РАЗДЕЛЕНИЕТО: Сираков, който го нямаше пред празната врата

Легендарният голмайстор и настоящ президент изпусна онзи ден най-лесния гол в живота си. Заради его.

Иронията е голямо нещо.

Докато чакаме да започне Общото събрание, стоим с акционери на една от терасите към трибуните на „Герена“ и, разбира се, въртим различни теми, свързани с Левски. Една от тях са статичните положения и повишената успеваемост на отбора през този сезон. Естествено няма как да се пропуснат двата гола с глава след корнер в мача срещу Ботев Враца. Опитваме се да се сетим за последния подобен мач, питаме и по-възрастните.

Аз правя предположение, че може да върнем лентата и до един мач срещу Черноморец през есента на 1986-та, в който Левски победи с 8:1. За мен той е много специален, защото е единственият като дете, в който по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата, се намирах зад вратата откъм Сектор Б и гонех топката с други няколко дечурлига. Сираков вкара няколко гола тогава, а сякаш пред очите ми е положението при един от тях. Може и да идеализирам нещата, но сегашният президент и мажоритарен собственик се извиси във въздуха и забоде топката с глава в мрежата. Можех да се закълна, че ми прилича на отскока на Гунди, който бях виждал на снимка. Сигурен съм, че и много на стадиона мислеха по същия начин. Някак носталгията по непрежалимия Гунди в онзи момент (и в моментите като онзи) направи огромна крачка към издигането в култ на Сираков. Точно отскока и удара с глава.

И още един момент ми е в спомените. Гибона пробива, финтира няколко човека и се озовава сам пред празната врата, на няколко метра от мен. Аз вече съм вдигнал ръце нагоре и викам „Гооооооооол“. Но Искренов се оглежда сякаш цяла вечност и търси Сираков, който вкарваше гол след гол. Вижда, че го няма наблизо и търкулва топката в мрежата. Някои биха казали, че в този мач помагаха на Сираков да се бори за „Златната обувка“ (спечели бронзовата, а след отстраняването на румънеца Кyмътару – сребърната). Но забравят, че мачът беше в 9-ия кръг и още за никаква обувка не можеше да се говори.

Връщам се обаче към Общото събрание, а след малко ще видите и иронията. Нещата започват леко напрегнато, защото се очакват традиционните противоречия между най-големия акционер и втория такъв. Сираков и Сдружението. А са традиционни, защото се случват, откакто Иво Тонев и сие джиросаха миноритарния пакет на тръста през 2015 г.

Сега обаче е различно, защото Сдружението е поискало извънредно общо събрание, клубът е обявил редовно. Но е включил една точка в дневния ред, която, по всичко личи, нямаше да присъства там – за избиране на контрольор, ако не беше поискана от феновете. Те са поставили въпроси, изпратили са ги на клуба и въпросът е кога ще има отговори на тях.

Всичко обаче започва добре и пререканията са незначителни, като определено не идват от страна на членове на сдружението или официалния му представител на събранието Митко Костадинов. Ръководството започва добре. Във финансовата част Борислав Георгиев поднася множество цифри – приходи, растеж, сравнения. Абе всичко и даже повече от това, което искаш да чуеш. Не говори за разходите, но и тях ги има в материалите по събранието. Няма тези за 2024 година, но, хайде, да кажем, че е простимо. Има въпрос за част от разходите, който ще се гледа в точка „Разни“ и това са заплатите. Казва се и за разходите по трансферите, демек комисионните, леко неразбираемо, ама и това не е проблем.

Един акционер пита не е ли добре събранието да се свиква след края на сезона. Да се отчита изминалия сезон и да се представят плановете за новия. Ръководството се оправдава, че не можело вместо да помисли как може. „Ама ще се правят две събрания годишно“, звучи едно оправдание. А защо не? Сдружението обещава, че ще свиква по право, което има такова събрание след края на всеки сезон, както иска акционерът. И кое е лошо в това право на Сдружението? Едва ли ще видим гора от ръце с подготвен мотивиран отговор.

Напрежение се появява чак около точката за избор на нов Надзорен съвет. Съобщено е предложението на Сираков и то е стигнало до хората ден по-рано, макар че материали за това по закон е имало и преди събранието в клуба. Никой обаче не се е поинтересувал. Единствената „подготовка“ са традиционните анонимни атаки от познатите тролове, че „какви са тези фенове, за да питат и какво са дали“.

