Краят на медения месец за Левски и Генчев

Упорство на треньора, липса на гъвкавост в схемата, ранен гол като проклятие или въпрос на мотивация? А може би всичко заедно

Странно слабо беше първата ми реакция след края на Левски – Хебър и скромната победа с 1:0 на тима на Станислав Генчев. Слабо, как да е. Случва се на всеки, особено по пътя към голяма цел, когато винаги има криволичене. Но пък защо странно?

Тук веднага ще оставя настрана конспирациите, които са окупирали съзнанието на много от модерните фенове на футбола. Говорим само за футбол, без нищо от съпровождащите го забавления. Тези забавления и съмнения са за хората, които ги харесват.

Но на „Герена“ онази вечер сякаш беше друг отбор и заради това усещането след края беше непознато. Това вече е достатъчно странно, защото липсваше всичко, което донесе зрелищните първи четири мача.

В  такива случаи англичаните използват едно стандартно, но хубаво клише. Меденият месец за Левски и Генчев свърши.

Ранният гол като проклятие

Без да броим мача срещу Лудогорец, но останалите от началото на сезона започваха със сравнително ранен гол. Алекс Колев в 12-та минута срещу Локо София; Евертон Бала в 41-ва минута срещу Ботев Враца (единственото изключение на практика); Асими Фадига в 9-та минута срещу Локо Пловдив; Алекс Колев в 10-та минута срещу Крумовград. Но тези попадения бяха здравата основа, върху която „сините“ смачкваха своя съперник. Или ако се опитаме да бъде по-прецизни – осигуряваха забавление през второто полувреме.

Често обаче в миналото ранният гол е бил и проклятие. Срещу съперник със скромни възможности като Хебър, отборът на Левски рано е решавал, че мачът е приключил и са следвали скучни минути до края, в които, образно казано, зрителите люпят семки.

Нещо подобно се случи и сега. Нито за момент не изглеждаше като Хебър да застрашава крайния изход от мача. Безспорно имаше спасявания, по-точно едно по-сериозно спасяване на Пламен Андреев, но властваше усещането, че каквото и да се случи, Левски ще завърши мача с безценния един гол преднина.

За първи път обещаното от Генчев удоволствие за публиката отсъстваше. Даже и в сравнение със загубеното гостуване на Лудогорец, когато отборът се бореше до края.

Упорството на треньора

Лесно може да се намери причина за това. Очевидно е, че в последните два мача треньорът Генчев изневери на формулата, която ползваше в първите четири двубоя и която накара анализаторите (включително авторът на тези редове) да го обсипят с комплименти. Написах, че е като цар Мидас, но пък по същия начин последните два двубоя и упорството да налага дуета Сангаре – Алекс Колев, въпреки че не постига резултати, правят така сякаш Генчев е загубил магическото си докосване. Определено двойката гиганти е изключително ефективна в заключителните моменти от мачовете, но не и когато е на терена от първата минута.

Фокусът, разбира се, пада върху новият любимец на публиката, но той е подложен на здрави битки (меко казано) със защитниците до себе си. Често те минават допустимата граница, почти винаги и съдиите са благосклонни към бранителите. Сангаре е ритан и бутан, а това видимо го изнервя и, по-лошото, разконцентрира. Нервен Сангаре не е онзи футболист, който пленяваше мечтите на феновете и сравненията с Дембеле валяха едно след друго.

Но по отношение на вчерашния мач не по-малко пасивен изглеждаше Алекс Колев. Ако Генчев трябва да избере кого от двамата да извади, за да пусне Евертон Бала, не е сигурно кое би било принципното и обосновано от аргументи от терена решение.

Има обаче едно сигурно нещо. Ако в последните два мача към някой футболист има несправедливо отношение, това е точно Евертон Бала. Бразилецът, който имаше труден първи полусезон и продължава да има неясно бъдеще в Левски, защото е под наем до декември, беше категорично един от най-добрите играчи в тима. Успехите в първите мачове се дължат и на неговата раздвижена игра, а скромната му роля, по-скоро неслучайно съвпада и с неуспешните като резултат (в единия случай) и убедителна игра (във втория) мачове. Генчев ще има сериозен ребус пред себе си преди гостуването във Варна.

Гъвкавост при схемата

Един много интересен въпрос се появява след мач като вчерашния. Генчев е категоричен, че ще използва 3-5-2 и играчите трябва да свикват с нея. Но пък показаното срещу Хебър поставя въпросът дали пък по-лесните мачове не предполагат и тактическа гъвкавост. Много популярна в силните отбори по света днес е 3-4-3, а вече се търси и модификация на игра с двама защитници. Разни революционери като Пеп Гуардиола кой знае какво ще измислят в следващите месеци, което другите да изкопират.

На „Герена“ обаче има едно сигурно нещо. При първите неблагополучия, които задълбочат анализите на играта, със сигурност ще се говори за това дали причина не е липсата на крила. Активни бекове като Алдаир и Маикон не могат да заменят навика на публиката, свикнала да наблюдава и най-вече аплодира класически крила. Ако си представим трима в атака (макар че не виждам как някой от Сангаре и Колев може да е крило), четирима в средата, от които Алдаир и Маикон на двата фланга, то акцентът пада върху двата вътрешни халфа. Ако те са един зад друг, излишен е един от атакуващите халфове (Петков или Ел Джемили). Ако пък излишен стане такъв като Охене, то рисковете за отбраната стават големи. И без това там има човек (Цунами), чийто пост е друг, Ван дер Каап е бавен, а за Димитров въпросителните винаги са били част от битието му, че да има още рискове. Тук по-скоро може да има вариант с добавянето на уверен защитник (дали Макун ще се справи?) и някой бокс-ту-бокс халф от типа на Кръстев. Но това са въпроси, които Генчев може да мисли чак след паузата.

При всички случаи дали с играчи или гъвкава схема, мачове като този срещу Хебър не бива да са ежедневие, ако Левски иска да гони високи цели.

Въпрос на мотивация

Освен изброеното до тук, колебанието в представянето може да се дължи и на проблем с мотивацията. Винаги едно приземяване като това в Разград може да доведе до различни реакции, включително промяна на мотивацията. Реалистичното усещане за нивото понякога взема връх върху амбицията да се доказваш. И то се случва при футболистите от средна ръка. Ето в това отношение селекцията от нискоразредни футболисти е нещо, което предизвиква съмнения. Дали подобни футболисти са способни на големи дела, независимо колко добре се представя треньорът им?

При всички случаи Генчев срещу Хебър изглеждаше безпомощен да промени каквото и да е. И когато говорим за гостуването на Спартак Варна, то придобива вече съвсем различно и много по-голямо значение. Не само победата в него е важна. А и доказателството, че онези четири мача в началото не са били случайност, породена от обстоятелствата.

Независимият блог “Футболни истории от Васил Колев” съществува само и единствено заради читателите. Абонаментът подпомага усилията на автора всеки ден да ви предлага левскарско съдържание на професионално ниво, което не може да намерите навсякъде.