Първи, за да остане там дълго

Левски показа в Бистрица най-силното си представяне от началото на сезона и треньор, който знае какво прави

Ако има нещо, в което няма шанс Станислав Генчев да бъде упрекнат от началото на сезона, е, че не знае какво прави. След като няколко пъти от края на предния двубоя срещу Спартак Варна (0:0) треньорът на Левски подчерта, че паузата заради националните отбори идва тъкмо навреме, в Бистрица той извади възможно най-добре калибрирания си отбор. Победата с 4:2 над ЦСКА 1948 пък е категорично най-силния мач на неговия тим през сезона. И то с огромна преднина пред останалите.

Първите четири мача и валящите в тях голове правеха Левски да прилича на необуздана природна стихия, в която каквото и да пипнеше, Генчев просто я правеше още по-всепомитаща. Но пък следващите три върнаха на дневен ред въпроса, който може би ще го съпровожда през целия сезон: може ли с играчи от, меко казано, средна ръка Левски да сътвори велики дела?

И ако съберем в едно впечатленията от първите седем двубоя, то най-логичното беше да се очакват огромни проблеми именно в Бистрица, където Левски се изправяше от една страна срещу неудобен съперник през последните сезони, но и твърде добре обигран за българските стандарти с футболисти, намиращи се в добра форма като Сердюк, Карагерен, Талис, Пишчевич или вратаря Маринов.

Твърдоглавост или упоритост?

Да се върнем обаче на Генчев. Той сякаш искаше да ни каже: „Зная какво трябва да се поправи и времето, в което няма да има мачове е напълно достатъчно!“ Точно както посланията, че Левски ще спечели следващия мач, с които започна сезона.

Отново заложи на дуета Колев и Сангаре в атака, постави Евертон Бала зад тях заедно с Фадига и този път резултатът беше фантастичен. Двамата едри централни нападатели хем постигнаха головете, които са задължителни за всеки футболист на техния пост, който играе в Левски, хем и движението им без топка, за което толкова се говори (особено при Колев) беше забележимо.

Никога не мога да се съглася с пресилените оценки или стремежа да окуражиш никого, защото си мисля, че те поддържат посредствеността в българския футбол. И заради това бях доста сдържан по отношение на играта на Алекс Колев в предишните три мача и особено тези с Лудогорец и Спартак Варна, в които Левски не стигна до гол. Кое е полезното, ако един нападател не отбележи? Или кое е полезното, ако един нападател не само не отбележи, но и въпреки полезната му игра и движение целия отбор не отбележи? Струва ми се, че отговорите на тези два въпроса са азбучни истини, а в Бистрица Колев показа играта, която може да бъде определена само и единствено като отлична. Участието му в комбинацията при първия гол и разтягането на мокрия терен при третия (след един неуспешен опит преди това) са отговорът на въпроса какво е полезна игра.

Сангаре отново ще бъде вдигнат до небесата и има защо. Много повече движение, много по-добра комбинативност. Ако във Варна му липсваше ударът и последния пас, но и двете бяха на мястото си в Бистрица. Чудесно пласиране и добре насочен удар при първия му гол, както и всеотдайност да стигне и засече топката при втория от никак нелесна позиция. Но безспорно най-доброто му изпълнение беше между двете попадения. Французинът беше изведен отдясно, отвори широката си крачка, имаше време да се огледа и върна чудесно топката на Евертон Бала на ударна позиция, което по чудо не беше гол.

След три неуспешни мача, идеята на Генчев се получи и всеки знаеше мястото си на терена.

Новата бразилска магия или дали Левски няма новия Уелтън

Уелтън винаги ще има специално място в сърцата на сините фенове, защото беше много специалният футболист в отбора, който наруши дългата суша без трофеи. А специалните футболисти в историята на Левски са най-обичаните от феновете.

Но, смея да твърдя, че „сините“ в момента имат футболист в състава си, който има всички предпоставки да надмине Уелтън. Той не е толкова ефектен, но притежава всичко останало. Говоря за Евертон Бала, който според мен беше ниво над всички останали и в Бистрица, както е и от началото на сезона. Към чудесното изпълнение на статичните положения, той демонстрира още няколко важни неща. Третият гол за „сините“, при който проби вляво, освободи си пространство и великолепно поднесе топката за Алекс Колев, е като от футболен учебник и подобно изпълнение е присъщо на много добрите футболисти. Ударите му също са на висота, а срещу ЦСКА 1948 нямаше компонент в играта му, към който човек може да има претенции.

Бразилците по принцип подлежат на различна скала при оценяването, но според мен, ако говорим за играчи, които не са втора ръка преди Левски, а видимо притежават качество и талант, то Евертон Бала ми се струва, че е един от малкото в състава. И много интересно ще бъде дали и как Левски ще успее уреди оставането му на „Герена“, защото за разлика от пролетта, сега той е много по-добър. За договора му се знае малко, информацията е, че има откупна клауза и ако е така ще бъде изненада Левски да не я задейства. Мисля, че този футболист е с най-големи шансове за солиден трансфер от всички, дошли след времето на Мъри Стоилов в тима.

Възраждане за Мартин Петков

Попадението на Мартин Петков беше украшението в двубоя и дано това е началото на неговото възраждане след слабите мачове преди паузата за националните отбори (с изключение на един). То е и символично защото разкри най-силното в играта на младия халф – страхотният ляв крак, ако не най-добрия в Първа лига, то със сигурност този с най-голям, но неразкрит потенциал.

Винаги българските футболисти са гледани с голяма надежда, често са получавали по-голямо доверие в аванс, отколкото предполагат качествата им. Дискусията за това, че дали получават достатъчно шансове изглежда вечна, но е факт, че българският футбол не създава достатъчно таланти и това е причината за слабия национален отбор. А не това, че посредствени футболисти не получават достатъчно шансове. Истината е една, макар малцина да я изричат на глас – клубовете са принудени да внасят играчи от чужбина, защото иначе не могат да бъдат конкурентни дори и помежду си. И по-лошото е, че много играчи от средна ръка изглеждат по-добро решение от налични български играчи.

Ето в такава ситуация се намира и Марин Петков. В мачовете от началото на сезона не можеше да спечели титулярно място срещу конкуренти, които не са нищо особено или са дошли от най-ниското ниво в Европа – Фадига от тима на безработните, който обикаля и играе като циркова трупа или Ел-Джемили от последния в Кипър.

И като стана дума за Ел-Джемили, Генчев показа и твърдата ръка. Категоричното „Не беше готов за мача“ е също твърде символично. Който не е готов да надскочи нивото на посредствеността, която Левски демонстрира в големи моменти от предишните си три мача, ще изпадне от влака.

Точно заради това и съдбата се реваншира и всичко за Левски и неговия треньор се получи. Отново цяла седмица „сините“ фенове ще се радват на своя отбор на първо място в класирането. Но в Бистрица го видяха и в светлина, която сочи, че има силите да остане там по-дълго, отколкото се прогнозира.