Но за напрежението. Петър Ганев, бившият член на Надзора, пита дали Сираков ще спази обещанието си да вкара представител на феновете, който и да е той. Сираков мълчи и не излиза за отговор. Решавам, че тогава и аз ще питам нещо, макар че съм дошъл с настройката само да слушам. Но решавам, че е ключово. „Може ли кандидатите за Надзорния съвет да кажат по няколко думи за това какво ще допринесат и какво да очакваме да се случи с Левски поне през следващата една година!“. Сираков, Краус и новия кандидат Мило Борисов мълчат. Пристъпва се към избори. Ясно е, че Сираков като гласува „за“ и всичко е ясно. Все пак има такива, аз съм сред тях, вдигаме картончетата на „против“.

Ганев излиза пак на микрофона, защото по регламент има право да обясни отрицателен вот. „Това наистина ли се случва? Наистина ли няма да кажете нищо?“, пита той. Аз също искам думата. „Не мога да повярвам, че проявявате подобно неуважение! Все пак само искате от феновете, а феновете, чийто глас няма значение за избора, но са платили акциите си, искат само да знаят какво предстои за Левски и какви усилия ще положите.“

Единственият, който очевидно усеща неудобство в този момент е Мило Борисов. Става и казва няколко клишета, че помага, ще помага и всичко ще е наред. Изглежда съвсем не на място и предизвиква поне у мен (и не само) нещо средно между иронични усмивки и искрено съжаление. Няма нерви. Казва: „А при новото ръководство спорните успехи се множат.“ Щеше да е адски смешно, ако не беше тъжно. Но нека приемем, че е човек, който просто се е оказал на грешното място и има някакви добри намерения.

Напрежение възниква и при контрольора. Сираков не е предложил никой и няма кандидатура. Сдружението предлага Александър Чакъров, финансист в голяма българска корпорация с огромен опит като одитор. Ето едно елегантно решение на казуса с феновете. Експерт, няма да има власт, но ще има някаква информация и контрол какво се случва. Сираков гласува без обяснения против още при процедурата по промяна на точката с вкарването на името на Чакъров.

Всичко изглежда ясно. Но идва почивката, а след нея вече е интересно.

При „Разни“ започват отговорите на въпросите. Първият е за служители, които получават заплати от спонсора и дали има конфликт на интереси. Излиза Боримиров и в насечена реч обяснява, че е вземал пари, но по консултантски договор. Той е прекратен и след това получава пари от Левски по управленски договор. В отчета самият Боримиров е декларирал, че през 2023 година не е получавал заплата в Левски. Декларацията е изискване по закон. В залата цари мълчание, всички разбират за какво става дума. Спонсорът плаща на служители на клуба, които не вземат заплата за дейността си, но след като договорът за управление е прекратен, същите започват изведнъж да получават пари от клуба. Защо са работили без пари преди това, докато са „консултирали“ спонсора, а след това изведнъж да започнали да получават пари, когато са спрели изведнъж да консултират спонсора, който изведнъж е прекратил и договора си за управление, който е ябълката на раздора, довел до разрив в легендарния дует Сираков – Стоилов и в крайна сметка напускането на треньора.

Помислям си логичното. „Ще вкарат Левски в голяма беля с УЕФА с тия неща, които са извършили! Дано да са изпипали нещата юридически, но както го описват, звучи като беля!“

Краус излиза да брани Боримиров с аргументи, които сме чували и преди при всички спонсори и Бащици. „Ама не си ли вярваме?“ „Ама защо нападаме този легендарен футболист?“ Обаче някак увисва въпросът от залата, че Боримиров е участник във всички ръководства, които всички обвиняват за натрупаните дългове, че е бил даже и голям акционер при Спас Русев. Краус не казва нищо по темата как такъв управник изведнъж получава доверието на сегашмия собственик и Надзорния съвет, които нападат… предишните ръководства за дълговете. Но Краус неглижира и това „ай сиктир“ на Сираков, когато го питат вижда ли как са се чувствали например феновете. Не било това, което изглеждало. Сираков мълчи.

