусиран само върху единия. На лаптопа беше Лудогорец – Левски, а на живо с целия шум около мен: Гьозтепе – Фенербахче. Динамиката на ситуацията с пътувания по няколко часа, събития, интервюта и т.н. не позволи до този момент да изгледам още веднъж, при тишина и спокойствие, мача на „сините“. Но пък съм се абстрахирал напълно от оценката и анализите на коментатора на мача, както и казаното в студиата. Прочел съм написаното в медиите, гледал съм подбрани повторения.

Спортно-техническата оценка ще я забавя, но посоката я имам, защото не очаквам да видя или осмисля нещо, което генерално би я променило. Левски изигра мач, в който изглеждаше различно от първите четири. Не беше всепомитащият отбор. Видяха се пробойни в защита, но в никакъв случай не бяха чудовищни. Играта на бековете я нямаше, Ван дер Каап беше бавен в поредица от ситуации, в които отговорността се поделя между него и Алдаир. Алдаир го нямаше изобщо. Но пък се видя и че Левски съвсем реално може да има претенции да се бори за титла и това трябва да е целта му. Няма пропаст между него и шампиона (и главен претендент).

Спортната страна е тази. Останалото е, че ако Левски иска да се бори за титлата, то ще му трябва нещо много повече от приличен отбор. А го няма и не се вижда как може да го има скоро. Тук някъде трябва да се постави темата за Кабаков, която очевидно е основна за всички.

Първото са ситуациите. Мисля, че видях почти всички ключови ситуации. Тези, които определят твърдо изхода на мача са даден гол, който не е гол; отменен гол, който е гол; ситуация, която води до почти сигурен гол – дузпа, засада и т.н. Ситуация, която дава огромно предимство – има се предвид червен картон.

От изброеното имаше само една, която се доближава и тя е избутването срещу Алекс Колев. Там е твърде субективно всичко. И е очаквано Кабаков да не даде нещо, което не е кристално ясно, когато е ущърб на Лудогорец. Защото си представете, ако при 0:0 даде дузпа за Лудогорец при подобна ситуация на отсрещната врата. Сегашните негодувания биха било точно буря в чаша вода.

Останалото – накъсване на играта, отсъждания в една посока, които изнервят ситуацията, необосновани намеси и т.н. са запазена марка на Кабаков, включително и когато не свири на Лудогорец. Но нека не принизяваме значението на неговото съдийство, дори и да не може да намерим убедителни данни, за да го наречем тенденциозно.

Преди да мина по коцептуалната част, все пак ще направя едно отклонение. По същото време, когато Кабаков безчинстваше в Разград, пред очите ми се разиграваше още едно съдийско представяне. Там се случи съвсем накратко следното: отмениха гол на Гьозтепе при 0:0 за спорно нарушение някъде далеч в началото на атаката и то след около 5 минути празнуване, мигащи лампи и т.н. Малко след това дадоха дузпа за Фенербахче, както се казва „за неправилно дишане“, после подминаха такава за игра с ръка в полза на Гьозтепе, а в края на мача не дадоха и червен картон за „фенерите“, когато бяха натикани. И то от тези, които ВАР поне връща за гледане от съдията. Не коментирам субективната част, има или няма нарушения, но ако ви прави впечатление всичко е просто в една посока. И то толкова изразена, че в края на пресконференцията си и при липса на въпроси Моуриньо каза: „Искам още нещо да добавя – съдията беше изключително добър.“

Само си представям, ако съдийството на двата мача беше разменено. Нищо повече. Естествено, ако Лудогорец беше на мястото на Фенербахче. Защото никъде в заглавие в медиите не видях конкретика: например съдията поряза Левски с неотсъдена дузпа. Има предостатъчно независими журналисти.

Хайде обаче да минаваме на генералните неща.

В деня след мача пътувахме за базата на Гьозтепе и естествено единствената тема в колата беше Левски и Кабаков. Някой беше видял казваща почти всичко публикация от тровещите левскарството анонимни тролове. Взел снимката ни с Мъри и написал: „Докато Левски е тероризиран от Кабаков в Разград, тези са в Измир да гледат предателя“ и т.н. нещо в този дух.

Ама, разбира се! Липсата на четирима левскари беше онзи фин детайл, който наклони везните и доведе до безчинствата на Кабаков! Иначе е съвсем уместно да се пита защо те се случват!

