Вярвай в процеса, или да се правиш неуместно на Артета

Душан Керкез не е на мушката, но очевидно иска да избегне бясно работещата гилотина

Да подражаваш на най-добрите в модерния футбол не е нещо укорително. В крайна сметка те са там, за да задават тона на развитие. А другите като прилежни ученици си записват, усвояват и повтарят, понякога без да слагат свой почерк.

След поредния мач без победа за ЦСКА от началото на сезона, треньорът Душан Керкез каза нещо познато на аудиторията. „Трябва да вярваме в процеса!“ Точно по същия начин окуражава своите наставникът на Арсенал Микел Артета и дори е станал емблематичен с тази си фраза. Испанският наставник обичаше да повтаря това в ранните си години в северен Лондон, за да подчертае дългосрочната си визия и вярата си в това, че отборът се развива систематично под неговото ръководство. Разбира се това му осигуряваше време и търпение от привържениците, но така или иначе годините минаваха и емблематичната фраза започна да звучи леко иронично, а натискът върху Артета за това, че трябва да осигури най-важното, трофей, и по-специално изплъзващата се от 2004 година шампионска титла, само се увеличаваше и ще се увеличава. Невъзможността да го стори не е попречила на това наставникът на „артилеристите“ да е смятан за един от най-добрите треньори в света и най-вече да се ползва с огромното доверие на собственици и привърженици.

Сигурно ви звучи иронично, но има все пак допирни точки между баския треньор и Душан Керкез. Керкез изгради сериозна репутация в Ботев Пловдив, където сложи ред в отбора и донесе купата на България. Той също се ползва с доверие. Даже беше включен в малко дългата, странна, в някаква степен и неуместна и странна декларация от „ръководството“ преди мача с Черно море, в която беше препотвърдено твърдото доверие към него и изпълнителния директор Радослав Здравков. Няколко часа по-късно на стадиона името му беше посрещнато с аплодисменти от публиката, макар и съвсем не възторжени, но по-добре от нищо. Някои ще кажат, че Керкез е в същата позиция, в която беше Артета в първите си години. Дори и когато не печелеше, а бъдещето му беше поставено под въпрос, баският треньор оцеля и създаде след това впечатлението, че ще се отблагодари, като намеси Арсенал в битката за титлата в продължение на три сезона. Сигурно е било изкушаващо и за „червените“ фенове, че доверие към треньора ще се отплати точно като в Арсенал.

Тъй като 90 минути са много време във футбола, нулевото реми срещу Черно море промени невъзторжените ръкопляскания в освикрвания и викове „Оставка“. Сигурно не всички биха се заклели, че те са били насочени към Керкез, защото има немалък списък преди него, а в последните дни главите в ЦСКА падат една след друга – Лиъм Купър, Пауло Нога. Сега наред изглеждат Златков, а феновете вече подскочиха и на главния скаут Мето Томанов. Но може би не е далеч моментът, в който феновете ще разберат, че проблемът е изцяло футболен и може би до голяма степен треньорски. Не, че сега се съмняват, но им изглеждат твърде стандартно и елементарно.

Между Керкез и Артета обаче освен прилики има и концептуални разлики. Концептуални, защото по-горе стана дума за две неща – дългосрочна визия и вяра в систематичното развитие. Това са две неща, които мениджърът на Арсенал показва, докато при Керкез те меко казано са неясни и също толкова невидими. Наставникът на ЦСКА беше категоричен за пореден път след мача, че няма отбор и играчи, като дори направи серия от сравнение, най-запомнящото се от които е, че ситуацията наподобява на движещ се автомобил, на който трябва да смениш четирите гуми без да спираш. Все пак няколко пъти повтори и че като треньор на ЦСКА се срамува от невзрачния актив. Последното би трябвало да е единствено значимото, макар да не бе основен акцент.

