7 предизвикателства, с които Левски трябва да се справи през новия сезон

Как и дали Генчев може да оцелее в токсичната среда на „Герена“

Левски започва особен сезон, защото отправната му точка рязко контрастира със славните му традиции и история. „Сините“ са свикнали да се борят за отличията и челните места и много рядко с огромна игрова криза. Тя обаче е факт. Победите в мачовете без значение в края и когато съдбата на предишния треньор Николай Костов беше вече ясна, не променят тоталния крах на неговите идеи в двубоите, които имаха значение. А именно трите поредни срещу най-добрите тимове в лигата (Лудогорец, Черно море и ЦСКА), предопределили и лошия завършек на сезона.

Всяко ново начало вдъхва оптимизъм и така е и с харесвания нов треньор Станислав Генчев. Той има задачата максимално бързо да изведе Левски от кризата и да направи разликата между оптимизма и глуповатото надуване на балон, който се пука обичайно още преди листата по дърветата да са опадали.

И така: кои са 7-те най-големи предизвикателства, с които Генчев и отборът му трябва да се справят през новия сезон.

Ясна игрова концепция и стил

Новият треньор обяви, че предпочита схемата 4-3-3, но упорито залага на 3-5-2 от началото. Това разруши баланса в и без това крехкия му откъм възможности отбор. Видимо липсват защитници, а в атака има огромен избор и вече се появяват футболисти, които биха могли да бъдат излишни. Генчев засега не говори по въпроса дали 3-5-2 е принципен избор или само докато стабилизира организацията в играта на отбор, което е голям проблем, наследен от Костов. Ако 3-5-2 е принципен избор, то рискува сблъсък с традициите на клуба, който ще му бъде припомнен от фенове и медии при първите неуспехи.

Левски без крила? Това вече звучи неособено добре.

Стягане на защитата

Отбраната беше и остава ахилесовата пета. Тръгна си най-конвертируемият футболист Хосе Кордоба, а преди него и Сонко. Това значи чисто нова защита. Засега решенията изглеждат временни и по принуда. Най-странно е мястото на Цунами. Капитанът е в центъра заради липсата на други опитни бранители, а и за да не се строши хатъра на тези, които са привлекли Маикон. (Важна бележка: Няма как да се пише „Майкон“, защото не идва от “майка“, както се казва Раи, а не „Рай“). По принцип защо е привлечен ляв бек, когато имаш Цунами и постове, на които е належаща селекция, това е съвсем друг въпрос. Без убедителен трансфер в отбрана, Левски няма как да гони високи цели. Освен ако Генчев (подобно на Люпко Петрович) изведнъж не извади коз от наличните млади футболисти, който да се превърне в убедително дългосрочно решение. Например Рупанов. На скептиците може да се посочи, че Кордоба също беше млад, когато заигра титуляр.

Да намери място на новите футболисти

Тук Генчев няма право на грешка. Видимо е, че има скрито напрежение между него и ръководството, над което очевидно се е наложил при избора на футболисти и екип. Той тръгва с концепцията, че ще намери недооценени таланти, които ще покаже на света, а това е сложна задача. Логиката сочи, че няма как с футболисти от посредствени и нискоразредни отбори изведнъж да гониш високи цели. И тук е основната разлика между Левски и Крумовград или Локо София. Там никой не би поставил под съмнение дали подбраните футболисти биха свършили работа. В Левски обаче не е така, а и примерите около Левски показват кой е печелившният подход. Казваме Ботев Пловдив и Уджа и спираме.

Отборът да играе забавен футбол

В първите два кръга ще се разбере какво е отношението на публиката. По традиция в началото на мачовете винаги ходят хора, но сега има усещане за възможно отстъпление. И не само Европа е причината, а и задълбочаващия се конфликт между мажоритарния акционер и неопределена част от публиката. Казвам неопределена, защото сякаш броят на недоволните расте заради липсата на футболно развитие.

Ако се окаже, че мачовете на отбора не предизвикват обичайния интерес, то пред Генчев ще има нов проблем. Отборът да заиграе такъв футбол и да постигне резултати, които да върнат хората на трибуните. Впрочем тук е заложена една от най-големите бомби.

Да бъде поставен отново футболът в центъра на всичко

Липсата на футболни резултати прави така, че в Левски да се говори за всичко друго, но не и за добрият футбол, който се очаква отборът да играе. То не са мачове с НАП, кампании, молби, продажби на фланелки, кюфтета, панаири, разправии между фенове, социални мрежи и какво ли не от бита, но не и футбол. Ръководството предпочита да си приписва административни и търговски успехи, сякаш Левски е счетоводна къща или магазин за дрехи. Когато има причина да се каже: ето, това е добрият отбор, който обещахме, поне някаква част от напрежението сред публиката ще изчезне.

Да се комуникира добре с привържениците

Тук Генчев има роля на медиатор, за която загатна на първата си пресконференция, но сякаш след това я забрави. И не, не е само до добър футбол. Той е човекът, който говори най-често и съответно той е човекът, който може да носи някаква надежда. Предшественикът му Николай Костов катастрофира напълно в тази си роля. Резултатът е още по-лош, защото неминуемите сравнения със Станимир Стоилова показват огромната разлика и тя не е до треньорската фигура, а до отношението към Левски и неговите ценности.

Генчев е поставен в нежелана среда. Няма как да бъде безучастен към схизмата между привържениците на двете най-големи фигури в Левски през XXI век – Наско Сираков и Станимир Стоилов. При най-лошия сценарий срещу него ще се изправят всички. Тези, които изискват и очакват Левски да бъде Левски и другите, които търсят винаги друг виновник за провалите. Сред вторите е и мажоритарният собственик.

Рано или късно ще му се наложи да бъде ясен по въпроса дали може да бъде новият Станимир Стоилов или да каже, че нещо Сираков концептуално бърка, което значи да се изправи срещу работодателя си. Малко български треньори могат да се извисят във втората роля, макар Генчев да загатва, че има потенциал в това отношение.

Комуникацията ще бъде важна, защото ръководството направи вече избор: феновете, спасили клуба вече са клиенти, на които се вменява задължение да са клиенти. Те повече не са съмишленици и партньори.

Да издържи на котерийните битки

В Левски има псевдо единство дори сред ръководството. То се усети в началото на годината. Групата около управляващия спонсор искаше да смени Николай Костов, а Сираков не можеш да си позволи това на толкова ранен етап, защото щеше да значи огромен личен провал. Сираков видимо не се притеснява от шизофренични послания и разчита на липсата на интелигентност в аудиторията. Обяснява как Костов е фантастичен треньор, но не и защо го уволни при това положение. Обяснява, че не говори за бивши треньори (Стоилов) веднага след като е посветил огромно време на това колко фантастичен треньор е бил бившият наставник Костов.

В тази среда трябва да оцелее Генчев, към когото вече прелитат стрели, свързани с отговорността. За негово съжаление той ще е отговорен и за други абсурди. Защо например юношите на клуба получават двегодишни договори, а привлечени играчи със съмнителни визитки и неразкрити качества – тригодишни. В българския футбол обикновено „бизнесът“ е всеобхватен – комисионни от трансфери, комисионни от заплати, комисионни от обезщетения, без да броим черното тото. И в този бизнес често участват активно всякакви хора от ръководствата на клубовете. А между бизнес и далавера границата е силно размита.

В Левски обаче всеки детайл се гледа от огромната публика и това прави Левски голям клуб. А отговорността е бърза и идва неочаквнао.

Според мен видимо Генчев е качен вече на „ските“ от тролския „бизнес“ на ръководството, преди още топката да се е завъртяла в първия мач.