Милиардерът Вардиноянис преследваше европейската купа с Томас Лафчис

Вратарят беше един от първите му трансфери в Панатинайкос

Лятото на 1979 година е ключово за Панатинайкос, но и за останалите гръцки клубове. Местният футбол става професионален. Създават се акционерните дружества, които ще бъдат не само сламка на спасение заради натрупаните дългове, но и основа за бурно развитие в следващите години. И докато АЕК и Олимпиакос намират бързо спасение в лицето съответно на Лукас Барлоу и Ставрос Дайфас, то „детелините“ имат проблеми с набирането на капитала, който е определен първоначално на 80 милиона драхми (около 2 милиона долара).

Лафчис в отбора на Панатинайкос (с жълтата фланелка на първи ред)

Заради липса на средства в касата отборът, който само 8 години по-рано е играл финал за КЕШ срещу Аякс на „Уембли“ не може да замине дори на подготовка в Германия. Но когато положението изглежда безнадеждно, на сцената се появява корабният магнат Йоргос Вардиноянис. За да преодолее съществуващите ограничения, които са максимален дял от 20% на акционер, той включва в сделката брат си и зет си и тримата заедно придобиват 54% от акциите. „Готов съм да вдигна капитала до 100 милиона и да се изравним с Олимпиакос – декларира той пред членовете на клуба. – Имам само една цел и тя е Панатинайкос отново да играе на „Уембли“, като спечели този път купата на шампионите.“

Вардиноянис не се шегува и ушатият трофей ще бъде негова цел и мечта през всичките 21 години (до 2000 г.), когато е начело на „детелините“. Наричан „Капитана“ и „Ринго“, последното заради навика си да носи пистолет на кръста си подобно на сегашния собственик на ПАОК Савидис, босът започва масива трансферна офанзива още от първите си дни начело на клуба.

Томас Лафчис

И едно от първите му попълнения е… Томас Лафчис. Вратарят на Левски е от семейство на гръцки комунисти, избягали от военния режим, първо в Румъния, а след това и в България. Лафчис обаче не играе в продължение на два сезона за Пао и е преотстъпен на ОФИ Ираклион, който също е собственост на фамилията Вардиноянис. На остров Крит Лафчис прави добро име и през 1983 година се завръща в Панатинайкос, за да бъде част от първия много успешен период при Вардиноянис.

В Панатинайкос на „Леофорос“ ври и кипи. Босът сменя треньорите като носни кърпички и до лятото на 1983 година на поста се изреждат 10 наставници, обикновено по цели трима на сезон. Тогава обаче Вардиноянис прави гениалния си ход с привличането на поляка Яцек Гмох, който след като е водил Полша и е бил асистент в националния тим на Казимеж Гурски (бивш настаник и на Панатинайкос), е направил добро име с Лариса през 1982-83. Гмох се оказва отлично попадение и след като помита Арис Солун с 5:1 още в първия си мач, не губи нито един от следващите 21. Първото поражение за сезона идва от бившия му тим Лариса в началото на 1984-та. Титлата е спечелена с лекота, въпреки поражението с 1:2 от Олимпиакос на „Караискакис“ в последния мач. Към това се добавя и купата, която „детелините“ вземат във финал срещу Лариса, спечелен с 2:0 и игран пред рекордните за онова време 72 829 зрители на Олимпийския стадион в Атина. Финалът се оказва последен мач в кариерата за последния оцелял в състава герой от финала за КЕШ – защитникът Капсис.

Титлата в дубъла пък е първа за Панатинайкос по времето на Вардиноянис и от 1977 година, когато е спечелена под ръководството на другия поляк Казимеж Гурски. Тя само подклажда още повече апетитите на Вардиноянис. Босът пак повтаря магическата дума „Уембли“, разбирай европейската купа, като негова цел.

Той прави два големи удара на трансферния пазар.  Първият привлечен е капитанът на Динамо Загреб и националния отбор на Югославия Велимир Зайец. Никой в Гърция не може да си представи, че Панатинайкос има силите да привлече такъв играч, желан от водещи клубове в Германия и Англия. При това в навечерието на Евро’84 във Франция, където участва със своя национален отбор.

