Как Левски може „да изпусне питомното“?
Или защо в неделя е първият сериозен тест дали Левски ще стане шампион?
„Не, няма да изпуснем питомното!“ Или пък: „Утре, вестниците, първи!“ Запотената физиономия на Ники Митов се е запечатала в съзнанието на всеки един син запалянко, очевидец на онези събития. И то до степен, че точно тези два израза са се превърнали в легендарни символи на... годините на провалите на Левски. В тях привържениците бяха стигнали до самоиронията като силно оръжие срещу това, което се случваше (и причиняваха) на любимия им отбор.
А то наистина граничеше с абсурда.
Онзи победен гол на Станислав Ангелов в последните секунди на прекия мач срещу Лудогорец в предпоследния кръг и в момент, в който разградският доминант имаше едва една (една, една, една – защото дори и това звучи абсурдно) титла в сметката си, изглеждаше като да е предначертал събитията по-нататък. И никой дори не си и помисляше, че единият от историческите грандове на България може да изпусне развоя на събитията от ръцете си. „Не, няма да изпуснем питомното!“ изобщо не звучеше иронично.
Но пък случилото се след това беше като в сценарий на фантастичен филм. Автогол на Везалов (друго устойчива фраза в самоиронията). И в следващите години – загуба на финала за купата от Черно море в продълженията след преднина от 1:0 и с човек повече на терена. В Бургас след едно от най-големите вътрешни премествания на хора във футболната история на България. По-нататък – загуба на финала за купата от Славия след дузпи и мач пред вратата на „белите“, както и пропуснат единайсетметров удар от звездата от английската Висша лига Жорди Гомес. Също пред почти пълен и почти само със сини фенове национален стадион. Може би трябва да добавим Иртиш, Сараево, Вадуц, разгромът от АЕК Ларнака, Хамрун Спартанс. „Изпускането на питомното“ беше довело след себе си уродливата форма на абсурда.
И ако днес, когато Левски има 11 точки преднина пред смятания като основен конкурент Лудогорец, титлата изглежда по-близка и реална от всякога през последните 15 години, то онази запотена физиономия на Ники Митов изниква пред очите с неизбежния въпрос „А дали?“ Левски сякаш държи питомното здраво в ръцете си и не трепва. Но как може да го изпусне от тук до края и да добави още един кошмар към сънищата на своите привърженици?