Дойде ли сблъсъкът с реалността за Левски?

Въпросът обаче е и дали видимите проблеми са преодолими или концептуални

Ако меденият месец между Левски и новия му треньор от този сезон Станислав Генчев свърши след победата над Хебър, която предизвика първите сериозни критики към отбора и съмнения докъде може да стигне, то след Спартак Варна вече можем да говорим и за първите пукнати в „семейното гнездо“. Нулевото реми край морето на пръв поглед не е нещо страшно като резултат. „Соколите“ са втори, „сините“ първи и в много други първенства то дори би се приело за съвсем нормално и даже стратегически изгодно. Но българското първенство има свои собствени правила, особености и най-вече един претендент за титлата, който е хегемон от 13 години и трудно допуска някой да застраши това, което смята за свое.

Но нека оставим настрана титлата и да се фокусираме само върху Левски.

Топката излезе от игрището

Ще започнем от на пръв поглед най-незначимото. Откакто завърши мачът в Разград, вече две седмици, топката сякаш излезе от игрището при Левски. Фокусът напълно се измести върху събитията извън терена, след като преди това основната тема сред левскарите беше колко хубаво играе отборът, колко забавлява зрителите, как бележи гол след гол и какво чудовище е Мустафа Сангаре. Но поражението от Лудогорец сякаш пусна духа от бутилката. Заваляха декларации – за Кабаков, за други декларации, за БФС, за мача с ЦСКА-София, за цените на билетите срещу Спартак и, не бива да пропускаме, за това дали е имало конфликт между помощник треньора Живко Миланов и една от звездите Джавад Ел-Джемили.

Това вече носеше лоши предчувствия. Винаги, когато това се е случвало в близкото миналото, резултатът е бил, че долу на терена нещата се влошават. Дали има пряка връзка или не би било обект на дискусии. Но е факт, че голямата звезда в Левски стана ръководството, което анонимно взе диригентската палка от Станислав Генчев и отбора и опита да се превърне в голямата звезда на Левски. Естествено със стремежа да покаже, че върши някаква солидна работа, но по-скоро оставяйки впечатлението, че симулира дейност. Половината от декларациите, които ще направят Левски ранен шампион в тази категория, са напълно безсмислено, а останалите няма да доведат до никакви последващи действия. Както винаги.

Но пък успешно смениха фокуса. И най-вече създадоха димна завеса с внушението, че всичко в Левски е супер и единствената причина да не се получат нещата на игрището ще бъдат лошите съдии и още по-лошото БФС. Включително начело с любимеца на голяма част от сините фенове Георги Иванов-Гонзо, отдавна недолюбван, меко казано, от Сираков и неговото обкръжение. Да припомняме ли декларацията след расисткия сигнал, в която без да е страна, клубът се разграничи от една от големите си легенди.

Но да продължим с мечешката услуга към Генчев.

Поправим проблем или концептуален?

Съвсем очаквано победните резултати в първите 4 мача предизвикаха огромен ентусиазъм, пълни стадиони и големи очаквания. И в това няма нищо лошо. Левскарят е доста изстрадал в последните години и гледа с отворени очи към всяка появила се надежда. А дори и срещу посредствени съперници, първите 4 победи показваха класа и качество. Пробойните в състава, които можеха да се забележат, бяха само съмнения, защото за другото нямаше достатъчно аргументи. Основно може да се изтъкне едно – халф бековете имаха проблеми в дефанзивен план, които обаче съперниците не можеха да използват. И все още не могат да използват.

Но пък след гостуването във Варна около Левски и неговото ниво вече има множество съмнения. Дали пък таванът на този отбор не бе достигнат много рано и всъщност дали не е твърде нисък? Достатъчен, за да побеждава множеството слаби съперници в Първа лига, но далеч от това, което се иска за славни успехи.

Подходът при търсенето на отговор на този въпрос може да се раздели на две: емоционален и рационален. Емоционалният е, че отборът изигра добри мачове, имаше стратегия в тях, все още е първи в класирането и е въпрос на работа и тренировки да го разкрива и да продължи борбата за първото място. Както и на някои треньорски решения като това дали да започва с Колев и Сангаре като двойка нападатели или френският гигант да влиза през второто полувреме, когато със свежи сили да преминава като валяк през съперниците, както беше в първите мачове. Рационалният подход обаче изисква да се каже, че с играчи, събрани от нискоразредни клубове, няма как да се очакват чудеса. Акцентът тук е върху лятната селекция, при която привличането на абсолютно анонимни футболисти от втора и трета дивизия, при това на преобладаващо зряла футболна възраст, беше правило. С такъв отбор постигането на голям футболен резултат е абсолютно чудо. Даже това, което направи Лестър преди години в Англия би изглеждало напълно логично на фона на евентуална шампионска титла.

