Момент, а не Шанс за Арсенал и ПСЖ с промененото им ДНК
Чудната историята на Артета и Луис Енрике, които направиха от брандове – футболни отбор
Ако има нещо сигурно в едно от най-непредвидимите издания на Шампионска лига, то това е какъв тип финал предстои. От едната страна ще бъде исторически клуб с традиции в турнира като Интер или Барселона. Отсреща ще застане един измежду Арсенал и ПСЖ, два почти идентични съперника, що се отнася до историята им в това състезание. И двата не са печелили купата с големите уши. И двата имат огромни амбиции да го сторят и виждат този сезон повече като Моментът, отколкото като Шансът. Защото сякаш е дошло времето да бъдат загърбени етикетите на отбори, които вечно се провалят, когато трябва обърнат в победи на терена огромните си претенции. Но сега сякаш всичко е различно. Арсенал и Пари Сен Жермен са напълно подготвени и следват своя начертан сценарий, водени от треньори, които сякаш са променили именно споменатата липсваща част от ДНК-то им.
Няма как и темата за сблъсъкът с историята да не бъде основната в деня преди мача, когато Микел Артета и Луис Енрике застават пред медиите за последни думи преди да кръстосат шпаги на терена. Испанските наставници изглеждат твърде уверени, макар и по различен начин в стремежа си да не покажат дори и най-малко колебание около предстоящия сблъсък. Артета има предимството да говори последен, но това не изглежда като последна дума. Не смята за предимство дори и това, че Арсенал спечели вече един сблъсък между двата тима на 1 октомври с 2:0 в турнирната фаза. „Трябва просто да визуализираме какво можем да постигнем, да излезем на терена, докато си мислим, че можем да спечелим – казва уверено наставникът на „артилеристите“. Според него Арсенал е достигнал вече забележителната хармония между клуб, треньор, отбор и публика, която е винаги в основата на великите неща. Съгласява се и веднага, че атмосферата на „Емирейтс Стейдиъм“ срещу Реал Мадрид никога не е била по-наелектризирана и с по-голямо въздействие върху събитията на терена. „Имало е много велики мачове, откакто построихме стадиона, но срещу Реал беше най-големият. Тази вечер обаче е още по-голям – добавя испанецът. – Заради това ще се обърна към феновете. Пичове, облечете фланелките и гащетата си, обуйте обувките и елате да изиграем заедно този мач. Искаме да постигнем нещо, което не е виждано досега.“
Микел Артета обаче е наясно със сложността на задачата. Неговият велик предшественик Арсен Венгер имаше същата амбиция през 2009 година, предишният път, когато Арсенал беше достигнал до полуфинал в Шампионска лига. „Оптимист съм и вярвам, че рано или късно ще спечелят този трофей – каза тогава Венгер в навечерието на сблъсъка с Манчестър Юнайтед, който отборът му загуби с 1:4 и така никога не можа да осъществи амбициите си.
„Наясно съм, че от толкова велики треньори, които са минали в Арсенал, сега аз съм изправен пред възможността да постигна това и да спечеля Шампионска лига и тази мечта ме вдъхновява – спокойно отбелязва Артета, когато се сблъсква с неминуемия въпрос по темата, че Арсенал е велик клуб във футбола, но ако не единственият на това ниво, то поне един от няколкото, които никога не са печелили трофея. Последното за няколкото отбора е може би и въпрос на дипломатичност към съперника на „артилеристите“ в предстоящия сблъсък.
Но Артета по всичко личи има план, който следва уверено и неотклонно и сякаш Арсенал изглежда обречен да го извърви уверено и до край. В това отношение изглежда дори по-убедителен от славния си предшественик Венгер.
План наистина има и макар рядко да говори за него, наставникът на Арсенал го е поднесъл на управата на „артилеристите“, когато се явява на интервюто си за работа през декември 2019 година. Няколко пъти след това той е споменавал за него, както и това, че планът му има пет етапа. През март 2023 година, когато отборът му изглеждаше за първи път сериозно намесен в битката за титлата в Англия, Артета каза, че се намира в третия етап. Само преди месец испанецът заговори отново по темата и беше категоричен, че Арсенал се намира някъде между „четвъртия и петия етап“, както и че „това включва да се утвърди на най-високо ниво в Шампионска лига“. А пък отборът, който изпълнява този план, според него „трябва да се представя на постоянно високо ниво в ДНК, която е много изчистена, с единство на всяко ниво в клуба, което му позволява непрекъснато да докосва големите трофеи“.
