Да смениш наратива в нещо толкова мащабно като българския футбол си е сериозно постижение. При това, имайки предвид факта, че той функционира по някои особени и много често абсурдни и неразбираеми „правила“.
Например „играем мач за мач“ е едно от най-дебилните клишета, които описваха и цялата действителност. То създаваше единодушното усещане за отбиване на номера и живуркане ден за ден. Също така беше откровено признание за провала и желание да се размие отговорността. Не бива да пропускаме и най-важното: липса на каквито и да е амбиции.