Ролята на треньора

И тук отново трябва да се върнем върху ролята на Станислав Генчев. Абсолютен факт е, че той успя да създаде много хармонични отношения с левскарската публика. Генчев се харесва защо демонстрира, че знае къде е попаднал и какво се изисква от него. Освен това е директен и най-вече смел в посланията си. „Ще победим“ и „Ще се борим за титлата с Лудогорец“ не звучат като насилени клишета, още повече когато са добавени към случващото се на терена.

Но трудното за младия треньор на „сините“ тепърва започва и мачът във Варна даде началния съдийски сигнал. Дали Генчев може да коригира пукнатините в отбора през паузата за националните отбори или тепърва съществуващите проблеми ще стават все по-видими. Като започнем от подозрението за силно лимитираните качества на неговите играчи.

Дори и формално погледнато за второто има достатъчно основания да се предполага. Нека например да сравним старта на големите съперници Левски и ЦСКА. Преди изиграването на мача във Варна, той изглеждаше от една страна диаметрално противоположен, но от друга гледна точка… напълно еднакъв. Левски имаше пет победи и една загуба, а „червените“ – пет загуби и една победа. Но една трета от изиграните 6 мача бяха срещу едни и същи съперници. И в тези два мача историческите грандове постигнаха еднакви резултати – биха минимално Хебър и паднаха минимално от Лудогорец. Но защо тогава едните бяха на гребена на вълната от ентусиазъм, а другите на едно от историческите си дъна и вече смениха и треньора? Ами въпрос на програма в силно поляризираното българско първенство, където много от тимовете нямат място, защото нито имат добри играчи, нито имат стадиони, нито дори финансиране, за да издържат безпроблемно до края на сезона. И Левски срещна преобладаващо такива, докато ЦСКА игра най-вече с онези, които тепърва ще се изправят срещу „сините“.

Но срещу Спартак се видя и първата формална разлика. Левски е всичко друго, но не и разграден двор като онази банда играчи в червено, записала срамното поражение с 0:3 на същия стадион. И най-вече има треньор.

Сега този треньор получава първата огромна порция критики и по реакцията му ще се разбере какво бъдеще има самият той в Левски, както и Левски под негово ръководството.

Видимите проблеми в отбора вече са значително повече от представянето на халф бековете Алдаир и Маикон в дефанзивен план. Мустафа Сангаре от любимец се запъти към другия полюс и беше посочен като основен виновник Левски да не спечели. Това, за което писах още преди мача с Хебър, а именно изкушението Генчев да покаже, че е прав с това да залага на двамата гиганти в атака вече е централна тема. И то не без основание. В три поредни мача дуетът Колев – Сангаре е крайно неефективен. Единствена разумна оценка на двама нападатели идва най-вече от броя голове и той е нула в три мача.

Вече не може и да се говори, че Генчев има сладки проблеми да избира кой от много играчи във форма да пусне в атака. Нито пък за това, че няма основания да постави Сангаре на пейката. Още първият мач след паузата ще покаже и какво смята треньорът на Левски по темата.

Във Варна той записа и още една черна точка в търсенията си по темата с двамата атакуващи халфове, които комбинирани с двамата нападатели, са в основната на офанзивния и директен футбол на Левски. Евертон Бала и Фадига бяха крайно неефективни и както изглеждаше, че „сините“ имат огромен избор за двата поста, сега по-скоро се създава впечатление, че Генчев няма убедително решение по темата. Тези два поста са единствените в тима, на които няма утвърдени титуляри.

Но когато говорим за халфове, самият факт, че ветеранът Охене, силно лимитиран футболист с посредствена кариера, е оценяван като най-постоянния и добър от началото на сезона в тима, говори именно за това, че Левски всъщност едва ли има особено висок таван. А най-страшното е, че Охене изглежда незаменим и на този етап привлеченият от втора хърватска дивизия нигериец Икенна сякаш трудно ще хване ръка.

На този етап слаби оценки няма как да получи единствено играта в дефанзивен план, където бяха заложени най-големите бомби. Отбраната е съставена от две резерви от тима, направен от Стоилов (Димитров и Ван дер Каап) и един, чието място е на друг пост (Цунами). Привлеченият венецуелски национал Макун пък не може да помирише терен, защото Генчев твърдо се придържа към правилото да не пипа това, което му носи успех до момента. Дори и титулярното място на вратаря Маркович вчера е по принуда заради продажбата на Андреев във Фейенорд.

Освен обаче с въпроси за качеството на отбора, Генчев тепърва ще се сблъсква и с друга тема. За използваха схема 3-5-2, която от една страна му е любима, но от друга единствената, която показва Левски. Липсата на гъвкавост, особено, когато играта не върви обаче ще се превърне в тема със сигурност. И най-вече това, че различни тактически варианти не само трябва да се декларират, но и да се тренират.

Изобщо мачът със Спартак Варна не е само предупредителна камбана за Генчев и отбора му. Камбаните вече бият и Левски е в познатата ситуация. Ентусиазмът, който обикновено присъства всяко лято, най-вече заради мачовете в Европа през последните, отстъпва място на сблъсъкът с реалността. Която не носи много голям оптимизъм, както обикновено.