Европа кара Левски и Веласкес да напускат периферията
Първият опит да се влезе в дълбокото изглеждат окуражаващи за отбора, но и за треньора. Засега толкова
Сякаш нещо трябваше да отприщи Левски. Един малък детайл, който може да промени всичко. И промяна, която беше на ръба да се случи, но до която видимо има и разстояние, което да се измине. И прегради, които да се прескочат. Но пък и увереност и вяра, че това предстои да се случи.
Хулио Веласкес сякаш беше друг човек на пресконференцията след мача. За първи път, откакто е на „Герена“ испанецът говореше по същество. Наложи му се, когато получи конкретния въпрос за отсъствието на Джавад Ел-Джемили. И странното е, че Веласкес, който иначе е твърде предпазлив и отправя неудобните теми към ръководството, което по същество отсъства от публичната комуникация, този път взе нещата в свои ръце. Вярно е, че Ел-Джемили няма абсолютно никакво отношение към случилото се на терена в четвъртък вечер. Но пък едновременно с това нещата бяха символични, а показаното от Левски беше в същата посока. За да се справи с Апоел Беер-Шева, Левски нямаше как да мине по периферията. Трябва да навлезе в нещата. Същото важи и за събитията, които предстоят в унгарския град Ниредхаза след седмица.
И опитът на „сините“ не беше чак толкова плах, но нека да го кажем – дълбокото, но на периферията.
Факт е, че Хулио Веласкес е гледал мачовете на израелския съперник от подготовката, докато ние сме чели тамошните вестници. Особено мачът срещу най-стойностния съперник Краковия. Още там коментаторите отбелязах, че Апоел не е готов за Левски, защото в Европа трябват бързи и остри атаки, а отборът позволява на съперника времето, за да се организира и сякаш трябва чудо, за да вкара гол. Което в споменатия мач беше небрежен пас назад. Левски не направи нито една непредизвикана и също толкова глупава грешка за целия мач.
Също така липсата на звездата Кангва означаваше, че новото попълнение Канаан, прехвалено след трансфера си от Ашдод, трябва бързо да се адаптира към изискванията на отбора, да да бъде полезен в европейските мачове.
В такъв контекст Веласкес трябваше да заложи много на битката в средата на терена. От една страна да не я загуби, при липсващи две основни фигури за противника (контузеният Кагва и наказаният Елиас). Но от друга, по-важното, да се опита да в спечели. Там обаче треньорът имаше само видимо освеженият Костадинов и голям ребус за неговия партньор, както и въпросителна за играч пред тях. Цунами, който премина през какви ли не постове нямаше как да свърши работа. Охене е приличен, но не става за големи неща. Търдин е недоказан и показал нещо на съвсем различна позиция, а Митков се контузи точно преди да дойдат европейските изпитания. И Веласкес избра неочакван подход – Маикон.
Испанецът си знае най-добре аргументите, за да го стори. Открехна в някаква степен и завесата с концепцията, че за него футболът вече е игра на пространства, а не са схеми. И ни остави да се досещаме, че в пространствата използва качествата на играчите, които има на разположение и се опитва да прави най-доброто. Не каза нищо, за това, че подобен подход предполага и множество рискове, а той ги е поел.
Ако Маикон в края на миналия сезон като ляво крило го е окуражил с играта си с лице към вратата и влизанията си навътре благодарение на добрата си техника, то трябва да отчетем и основните му дефицити, които са в дефанзивен план. И които са маскирани с лекота от ниското ниво на съперниците, които Левски срещаше в българското първенство.
Логиката и с доброто взаимодействие на Маикон с новия бразилец Рилдо, показана в някои моменти от контролите, също е нормална. Все пак Левски трябваше да използва максимално предимството с ентусиазираната публика и да се опита да вкара голове. Което значи по-скоро да се заложи на силата в атака и да се пренебрегнат някои липси в отбрана. А пък защитата с поне трима доказани добри играчи като Димитров, Цунами и Макун също е плюс в подхода на Веласкес.
Другият въпрос беше как ще се впише новото попълнение Рилдо към изискванията на треньора, но контролите не бяха показали някакъв тревожен проблем в това отношение.