Борислав Георгиев проявява още по-голяма липса на вкус като по повод въпроса чий интереси защитава като служител на спонсора (и той бил с консултантски договор при същите обстоятелства) казва абсурдното, че „И Ивков вземаше заплата от спонсора, а не питахте“.

Още по-голямо мълчание, защото всичко е ясно. Ивков вземаше заплата, не беше лоялен на спонсора, не гласуваше по команда и беше изгонен. Нещо неясно?

Сигурно ви звучи като противоречие, но Димитър Костадинов от сдружението благодари за всеки отговор, за прозрачността и цари наистина добър тон. Важното в този тон са цифрите. Защото какво, как и кой казал е маловажно, ако се даде пълната информация. Изводите вече са за всеки от акционерите, но е факт, че информацията я има и то в дребни детайли. Даже Борислав Георгиев пита по въпроса за заплатите как да ги даде: нето или бруто?

Изобщо цари изключително конструктивен дух. В този момент с един от акционерите около мен си говорим: „Идеален шанс за Сираков!“ Само трябва да направи една малка крачка и да започне процес. Например, че с онова „ай сиктир“ малко е пресолил манджата, не е разбран или нещо подобно. И да добави например, че иска обединената синя общност да започне да се бори заедно, а не да е разединена.

В този момент връщам спомена за онзи мач с Черноморец. Излязъл е Гибона след серия от финтове на празната врата (това е Общото събрание) и само чака Сираков да се появи отнякъде и да я ритне в мрежата.

Но вътрешно имам големи съмнения, че Сираков няма да се появи и друг ще трябва да вкара гола. Казах друг, нали?

Сираков все пак казва няколко думи на въпроса, който е към него. Как ще оцени последния сезон? „С оглед резултатите и това, че не сме в Европа е провал!“ След това поема вината върху себе си. Не е осигурил на Костов достатъчно широк състав. И няма да е Сираков, ако падне по гръб. „Но продължавам да твърдя, че Костов е фантастичен треньор!“ Доста шизофренично. Защо фантастичният треньор не получи тогава нов договор, както самият Сираков беше обещал седмица по-рано, след това и играчите, които получи Генчев и в този момент Костов да радва всички с резултатите и играта? В крайна сметка защо Сираков, толкова убеден в класата на треньора, не застана зад него с целия си авторитет, както зад Мъри Стоилов след Беверен или Публикум Целие? Дали си вярва или просто егото му е по-голямо? По-скоро второто и заради това си мисля, че може би няма да се случи крачката, от която да тръгне обединението. Или поне да спадне напрежението и да не се задълбочи разединението.

Чудя се и защо Сираков говори за това, че разединението е най-големия проблем и как очаква да се реши. Има три варианта, ама единия може да се изключи. Първият е примирие. Вторият е капитулация на Сираков. Третият е капитулация на феновете. Изключете го. Никога не се е случвал. Никъде по света. Няма как феновете вкупом да капитулират, а колкото и да ги дели, те са едно цяло. И най-консолидираното ядро, това, за което Левски е много повече от ходенето на мач, е срещу Сираков. С малки изключения. Консолидираното ядро може да капитулира само ако се появи ново консолидирано ядро. Казано с други думи – всеки фенклуб да бъде подменен от нов такъв на съответното място и всичките вкупом се обединят в национална организация. И отделно от това да има и още национални организации – благотворителни, сдружения и т.н. Някой готов ли е да хване бас, че това никога няма да се случи. Срещу това консолидирано ядро има анонимна виртуална група, която няма да се покаже никога и при никакви обстоятелства. Благословена от Сираков да свърши мръсната работа и да „изобличава“ опонентите, т.е консолидираното ядро.

А защо е проблем? Много просто. Защото Левски се превръща в част от корпоративния свят. Корпоративния свят има клиенти. Има и сменящи се собственици. Левски или ще стане успешен корпоративен клуб с доволни клиенти при този собственик или ще има нов собственик. Темата тук е дълга и обект на следващите части от тази публикация.