Пътят до това обаче не е бил никак лесен за Артета и неговия отбор. „Надявах се и мечтаех – каза той в понеделник вечер за трудните моменти, през които е минал по този път на въпроса дали си е помислял, че ще стигне до тук. – Дадох от мен всички необходими усилия, извърших много работа и получих помощта на хората в и около клуба, за да се озовем, където сме. Имахме трудни дни, през които беше необходимо просто да преминем по време на това пътешествие, но и хубави моменти, на които се наслаждаваме.“
Един от тези трудни моменти е още в началото на пътя. След като вдига неочаквано за мнозина Купата на Англия пред празните трибуни на „Уембли“ по време на пандемията през август 2020 година, постът на Артета се оказва застрашен. Арсенал се озовава на 15-то място и в серия от 7 мача без победа точно в навечерието на лондонско дерби срещу Челси. Печели го с 3:1 на Боксинг Дей, като един от головете вкарва Букайо Сака, най-важният играч в неговия план. Само месец по-късно вече треньорът е набрал смелост да прекрати договорите на Месут Йозил, Шкодран Мустафи и Сократис Папастатопулос, посочени от него като проблемни или гнилите ябълки в отбора. Макар че този ход не дава бързи резултати, шефовете започват да подкрепят наставника на трансферния пазар и до днес той е похарчил чисто 460 милиона паунда. Включително 100 милиона за Деклан Райс, за когото журналистите го попитаха в понеделник дали не са най-умно похарчената от него огромна сума пари. Артета само се усмихна: „Със сигурност е така и това е причината днес да сме тук!“
И ако головете на Райс срещу Реал Мадрид на четвъртфинала са обречени да бъдат част завинаги от историята на Арсенал и фолклора на, то нека се върнем на ролята на Букайо Сака. Но не завръщането след разтежение за двубоите с Кралския футбол и решаващата му роля за крайния успех. Нито пък за пропуснатата дузпа с „Паненка“ срещу Куртоа и изправянето след това с първия гол. Трябва да върнем часовника до 2019 година и финала в Лига Европа в Баку, последният път, когато „артилеристите“ достигнаха до мач за европейски трофей. Тогава те бяха пропуснали да се класират за Шампионска лига (за пореден път!) и спечелването на финала срещу Челси беше единственият ми останал път. Но се провалиха и бяха разбити с 1:4 от Челси, воден от неудържимия Еден Азар. При всички обстоятелства около този мач, като това, че треньорът на съперника им Маурицио Сари си беше тръгнал ядосан от тренировка в навечерието на двубоя.
„Не мисля, че съм имал по-тежко пътуване със самолет в живота си. Обстановката беше сякаш след голяма трагедия. Никой не отрони и дума през тези 6 часа във въздуха“, спомня си за онзи момент бившият нападател на тима Александре Лаказет. Единственият светъл лъч в онзи момент е усмихнатият младок с номер 87, който не влиза на терена, но е направил своя дебют за Арсенал при победата с 3:0 над Ворскла Полтава същия сезон. Името му е Букайо Сака, а през следващия сезон Унаи Емери ще го пусне за първи път в игра и в Премиършип. Емери обаче е уволнен след няколко месеца, а първото нещо, което наследникът му Артета прави е да посочи Сака с неговият талант, футболен интелект и най-вече човешки качества като основата на неговия план в пет етапа, който отведе Арсенал до днешния мач с ПСЖ.
Стигаме обаче и до ПСЖ, другият претендент за слава. Там има и друга, не по-малко забележителна треньорска история. Дори напротив. Да дадем думата обаче на Луис Енрике.
Медийният портал на УЕФА почти проваля неговата пресконференция. Какво да говорим за надеждите на такива като мен, свикнали да намират своите истории не само в думите, но и в това, което модерно наричаме „език на тялото“. Луис Енрике може да остане загадка, защото УЕФА се е доверила на една женица, която трябва да превежда думите му от френски, които пък са преведени на този език от родния му испански. И докато треньорът на ПСЖ говори, това се случва като в ням филм. Звук няма почти през цялото време, виждат се само ръкомахания. Макар че няма логика, защото нито женицата превежда, докато Луис Енрике говори, нито нейната колежка се намесва с френския. Добре, че „колегите от апаратната“ в УЕФА вземат мерки от време на време и пускат естествения звук от събитието с гърления тембър. Но пък успявам да чуя най-важното и по-скоро да го усетя. В един момент треньорът повежда война с журналистите от родината на ПСЖ след като е получил въпрос дали пък отборът му не е в най-доброто си състояние, след като е спечелил само един от последните си 4 мача от момента, в който е узаконил титлата си във Франция. И добавката към въпроса: „Какво е настроението в тима?“ „Настроението е страхотно – усмихва се иронично Луис Енрике. – Можете да ми задавате вашите въпроси или да ми споделяте мислите си, понякога много негативни, аз не се страхувам. Усещам някакво негативно отношение, но може и да греша.“
След това продължава контраатаките си до последния въпрос, който е дали не се притеснява от статичните положения на Арсенал, най-доброто оръжие на съперника този сезон. Журналистът, който го задава е подготвен. Освен, че започва с това, че Букайо Сака е вкарал гол на ПСЖ почти от тъча (и с грешки на Донарума при двете попадения), ПСЖ е получил и 38% от головете във вратата си този сезон именно по този начин. Човекът пита и дали френският тим работи по този елемент преди мача. „Работя по всички аспекти на футбола, как мислите, че съм взел дипломата си – пита язвително Луис Енрике. – Но разберете, този натиск върху нас не ни притеснява. Когато казваме, че искаме да правим история, говорим за нещо, което никой не е правил. Но вие си имате някакъв план, така че няма проблем.“
Това са последните думи на Луис Енрике на пресконференцията. Всъщност той е свикнал с всичко и най-вече това да бъде изключително подценяван от футболния свят. Фактите в неговата биография са „лесно обясними“, както отбелязва „Таймс“ в огромен материал за него преди мача. Трите купи през 2015 година, включително Шампионска лига? Ама как! Тогава има Лионел Меси от най-добрите му дни. Деветте трофея за 3 години в Барса? Разбира се! Наследи отбора на Пеп Гуардиола. Дебютите на Нико Уилямс, Гави и Педри за Испания, когато дузпи го разделиха от финала на Евро 2020? Отборът му си подаваше твърде много и вкарваше твърде малко. Дубълът с ПСЖ миналия сезон? Е, как? Това все пак е ПСЖ.
