Футболният апетит на Мароко расте
Или как титлата и само титлата на започващото първенство на Африка има значение за новата световна футболна сила
Само някой, който е бил на мач в Мароко или поне на световното първенство в Катар през 2022 г. може да си представи и осъзнае ентусиазма , с който се посреща започващото днес първенство на Африка в страната. За мароканците се случиха невероятни неща след четвъртото място на Мондиала, който ги превърна не само в първия отбор от континента, стигнал толкова високо и далеч на най-голямата сцена, но и една от световните сили. Ако не вярвате, то е необходимо да изброим само фактите, както би го направил пред вас всеки обикновен човек в Рабат или някой от останалите градове-домакини: трето място на Олимпиадата в Париж миналото лято, титла на африканското първенство до 23 години, световни шампиони до 20 години и, от миналия четвъртък, победители в Арабското първенство в Катар след успех с 3:2 над Йордания след продължения.
Последният от изброените изкара хората на улицата със знамена, задръствания от коли, движещи се в странна траектория и превъзбудени младежи със скутери. Логично се приема и само за предястие на това, което предстои. Видимо потенциалът на Мароко е огромен: само за сведение, шампионите на Арабското първенство, което не влиза в календара на ФИФА са второ и треторазредни играчи за нивото на националния тим, които никога не биха попаднали в плановете на селекционера Уалид Реграги за шампионата на Африка. Но пък този тим беше посрещнат с ентусиазъм и подкрепян неистово от всички мароканци. Треньорът му Тарик Сектауи, някогашен играч на Порто, пък е човекът зад изброените по-горе успехи с изключение този на световното младежко първенство, където националния тим беше воден от Мохамед Уахби.
И съответно Сектауи е кандидатът, когото никой не споменава, за поста на националния селекционер Уалид Реграги, ако той се провали на африканския шампионат и не спечели купата. Критиките към него, независимо от стореното в Катар през 2022 година, вече са факт, както подобава на всеки голям отбор с претенции. Според пресата в Мароко Реграги залага на твърде дефанзивна тактика, която може да донесе успех на световно първенство, но трудно ще стори това на предстоящия форум, където Мароко трябва да атакува. „Ще оставя статистиката да говори – ядосано отговаря на обвиненията Реграги. - Хората твърде много се вглеждат в незначителните детайли, а освен това световното в Катар се приема така сякаш преди него и след него не е имало и няма да има марокански футбол.“
„Атласките лъвове“ всъщност поддържат авторитетно ролята си на фаворит и водещ африкански отбор, за което говори и 11-ото място в ранглистата на ФИФА. Те обаче се превърнаха в световни рекордьори по спечели поредни победи, като с успеха над Конго през октомври, който бе 16-ти пореден, счупиха рекорда на Испания. През ноември добавиха още две победи над Мозамбик и Уганда в приятелски срещи, а очакванията са, че ще увеличат още серията си и на африканското първенство, което започва с домакинство на Коморските острови.
Последното поражение за мароканците е на полуфинала на последното африканско първенство преди 2 години в Кот д»Ивоар и e на полуфинал от ЮАР. Но пък именно шампионатите на континента са ахилесовата пета на „Атласките лъвове“. Единствената им титла е през 1975 година в Етиопия, а не са стигали до финал от 2004 година в Тунис.
Невероятният успех в Катар обаче засили апетитите на всяко ниво. Мароко получи съвместно домакинство на Мондиал 2030 заедно с Испания и Португалия (без да броим символичните мачове в Южна Америка), което доведе до мащабни инвестиции в инфраструктура. Стоящият се стадион за 115 000 зрители в Казабланка ще се бори за домакинство на финала заедно със „Сантяго Бернабеу“ в Мадрид, още повече, че ще бъде с по-голям капацитет от реновирания „Камп Ноу“ в Барселона.
Първенството на Африка пък се открива на новото бижу „Мула Абдела“ в Рабат, който е единият от четирите стадиона в мароканската столица (с капацитет между 17 и 80 000 места), домакини на мачове от шампионата. Рабат има всички основания да се смята за новия център на африканския футбол, такъв, какъвто е бил Кайро през 1957 г., когато шампионата на Черния континент започва с участието на едва три отбора.
Към това може да се прибави новата база, в която тимът на Мароко се готви за първенството. Тя се намира близо до летището в Рабат, струва 60 милиона евро и е това, което е Коверчано за италианците или Клерфонтен за французите, но много по-модерна. Носи името „Мохамед VI”, каквото е дадено и на Академията наблизо, която готви местните таланти. В страната, съвсем навреме за световното през 2030 г., предстои да бъдат открити още девет.
Във футбола Мароко бяга бързо, както отчита пратеникът на „Гадзета дело Спорт“ на първенството. Хората са жадни за грандиозни празненства заради футбола, който им дава страст и национална гордост. И футболните успехи на всяко ниво, включително този за Арабската купа, се явяват вкусни предястия.
Не само за Мароко, но и за младото население на цяла Африка, футболът е почти религия. Статистиката сочи, че 60% от живеещите на континента 1.5 милиард души са на възраст под 25 години.
Първенството е и най-голямото футболно събитие на континента, което единствено осигурява колосални приходи. Президентът на Африканската федерация (КАФ) Патрис Моцепе вече обяви, че наградният фонд за шампиона е нараснал два пъти спрямо последните две издания и ще бъде 10 милиона долара. Подгласникът ще получи 4 милиона, а финансите са това, което обяснява и необичайното и дразнещо за европейците време за провеждане на турнира. Този път дебютно ще се играе и на Коледа, което е резултат от уговорка с ФИФА първенството да не съвпада с Шампионска лига. Треньорите вече започнаха да недоволстват и по темата, че играчите са били освободени от клубовете си само седмица преди турнира и за това време не могат да се проведат повече от три тренировки. Дори и босът на ФИФА Джани Инфантино се беше изказал през 2021 година, че първенства на Африка на всеки две години са безсмислени, както и че трябва да се намери друго време в календара. Инфантино обаче не отчита, че за разлика от Европа, тук първенството на Африка носи основните пари, а не както Шампионска лига. Както и че климатичните условия на континента са съвсем различни.
Само за протокола: КАФ ще получи 1 милиард долара приход от продажбата на маркетинговите права на африканския футбол за следващите 8 години, като основното условие в договора е било именно за първенства на всеки две години.
„Да се намери точно място в календара за този шампионат е най-важното“, казва камерунският вратар Жозеф-Антоан Бел. Той обаче може да говори и по друга важна тема. Бил е в тима на Камерун, който побеждава Мароко с 1:0 при предишното им домакинство през 1988 година, а после пречели и трофея. „Беше тъжно за мароканците да гледат финал без техния отбор. Всички на стадиона викаха за Нигерия. Всъщност всички без един мароканец – шофьорът на автобуса.“
Никой дори не си и помисля в Рабат, Казабланка, Маракеш, Агадир, Танжер и Фес, където ще се играе сегашният турнир, че тази трагедия може да се повтори.