Победата на Левски с 2:1 като гост на Виктория Пилзен в Лига Европа не беше просто успех, който донесе на „сините“ пари и точки, както и надежди да прескочат във фазата на елиминациите. Имаше го и усещането, че се случва нещо специално, но най-вече, че Левски е един от значимите клубове в Европа, след като може да постига успехи и на това ниво. Това идва след много години на посредственост, но е съпроводено и от други събития: спечелването на титлата след 17-годишна пауза, успешният поход досега в Европа, след като също повече от десетилетие квалификациите се оказваха непреодолимо препятствие. Към това се добавят новият инвеститор, проектът за нов стадион и появата на значими имена в управлението като бившия спортен директор на Арсенал Еду Гаспар. И не на последно място хармонията, която цари в клуба и с феновете и в центъра на която е поставен треньорът Хулио Веласкес, който спечели любовта на всички.
Можем да продължаваме и още, но по-изкушаващият въпрос е докъде може да стигне Левски и накъде се е насочил. И със сигурност в онази вечер в Пилзен този въпрос е бил в главите на феновете. Може ли техният любим отбор да се превърне в един от колосите на балканския футбол, макар че никой не може да отрече, че исторически той е един от много значимите клубове в региона? Когато говорим обаче за колос, със сигурност списъкът е значително по-кратък: истанбулските грандове, атинските, Цървена звезда и Динамо Загреб. И някъде дотук. Звучи амбициозно, но дали това значи невъзможно?
Левски вече има няколко от най-трудните за създаване предпоставки, за да стане един от водещите клубове на Балканите – голяма и лоялна публика, история, разпознаваема марка, сериозен инвеститор и нов спортен импулс. Но превръщането на тези предимства в трайно международно присъствие изисква много повече от инвестиции и няколко успешни резултата.
Идеята е да проверим възможностите на Левски чрез сравнение с клубове, които вече са постигнали това, към което се стреми, да посочим измеримите препятствия и да поставим някаква реалистична времева рамка. Защото всяка мечта, която се забави, просто изчезва с вятъра. Ето защо това 2:1 срещу Виктория Пилзен е символичен повод за разговор, който надхвърля резултата от един европейски мач.