Да не забравяме и английската история на треньора. Например с Арсенал, отборът, срещу който се изправя. Всички очакваха той да смени Унаи Емери, но „артилеристите“ предпочетоха Артета. Тотнъм го искаше на мястото на Антонио Конте през 2023 година, а същото лято с него говори и Челси. Нито един от двата тима не реши, че има характер и харизма, за да ги води. Или по-скоро идеите му да твърде налудничави. Например, че в Селта Виго му бяха направили специално място, за да гледа тренировките на тима от високо през 2013 година. Или микрофоните, които закачаше на гърба на играчите от националния тим на Испания и по които им даваше указания отдалеч, използвайки уоки-токи.
Едни думи на Педри обаче обясняват и защо ПСЖ се е спрял именно на него. „Ако ви каже да скочите от някоя висока скала, със сигурност ще го направи по начин, по който ще сте убедени, че трябва да го сторите“, казва футболистът на Барселона.
Резултатите от неговата работа и твърда ръка обаче вече се виждат във френската столица след 700 милиона евро, които катарските собственици похарчиха, за да го подкрепят на трансферния пазар (втори в Европа след Челси) и след като се разделиха със знакови футболисти като Меси, Неймар и Мбапе. „Това е най-колективният ПСЖ при катарските собственици, отбор без големи звезди – казва Венсан Дюлюк, журналист от „Екип“. – Преди ПСЖ беше бранд, а днес е футболен отбор!“.
Пътят към това е великолепно показан в документалният филм на испанския канал „Мувистар“ за дебютния сезон на Луис Енрике, който носи заглавието No Teneis Ni Puta Idea, или “Нямате и най-малка шибана идея“, в който са показани моменти как например Луис Енрике разпалено говори с Мбапе колко важна е играта в защита. Днес ПСЖ без Мбапе изглежда много по-силен отбор. А играта в защита на Мбапе остана проблем, с който се сблъска и Реал Мадрид.
Ето защо и Луис Енрике следва своя път по различен начин, но убеден в правотата си. И без страх се връща на трудните моменти, които променят отбора му към по-добро. Като загубата от Арсенал с 0:2 през есента, оказала се ключова за случилото се след това. „За 7 месеца 3D промени измеренията“, пише в днешния си брой „Льо Паризиен“. Какво има предвид? 3D са трима ключови играчи, чийто имена започват с буквата „Д“ – Донарума, Дуе и Дембеле. Донарума направи грешки и при двата гола на Арсенал и дори Луис Енрике беше готов с катарците да търси нов вратар, като се заговори за Шевалие от Лил. Но след това италианецът изживява едни от най-добрите дни в кариерата си, като е достатъчно само да посочим мача на „Анфилд“ срещу Ливърпул. За Дембеле, останал извън групата на мача, стана вече дума. А Дуе беше просто един неуверен младок, който днес е най-голямата надежда на ПСЖ, най-младият тим в елиминациите на Шампионска лига този сезон.
Френският гигант е свикнал да взема английски скалпове този сезон – Манчестър Сити, Ливърпул и Астон Вила до момента. „Победихме Ливърпул, който стана шампион в най-силната лига – добави още Луис Енрике преди мача и продължи в своя стил. – Казват, че това е най-силното първенство на планетата. Дали е така си имам мнение. Ако кажа „да“ или „не“ така или иначе всеки ще ме критикува.“
Типично за един от най-недооценените треньори във футбола. Но пък негови са думите, след като печели Шампионска лига през 2015 година: Este es un deporte de chiflados. Или „Това е спорт за луди хора“.
Много добра статия. Благодаря!