Стигнахме до контакта от страна на Спас Русев, който се беше оплел достатъчно в левскарските дела и явно търсеше подкрепа от феновете, очаквайки, че не е далеч моментът, в който те самите ще му търсят сметка.
Имаше и още една причина за промяната в желанието да се свърже с мен. Бях се завърнал начело на тръста.
Последното беше нещо, което възникна като желание у мен след доста размисли, но и може би бях преодолял отвращението, което изпитвах след скандалите с Тонев. Бях си дал сметка, че борбата в Левски явно ще е безкрайна и трябва устойчивост. При задкулисието няма правила и защо пък да не им дадем отпор и да започваме отново? Този път смятах, че трябва да сменим стратегията и реших да изляза с подобна идея пред тръста! Исках, ако ме изберат отново, да започнем да правим стратегия как трябва да изглежда Левски, да съберем екип от професионалисти, които да я изработят, и да я представим. На база на тази стратегия да поставим и въпроса пред съответния собственик, Спас Русев или друг, да дава акциите и да изчезва.
