“Три точки” за Класирането на Надеждата

Макар че няма да впечатли с този мач, Веласкес се справи отлично в Кърджали. Дано не се върне на начална точка срещу Лудогорец!

Въпреки че направи много, за да изглежда като неподходящ за нивото на Левски треньор, има моменти, в които Хулио Веласкес предизвиква поне моята искрена симпатия заради отношението си към футбола и професията. Със сигурност има контрасти. Между поведението му, когато обяснява футбола като на бушмени, и онзи момент след Черно море, в който колега едва ли не му се извини, че му задава неудобни и вероятно смущаващи въпроси, но не е с лошо чувство. И испанецът, преди да започне да отговаря, наблегна на човешкото: знаел, че не е с лошо чувство. И е наясно, че позицията му на треньор на „сините“ предполага смущаващи ситуации.

Но пък Веласкес каза нещо важно, което се чу, но може и да е останало между другото, защото сезонът на практика е завършил. Според наставника Левски трябва да уважава футбола и състезанието и заради това ще играе сериозно до края, а Веласкес ще се опита да приложи стандартното отношение към всичко. Без подаръци, без минути за юноши или резерви, освен ако не ги заслужат.

Разбира се, тук отново говорим за контрасти. Защото само кръг по-рано Левски и Лудогорец в Разград нито уважаваха футбола, а още по-малко състезанието. Срещу Арда в Кърджали, както и срещу Черно море обаче Левски стори точно това, което иска от него треньорът. Въпреки рокадите в състава, някои от които принудителни, но треньорът очевидно беше успял да внуши на футболистите си, че има ситуации, в които трябва да играят за бъдещето си и тази срещу Арда е точно такава. Оправдание с това, че Левски е изпълнил целта си, класирал се е в Европа и е подпечатал сребърните медали, няма как да съществуват. Това бе брилянтен ход на Дон Хулио, един от най-добрите, откакто е в Левски, макар че едва ли ще има някакви кой знае какви последствия. Особено ако клубът, а от там и отборът попаднат в познатата въртележка на нови собственици, спонсори, политическо влияние, амбициозни селекции, а защо не и някой нов „дон“ начело на групата футболисти. Без да забравяме, че само след няколко дни предстои и мач срещу Лудогорец от серията на тези, които по-скоро отвращават и отблъскват, отколкото забавляват.

Ако случилото се на терена в Кърджали беше по време на редовния сезон, когато Левски имаше за какво да играе, то показаното щеше да има огромни последствия. От една страна щеше да бъде ясен сигнал за конкуренцията. Но не тази на Арда със своята симпатична посредственост (добри момчета, ама недооценени дори от собствената публика) или пък на борещия се с края на своя футболен цикъл Черно море (преди Илиан Илиев да трябва да измисли нова магия). Още по-малко на Ботев Пловдив, който за пореден път има всичко необходимо за подвизи, но го разклаща случилото се с поредния Бащица. До някаква степен обаче за ЦСКА, който прави засега едно голямо нищо с огромни средства. И с Лудогорец, който е включил автопилота на собствената си скука.

По-важното обаче е, че мач като този срещу Арда в подходящ период от сезона можеше да бъде вдъхновение за самия Левски. От футболистите през треньора, ръководството до привържениците.

Последните днес ще повдигнат вежди, но едва ли в оставащите два мача ще стегнат оределите си редици на трибуните. Мачове като този би трябвало и да вдъхновение, но когато идват много късно, предизвикват единствено повдигане на вежди: защо Левски, по дяволите, не може да играе така и в мачовете, в които се бори за нещо? Ами много е просто: трябва да селектира футболисти, които имат менталната устойчивост, за да минат през месомелачката. Така, както са го правили тези в миналото. Много от тях не са имали техническите качества, но озовавайки се в Левски са компенсирали с характер и най-вече са съхранявали, разпалвали и пренасяли през времето онзи пламък, който е направил „сините“ велик клуб. Нима онзи Левски от 1998 г., който спечели купата на България с 5:0 на финала срещу ЦСКА със Стоичков до пейката и другите от славния тим на Четвъртите в света имаше някакви кой знае какви ресурси, финансови и игрови, воден от временен треньор като Мишо Вълчев (но знаещ кой е и къде е) спрямо „червените“? В никакъв случай, но тогава никой дори и не си помисляше за обяснения и оправдания.

За Хулио Веласкес Кърджали също трябва да е урок. Ако малко намали темпото на прехласване пред постижението си, разграничи своята личност и биография от тези на Левски, може не само да предизвика симпатия, но и да постигне адекватни резултати. Разликата между него и големите треньори е в нещо, което хем го има в характера, хем се учи. Ако вместо абсурдните сметки на точици по време на битката за Европа се беше обърнал в стил „Момчета, по дяволите, това е само Арда!“ подобно на Фъргюсън, вероятно щеше да постигне и по-добри резултати. Защото това, което липсва не е само детайли от играта, а най-вече битка за идентичността, която започва от осъзнаването.

Всички казват, че този сезон е слаб и заради това Левски с такава лекота е постигнал второто място. Така е и в това няма нищо срамно. Нито пък подценява нечии усилия. По-скоро дава реална представа за бъдещето и целите.

За да надскочи собственото си ниво в момента, Левски трябва да се позиционира правилно. Например от какви футболисти се нуждае за следващия сезон.

Ето го крещящият пример с тези от Арда. Много от тях направиха повече от добър сезон за тима от Кърджали, който може и да се класира за втори път в историята си в европейските турнири. Срещу Левски беше поставен под напрежение да се бори за това и се провали с гръм и трясък. Хайде да си отговорим на въпроса дали множеството добри футболисти в техния отбор, които са спрягани за Левски (отсъстващия Станислав Иванов го вадим от уравнението), имат ниво, с което могат да вдигнат това на Левски? Дали тези, които вече са в Левски, дори и резервите, не са драстично по-добри, макар и недостатъчно добри, за да изведат „сините“ на още по-високо ниво? Никак не съм убеден, че който и да е от Арда може да бъде важен за Левски. Включително и тези, които са свързани кръвно с тима от „Герена“, но все пак са част от едно минало, в което Левски е тръгнал по някакъв различен път на развитие и е преценено, че в него те няма как да допринесат.

Изобщо мачът с Арда, макар и без значение за класирането на Левски, беше много ценен от гледна точка на идентичността. Тя е много по-важна, дори отколкото предстоящите мачове в Европа.

И Дон Хулио измъкна ценни „три точки“ в тази битка. Защото са в Класирането на Надеждата, което захранва футболното вдъхновение. Но във футбола всичко се сменя бързо. Дано Дон Хулио запази огъня и в това, което предстои срещу Лудогорец. Иначе няма смисъл всичко хубаво, случило се в Кърджали.