За да стигне до сделката, Вардиноянис хвърля пушилка наоколо, а вестниците спекулират, че ще бъде взет Александър Петрович от Цървена звезда. Стига се до там, че един от вестниците снима на летището пристигналия Зайец и пише, че това е Петрович, който е сигурно ново попълнение.

На 22 юни 1984 г. пък е привлечен от Паниониос Димитрис Саравакос, който ще се превърне в една от големите легенди на клуба и водеща фигура през 80-те години. Любопитното в този трансфер е платената сума – 57 милиона драхми или около 1.5 милиона долара, нещо немислимо за гръцки клуб по онова време.

Вардиноянис не жали средства в преследване на европейски успехи, а сезонът започва с приятелски мач срещу аржентинския Бока Хуниорс (3:2), който се явява бенефис за Мими Домазос след три десетилетия вярна служба в клуба. Рекордните 45 000 зрители на „Леофорос“ потриват ръце. Съдбата им е изпратила в първия мач в КЕШ Фейенорд, в чийто състав обаче е… Йохан Кройф, един от съперниците в онзи легендарен мач на „Уембли“.

С отлични намеси на Лафчис, който ще играе във всички 8 мача за КЕШ през сезона, Панатинайкос прави 0:0 в Ротердам. „Бях сигурен, че гърците ще играят много умен футбол“, констатира Кройф. Реваншът на претъпкания Олимпийски стадион ОАКА е спечелен с 2:1, като двата гола за домакините падат за две минути в края на първото полувреме – с глава на Мавридис и с удар отдалеч на Роча.

Пао обаче едва не отпада в следващия кръг от северноирландския Линфилд. Съперникът повежда с 1:0 в Атина, а домакините обръщат само до 2:1, като победният гол пада в 88-ата минута. Още по-драматична е ситуация на реванша в Белфаст. След 26 минути резултатът е 3:0 за Линфилд, а ядосани гръцки журналисти хвърлят тефтерите си от трибуните, след като театрално са ги накъсали. Късметът за Пао е, че падат два бързи гол в следващите минути, а през второто полувреме се стига и до необходимото 3:3.

В четвъртфиналите на замръзналия „Улеви“ Панатинайкос изтръгва една от големите си (и традиционни!) европейски победи навън срещу ИФК Гьотеборг с гол от дузпа на Саравакос. Гьотеборг по онова време е един от водещите тимове на континента и не е за отписване. Шведите два пъти повеждат в Атина, но отново Саравакос от дузпа в края на мача класира Панатинайкос сред най-добрите 4 тима в Европа. От Ливърпул, Бордо и Ювентус, тимът тегли късата клечка – мачове срещу страшилището на „Анфилд Роуд“.

По-старите със сигурност помнят кратките репортажи във „Всяка неделя“, които с няколко дни закъснение отразиха тогава играта на Лафчис в първия мач срещу Ливърпул на Острова. Резултатът 4:0 за „червените“ може да остави грешно впечатление. До първия гол не са отсъдени две дузпи срещу Саравакос и е отменен неясно защо гол на Роча с далечен удар. Холандският рефер Ян Кайзер така и не обяснява на гръцкия отбор причината за странното си решение. За негово нещастие обаче по пътя към дома той трябва да лети в малък витлови самолет, пълен с гърци. Машината се клати от турболенцията, но сякаш и от подвикванията на гневните фенове, докато Кайзер гледа в земята с надеждата да не се стигне до сериозни ексцесии.

Улисан в европейските мачове, Панатинайкос изпуска титлата в Гърция, която за първи път отива при ПАОК. Никой обаче няма съмнение кой е най-добрият отбор. Що се отнася до Лафчис, през 1985 година той се завръща в България. Първоначално е в преименувания ЦСКА, който е под името Средец, но не записва мач там. След това играе 4 пъти за Черно море. В мач на „Герена“ публиката скандира името му, без да подозира, че това е бъдещият президент на Левски.

Начело на „сините“ Лафчис няколко пъти е близо до идеята да привлече като треньор някогашния си наставник в Пао Яцек Гмох, или поне такива са информациите в тогавашните вестници. До подобен „трансфер“ не се стига и така двамата остават с топлите спомени от незабравимите 2 години на „Леофорос“.