Дотук добре и първото полувреме показа наистина окуражителни неща. След колебливи няколко минути, в които се видя, че силните страни на Апоел Беер-Шева са свързани с контрола върху топката, Левски стъпи здраво и започна да налага своята стратегия. „Сините“ пресираха отлично и реално заплахата на съперника се ограничи до 3-4 подавания, които израелците правеха и след това се губеха именно в средата на терена. Левски използваха двата фланга, имаше добра динамика и движение в центъра и даже изглеждаше правилна, макар и необяснима логиката да не се използва нито един от двамата център нападатели Рупанов и Сангаре. Движението и прецизните удари отдалеч на играчи, които ги умеят (Евертон Бала, Рилдо, Петков, Кирилов и дори Алдаир и Макун) показваше, че Левски има как да застраши вратата на гостите. Това, което нямаше как да се отчете е, че Нив Елиаси на вратата на гостите ще направи един от най-добрите си мачове и в крайна сметка заслужено може да претендира, че беше номер едно в мача.
Директната размяна на удари беше добър подход за тима на Левски, докато беше свеж, а равенството на полувремето се превърна в отличен резултат за Апоел, който буквално оцеля.
През втората част наставникът на гостите Ран Кожук се концентрира да ограничи опасностите, които Левски създава и може да се каже, че успя. Израелският тим използва и започващата да се появява умора при тима на „сините“ и червеният картон в средата на терена и по-точно на някой измежду Костадинов и Маикон вече беше въпрос само на време. Тук е вероятно и голямата грешка на Веласкес, която идва като дежа-вю от единственият му турнирен мач в Левски. Гостуването във Варна се разви при сходен сценарий. Веласкес и тогава направи куп неочаквани промени и се дръпна от хазартния си подход, което доведе до червен картон на Охене, а от там и на загуба на мача с единственото положение, което Черно море търпеливо създаде. Сега испанецът реши да рискува и се стигна до фаталното нарушение на Маикон, след което беше въпрос дали Апоел Беер-Шева ще се възползва. Тук може би ставаше въпрос и за риск, който наставникът му Кожук е готов да поеме, но беше и видно, че няма играчи за това. Все пак израелците създадоха положението, с което могат да изтръгнат победата, но там блестящо се намеси вратарят Вуцов. Опитът на резервата Алмог да изтръгне дузпа при последната атака беше едновременно наивен и твърде закъснял, за късмет на Левски и останал подценен от рефера.
В светлината на събитията Веласкес имаше защо да бъде доволен, а в някаква степен и въодушевен. В новия за него свят на европейски мачове, той буквално оцеля с предприетите хазартни ходове. Успя да изкачи Левски на нивото на съперника, което не само с предполага от европейската ранглиста, определящата поставените при жребия, но и то детайлите в играта. Ако се очакваше Апоел да бъде по-обигран и опитен, то летните промени в двата тима и рулетката на контузените и наказаните са изравнили нещата. При Левски има на практика 100% успеваемост по отношение на първия двубой с новите, при Апоел – доста дискусионна. В полза на „сините“ се разви ситуацията и спрямо втория двубой.
След седмица в Унгария Левски ще „загуби“ предимството на публиката, но пък Апоел няма да има домакинство по принцип. Отсега е ясно, че въпреки всички ограничения, решението на израелския клуб да отвори мача за публиката, ще направи така, че българските фенове да са значително повече по трибуните. Няма да я има атмосферата от „Герена“, която значително допринесе за заряда на мача и ще става въпрос повече за надиграване на терена.
Там Апоел е буквално обезглавен в средата на терена след ключовия червен картон на Перетц в края. Ако Кангва не се възстанови и при факта, че има още един наказан в лицето на Елиас, то наставникът Кожук ще трябва да мисли как да компенсира липсата на цялата си най-добра средна линия. Веласкес губи временното си решение Маикон, но вероятно и самият мач ще изисква далеч по-прагматичен подход. Залогът вече става огромен. Апоел се е прицелил в групите на някой от турнирите и не го крие, Левски засега не гледа по-далеч от принципа мач за мач.
Но ситуацията може драстично да се промени. Отстраняване на Апоел изведнъж поставя отбора в различна ситуация и то не става дума само за финансови приходи. Брага е асансьор и за третия кръг в двата възможни турнира, защото ще бъде един от най-високопоставените отбори в жребия. Което при късмет може да значи отворен път към плейофите, каквото и да се случи. И съответно изпълнение на поставената от ръководството минимална цел.
Късметът на Левски е, че загубата на Маикон може да се компенсира сравнително лесно. Веласкес има много варианти както в отбрана, така и в левия фланг, също и в халфовата линия. Липсват индивидуалните качества, но пък след като можеш да се лишиш от най-добрите такива (Ел-Джемили), значи можеш без всеки от останалите. Заради това можем да очакваме по-традиционен, но и различен от първия мач Левски и всичко, заложено върху битката. Урокът от първия мач е, че в Европа няма как да минеш по периферията. И Веласкес се опитва да покаже себе си като приложен ученик. Един малък детайл може да отприщи съвсем нов свят и испанецът изглежда развълнуван от този шанс.