По пътя ще има конфликти. Вероятно и още разделения. Между застиналия в мутренския футбол на 90-те и неговите правила Сираков и корпоративния свят на хазартната индустрия, най-голямата индустрия днес в България, в лицето на „Палмсбет“. Вече дори са видими. Помните пресконференцията след събранието, нали? Борислав Георгиев, който благодари на Мъри Стоилов и на предишните ръководства. И Сираков след него, който казва, че ако не бил сменил ръководството (на което Георгиев вече благодари), Левски щял да фалира. Ако не го помните, върнете си да го гледате. И бъдете сигурни, че тази работа по този начин няма да продължи. Дали ще има сценарият ЦСКА-София, Гриша Ганчев и „Уинбет“? Ами не е изключен, там също изглеждаше невъзможен. Сираков обаче не казва как би фалирал клуб, който е имал играчи, продадени след година за общо около 20 милиона лева. И е имал договор за спортна екипировка с гигант като „Адидас“, който е счупил всички рекорди. Как точно би фалирал такъв клуб и защо?

Сираков казва, че „не може да е лице, защото е Наско Сираков“. Изглежда като ранен звяр. Това е точно проблемът. Той не е онзи Сираков, който познават феновете и чиято дума тежи по същия начин.

Да се върнем обаче на основната тема за разделението. Помните ли как започна то? Можем да връщаме много назад. До лицето Плебея, на когото не излизаха сметките на юбилея. До ултрас групата, която разцепи Сектор Б, но не можа да го замени. До Павел Колев и Тити Папазов на онази пресконференция, когато им беше поискана сметка как се харчат парите на хората, които бяха спасили Левски до идването на баш спасителя Сираков. И те плюеха и сочеха в различни посоки сякаш да искаш сметка за парите, които си дал е престъпление. Но пък това даде самочувствие на такъв като Папазов, който между няколко „забавни“ истории как подстригва и унижава жени, наставляваше, че феновете трябва да дават пари без да питат и да искат сметка. Било така в Партизан Белград.

Но ще върнем лентата само до най-скорошния проблем. Тръгването на Стоилов след уволнението на Ивков. Сам си тръгна. Но да си спомним защо и нека да го наредим в едно или две изречения. Защото Стоилов и Ивков не приемаха, че частното дружество Левски може да проси пари от тези, които смята за клиенти. И след като проси пари за спасение от клиентите си, дава 10% от това, което спечели по договор с фирма, която изкарва голяма част от парите си от хазарт. И в който хазарт е заложено клиентите в своята цялост да губят. И не могат да сложат край да губят, защото това е болест, която коства имущество, семейство, а понякога и живота. Но междувременно спасяват и частна фирма, която проси от тях и която рекламира хазарта и му благодари за огромната щедрост. И дава 10% от това, което изкарва на спомената фирма. Сигурно е бизнес. Не е грозно. Отвратително е. Това петно го лепна Сираков и го нарече „спасение“.

От това започна най-голямото досега разделение. И пътят обратно ще е много труден, защото ще изисква много морал и решителност. И най-вече когато топката е пред голлинията, Сираков да е там, за да бележи. Да прави малки крачки, които в един момент да се надявам, че ще бъдат големите крачки на синята общност.

Чудя се да кажа ли още нещо, когато вече са останали малко хора в залата. Защо не! „Чудесен тон на това събрание, дано успеете да пренесете тона върху цялата синя общност!“ Казвам го. Боримиров прилича на човек, който сякаш се нуждае от подкрепа от всеки възможен човек. „Ама Васко, ние това правим! Казваме всичко.“

Въздъхвам мълчаливо. Все пак предстои пресконференция, на която Сираков, който не можел да бъде лице, ще бъде туширан от егото си. Ужасен пропуск от самата голлиния.

Попитах публично в анкета „Ще се преодолее ли скоро разделението в левскарството?“ и „Кой трябва да направи първата крачка – Сираков или феновете?“ Поставих само едно условие и то е защото изисква усилие, а не просто да натиснеш клавиш. Защо ли? Ами защото е по-важно мнението на тези, които са готови да полагат усилия. Тези, които натискат само бутони са в преобладаваща част обикновени сеирджии. Или поне това е моята логика.

Отговорите:

Ще се преодолее ли скоро разделението: 12% да, 88% не.

Кой трябва да направи първата крачка: Сираков 78%, феновете 22%.

И добавям, че нито един пост в тази платформа не е предизвиквал 92% интерес, както ме информира „Събстак“. Изводите ги оставям на вас. Моите са по-горе в текста, който току-що прочетохте.