Йосипе, ела с нас!

Халфът на Марибор Иличич се завръща на терена след ужасяващ нервен срив по време на пандемията

“Йосипе, ела с нас!“ Гласът на Гасперини трепери, а сълзите напират в очите му, застанал до леглото на Иличич в една лятна вечер през 2020 година. После излиза и се разплаква неудържимо. „Направо не можех да го позная. Беше отслабнал сигурно с около 10 килограма. Вдигнах го на ръце буквално като кукла“, разказва треньорът на Аталанта в интервю.

Случката се разиграва дни преди заминаването за Португалия, където по време на пандемията трябва да се доиграе Шампионската лига от четвъртфиналите до излъчването на победителя. На Аталанта предстои мач срещу Пари Сен Жермен. А в последния двубой преди този, Йосип Иличич е влязъл в историята. Той нанизва и четирите гола за победата с 4:3 като гост на Валенсия и по този начин става най-старият футболист с подобно постижение (32 години и 41 дни), като изпреварва Златан Ибрахимович. „В онзи момент Йосип беше един от най-добрите футболисти в Европа и можеше да спечели дори „Златната топка“ – сигурен е Гасперини. – Но от мача с Валенсия, когато реално вирусът тръгна из Европа, нещо се случи в главата му.“

Отборът се завръща в Бергамо, който в рамките на няколко дни се превръща в първия сериозно засегнат град в Европа. Звукът на хвърчащи  по улиците линейки е това, което единствено чуват затворените по домовете си хора. И в един момент натрупалото се през години избива при словенеца. Още докато е бебе на една година, той бяга с майка си Ана и брат си Игор от родния Приедор в Босна към Кран в Словения, след като баща му е убит във войната в бивша Югославия. „Чак в училище от децата научих какво означава думата татко“, признава той в интервю.

След това като футболист на Фиорентина става свидетел на смъртта на капитана на тима Давиде Астори. Всички тези събития оставят траен отпечатък в съзнанието му. Иличич прекарва и ковид, като симптомите след това са свързани с нервната му система. Той не може да приеме, че мачът срещу Валенсия е донесъл толкова много трагедия на Бергамо. „Започна да се страхува да бъде далеч от семейството си“, разказва съотборникът му Папу Гомес.

Словенецът заболява и от лимфаденит, възпаление на лимфните възли, което усложнява ситуацията. „Страхувах се, че може да заспя и да не се събудя отново“, признава той.

Всички тези събития превръщат в кошмар кариерата му в Аталанта, точно когато е достигнал най-доброто си ниво. Той започва да обмисля оттегляне от терена, а италианският клуб се отнася с търпение към всичко. Но в крайна сметка след края на 2021-22 година Гасперини и Иличич сядат и решават, че е най-добре договорът с Аталанта да бъде прекратен по взаимно съгласие. Иличич е решил да се завърне в родината си като начало.

Трябват му обаче няколко месеца, за да се реши на следващата стъпка. А именно да подпише с Марибор. „В Словения мога да играя само на едно място и това е Марибор – казва той. – Целта ми е да продължа да играя на най-високо ниво и смятам, че лошият период в живота ми е на път да приключи.“

Истината е, че макар да вкарва голове срещу Ливърпул и Манчестър Юнайтед с екипа на Аталанта, Иличич съвсем не е същият футболист. В Марибор ситуацията изглежда още по-трудна. Той е натежал, загубил е и от бързината си. През есента на 2023 година тимът е поет от Анте Шимунджа. Бившият наставник на Лудогорец се заема да върне Иличич към добрите дни. Халфът записва 9 гола и 12 асистенции през последния сезон.

Това кара националният селекционер Матяж Кек да го повика отново в първия тим след 933 дни. За последно Иличич е играл за Словения през ноември 2021 г. срещу Кипър. „Хайде да не правим циркове, вземам Иличич не заради минали заслуги, а защото е на отлично ниво в момента – отговаря Кек на въпросите, свързани с тази повиквателна. – Футболът е карма и го възнаграждава.“

Четири минути след повторния си „дебют“ в контролата срещу Армения (2:1), Иличич вкарва победния гол. Шестнадесет минути срещу Англия и още 15 срещу Португалия на осминафиналите на Евро 2024 смята за „подарък от Господ“. Десет дни след последното си участие в Германия вече беше на терена в Пловдив в първия мач на Марибор от новия сезон. На 36 години той няма време за губене и сигурно във всеки труден момент си спомня думите на Гасперини от болницата в Бергамо. „Йосипе, ела с нас!“