Това обаче, което пропусна, дали нарочно или не в множество сравнения и съпоставки за отбора си, е един очеизваждащ факт. Сигурно е, че ЦСКА няма най-добрите играчи в света, но се намира на 11-то място след 4 кръга, в които игра с отбори, които са меко казано разклатени плюс Черно море, току-що отпаднал с тежко поражение от Европа. Е, въпросът е дали колкото и неподходящи играчи да има на разположение, дали те са по-слаби от тези на цели 10 отбора от Първа лига? Положителен отговор би бил доста смущаващ. И значително по-тревожен от прогнозата на един от предшествениците му Стипич, че ЦСКА е логично да се бори за петото място.

Всъщност това е големият проблем. ЦСКА натрупа значително по-малко точки, отколкото абсолютно всичко предполага „червените“ да имат след четвъртия кръг, без изобщо да опираме до въпроса, че те са вторият най-богат тим в лигата като демонстрирани възможности. А самият Керкез беше обявен като треньор достатъчно рано и съвсем не в движение започна да гради отбор, за да говори за смяна на гуми на движещ се автомобил. Ясно е, че когато нещата не вървят започва едно прехвърляне на отговорността и очевидно е, че Керкез е част от този процес. Може би и той има надеждата падащата в последните седмици гилотина да вземе поне една-две жертви преди някой да се сети и за него.

Проблемът обаче е че това изглежда абсолютно неизбежно, защото липсват дългосрочната визия и систематичното развитие. За визията Керкез не говори, освен, че се „гради нещо сериозно“. С което досущ прилича на Томаш и на шефовете си. Систематичното изграждане щеше да доведе до там, че за тези два месеца поне да има наченки на нещо. А такова няма. ЦСКА е елементарен и предвидим отбор. И колкото и да се взират анализаторите и да сочат „нелоши“ неща, ситуацията изглежда трагична. Доста по-зле от тази при загубените финал за купата и бараж. „Червените“ са бавни, абсолютно безидейни в атака, а в организацията на играта им в отбрана няма дори наченки на стабилност. Дори и изгонването на капитана Купър крещи за това, да не говорим за странния експеримент с Лапеня като дефанзивен халф. Попадението на плажния бразилец Шанде от Спартак Варна, при което се разходи из защитата и сложи на задните си части и трите маркови попълнения Купър, Делова и Лапеня е много символично и същевременно обобщаващо.

А всъщност каква би могла да бъде дългосрочната визия на Керкез? Ако съдим от показаното в Ботев неговият треньорски стил е стабилни отбори, които изтръгват победи. Сигурно такъв е бил и в Чукарички, където това е подходящи. Или АЕЛ Лимасол. Но ЦСКА е друго и никак не съм убеден, че привържениците на тима биха прегърнали с радост една подобна „стратегия“. А истината е, че „червените“ се държат точно по този начин от началото на сезона – сякаш дори и срещу слабите се надяват да измъкнат нещо, а не да го вземат с доминиращ футбол.

Не зная как Керкез е бил предпочетен, но ми се струва, че далеч по-далновидно щеше да бъде ЦСКА да отправи взор към своя бивш възпитаник Александър Тунчев, който не само е най-добрият треньор в българското първенство, но с Арда показва всичко необходимо, което би могло да хване окото на „червените“. И те да го осигурят със съответната финансова инжекция, както осигуриха Леандро Годой. Арда, който в навечерието на европейските турнири се раздели с основните си играчи от миналия сезон Офор, Цонев, Йорданов и Станислав Иванов, едва ли би имал нещо чак толкова против. Но именно бързата подмяна на тези играчи, уверената работа и най-вече стилът на игра са това, което отваря цели вселени между Тунчев и Керкез. Независимо от спечелените трофеи. Ако някой има допирни точки с Артета и неговият процес, то това е по-скоро Сашо Тунчев.

Но зарът е хвърлен, а гилотината работи на пълна сила. Вероятно до следващия мач срещу точно Арда ще има още паднали глави. И малко вероятно подобрение в ЦСКА, дори и да стигне някак да лелеяната победа в Кърджали срещу съперник, който може би в същия момент ще бъде с друг фокус – мачове за попадане в турната фаза на Лигата на конференциите.