Обаче, струва ми се, адресатът е друг. Може и да бъркам, ама така ми се струва. Например Наско Сираков. Къде е той цяла седмица? Едно интервю, пред когото си избере, дори и журналисти, които очевидно има за врагове, би довело до огромен ефект. Какво би предприел той и в сегашната ситуация? Декларация в стил „Гриша Ганчев“ с обидни за институцията Левски квалификации от типа на „ибрикчия“, сякаш писани след полунощ от Гриша Ганчев. А къде отиде „взаимното уважение“ няколко дни по-рано по тема, която не предполага подобно „слагане“ на хегемона. Не можеше ли Левски просто да благодари за бързата и професионална реакция с отпускането на още билети. А не можеше ли просто да се каже „уважение“, или отново Левски трябва да говори и от името на Лудогорец за „взаимно“. Като при трансфера на Сонко. А и тази взаимност е съмнително едностранна. Помним пускането на резервите на резерви при 2:1 за Левски, помним и онова 1:5, за дават също три точки, като при всяка друга победа. Не сме и подминали циркулиращите слухове за друг вид приети стимули, за да се стигне до тези резултати.

Помним и конгресите. Помним и какво казваме около конгресите. Че Сираков е по-нисък от тревата и Левски е просто един глас, а не клуб, който инициира или стимулира процеси на промяна. И че Левски се сеща за БФС само, образно казано, когато има някой обратен тъч. Или някой Кабаков. Декларацията ще бъде забравена след 2-3 дни и нещата ще си продължат без напрежение. И вълкът сит, и агнето цяло. Най-добрата ситуация за Лудогорец.

Всичко това не наклонява везните, но виж, за тълпата е готино да има хляб и зрелища, за да не си задава тези логични въпроси. В крайна сметка всичко щеше да е различно, ако в Разград имаше още четирима левскари. Само толкова трябваше.

Аз поне имам отговор на въпроса защо Левски може да не стане шампион. Естествено част този отговор е и в спортната част. Но не е най-голямата. Там някъде наистина е качеството на отбора. Там някъде е желанието да обявиш за велико попълнение например Алдаир, само за да заклеймиш някой, който е изразил съмнения дали може да се получат нещата с футболисти от нискоразредни отбори. Може ли изведнъж те да се превърнат в тим от шампиони? А може ли някога изобщо да станат тим от шампиони? Но пък мачовете, които определят шампионите са и тези, които показват възможностите на всеки. Никой не може да каже дали Алдаир някога ще бъде страхотен футболист, но е сигурно, че ако можеше да стреля точно без да обработи топката някъде около точката за дузпа, той нямаше да е в Левски. Защото му трябваше точно толкова и това можеше да направи разликата в този мач въпреки усилията на Кабаков.

И в края една съпоставка, много свързана с този мач в Разград и този сезон. Завърших книгата за най-големия Левски, който спечели трите купи през 1983-84. Тя търси и отговора как се стигна до там отбор от млади момчета да бутне убиеца на европейски шампиони ЦСКА от трона. И класата, и самочувствието, и таланта, и Шпйадела – всичко това са част от причините. Но има и още една, която не съм осмислял, но осъзнах при помъдрелите играчи, които си спомняха и анализираха от дистанцията на времето. Освен, че идва Шпайдела, преди сезона е сменен и шефът на клуба. Партийният функционер Данаил Николов е сменен от Кръстю Чакъров. Треньорът при 7:2, който дори не е бил левскар при идването на Левски.

Той парира военния ЦСКА по коридорите. Парира влиянието на Милко Балев и Добри Джуров, парира сателитната система от военни отбори, които гарантират минимум 16 сигурни точки за „червените“. Те губят точки срещу военни отбори в този сезон, където пък Левски не губи, което е статистическо чудо.

Шпайдела става помощник на Вуцов в националния отбор. Двамата дават път на млади левскари вместо на утвърдените звезди на ЦСКА с всички рискове по партийна линия, което това носи.

Каква е тежестта на всичко това? Ето в битката извън терена. Сигурно не е голяма, но е концептуална и по нея се познават шампионите.

А от „Герена“ има само мълчание и комични публицистични опити. Заради това се намираме в Часът на Кабаковците. Шоуто е масата е гарантирано, но титлата ще бъде мираж.