Октомври отмина, а с него и необичайната поредица от цели 6 поредни гостувания на Левски в три различни турнира. Подобен месец няма аналог в историята на клуба, а и без това този период от златната есен е свързан с фатализъм и суеверие през последното десетилетие за привържениците на тима. Обикновено сценарият беше, че тогава приключваха и амбициите на клуба, често по нелеп начин и след някой голям успех, който надуваше до пръсване синьо-златния балон. Сега покрай капещите листа златното преобладаваше най-вече по екипите. В тези шест мача, които съставяха цялата активност, Левски игра по-често (четири мача) в златисто, отколкото в синьо, но успя да съхрани напълно златните си амбиции на всички фронтове. Четири победи и две ремита не са никак лош актив – даже обратното. И то имайки предвид, че отборът на Веласкес спечели 4 точки от две гостувания в Лига Европа, които дадоха нов хоризонт поне до края на януари.
И тъй като всеки завършен период е време за оценки, а те никога не могат да бъдат в една посока, то нека се опитаме да потърсим най-ценните 7 извода от този „гостуващ“ октомври.
