ПСЖ, преди Златан да го „роди“
В сянката на купата с големите уши (3): От Жан-Пол Белмондо до стадион "Васил Левски"
Преди 42 години ПСЖ прави дебюта си на европейската сцена и той е в София. На стадион „Васил Левски“ бъдещият гранд в европейския футбол се изправя срещу Локомотив София и губи с 0:1. Това се случва доста преди Златан Ибрахимович през 2016 година с присъщата си арогантност да пренапише историята, казвайки: „С цялото ми уважение към случилото се преди това, но ПСЖ се роди в деня, в който пристигнаха катарците.“
Но началото на пътя в София може и да го няма изобщо, ако преди това ПСЖ не преминава през няколко ключови момента, които могат да имат фатални последствия.
Краят на 60-те години създават вакуум от гледна точка на професионалния футбол във френската столица. Расинг Клуб е последният шампион на Франция, който е от Париж, но тази титла е спечелена през 1936 година. Тя е и единствена за столицата преди да се появи ПСЖ. Расинг, който е с огромни традиции в ръгбито, се движи на ръба на финансовото оцеляване в средата на 60-те. Първият му отбор се обединява с клуб от Седан и се мести в този град на 270 километра от легендарния си стадион „Коломб“ в северната част на Париж. Аматьорите се озовават в трета дивизия. Нерадостна е съдбата и на друг традиционен клуб в лицето на Стад Франсе, който след като през 60-те се движи във втората половина на таблицата, накрая отпада през 1967 г. В елита остава само Ред Стар, клубът на създателя на световните първенства Жул Риме, но той е абсолютно непретенциозен и се движи във втората половина на класирането. А в средата на 70-те отпада и не се е връщал в елита и до днес.
Париж обаче се готви за строежа на нов стадион и това означава, че трябва да прави планове за футбол на високо ниво. През 1969 г. с тази цел е създаден Пари ФК, който почти веднага се обединява със Стад Сен Жермен, малък клуб от предградията, за да започне отнякъде във футболната пирамида. Новият клуб, наречен Пари Сен Жермен, влиза в елита почти веднага, но прекарва там само един сезон (1971-72), в който едва се спасява от изпадане с 16-ото си място. Потънал е обаче в дългове и се обръща за помощ към градската управа. Оттам откликват, но само с едно условие – ПСЖ трябва да смени името си на Пари ФК. Това моментално води до разделение и клубът се разпада на две: професионалният Пари ФК продължава в елита с парите на общината и новопостроения стадион „Парк де Пренс“, а ПСЖ се връща в квартал Сен Жермен-ан-Ле и трета дивизия.
Но тогава съдбата прави онова намигване, без което няма как да се стигне до славните времена. Известният местен моден дизайнер Даниел Ещер отива при Пари ФК с желанието да инвестира. Оттам обаче се държат унизително сякаш е някакъв шарлатанин. Обиден, той се насочва към ПСЖ и начертава пред аматьорите изкушаващ план. Той представя екипа си от инвеститори, който включва известния актьор Жан-Пол Белмондо, рекламния магнат Франсис Борели и музикалния продуцент Шарл Талар. ПСЖ е вече във втора дивизия и Ещер иска бърза промоция в елита. Той наема като треньор героя от Мондиал’58 Жюст Фонтен и привлича първите две звезди. Единият е Мордехай Шпиглер, авторът на единствения гол за Израел на Мондиал 1970. Вторият се казва Франсоа М‘Пеле и е голова машина от Конго. Остава в историята като първия успешен африканец в историята на ПСЖ. За да се случат двата трансфера обаче дизайнерът отива в радио-телевизионната група RTL и иска заем. Договаря се, че ако ПСЖ влезе в елита, заемът ще бъде преформатиран в рекламен договор. Ако се провали, той лично ще го върне със солидна лихва. Което, както признава по-късно, не е имал никакво намерение да направи, независимо от последствията за солидния му бизнес, който днес носи годишни приходи от 210 милиона евро.
Но най-ценния принос преди новия сезон е в това, че Даниел Ещер създава и въвежда легендарния днешен екип, който няколко години по-късно е обявен за най-красивия в Европа. ПСЖ играе в синьо и червено, но дизайнерът поставя между тези цветове тънка бяла лента заради кралско бялото, символ на Сен Жермен-ан-Ле. Така се появява екипът наричан от французите с кодовото BBRBB. Прилича на парола, но означава bleu-blanc-rouge-blanc-blue на френски или синьо-бяло-червено-бяло-синьо.
На терена ПСЖ го докарва до решаващ бараж за влизане в Лига 1 срещу Валансиен, като губи навън с 0:1. Фонтен произнася историческа за клуба реч пред отбора на последната тренировка, предшестваща реванша. „Ако бием, влизаме и следва „Парк де Пренс“ с 40 000 зрители – казва той. – Ако не бием е Сен Жермен и 400 души на мача. От вас зависи да осъзнаете проблема.“
А проблемът изглежда нерешим в 48-ата минута на следващия ден, когато Валансиен вече води с 2:1. „Не вкараме ли в следващите минути, всички горим“, казва Ещер, седнал на резервната скамейка до Фонтен. ПСЖ не само вкарва, но бързо обръща резултата до 4:2. Понесен на ръце от играчите, Фонтен получава микроинфаркт от вълнение и едва е спасен. Но от този момент няма кой да спре ПСЖ, още повече, че Пари ФК изпада същия сезон от елита и „Парк де Пренс“ е новият дом на Ещер и компания.
До мача с Локо София и началото на европейската приказка се стига след като през 1982 година ПСЖ печели купата на Франция. Това се случва 4 години, след като модният дизайнер се е оттеглил от президентския пост. В състава, който пристига в София обаче е пълно със звезди. В състава са националите на „петлите“ Доминик Рощо и Доминик Баратели, които са били на завършило два месеца по-рано световно в Испания, ветерана Доминик Батне от Аржентина’78, изгряващия Луис Фернандес, холандецът Кейс Кист и аржентинската суперзвезда Освалдо Ардилес, преотстъпен от Тотнъм заради войната за Фолклендските острови между Великобритания и Аржентина.
Треньор е Жорж Пейрош, който е бил в състава на Франция в мача срещу България на „Васил Левски“, който „петлите губят с 0:1 през 1961 г. „Много е различно, тогава стадионът беше препълнен и българските футболисти играеха като отприщени“, казва Пейрош пред пратеника на „Франс Футбол“ в навечерието на мача. В София изненадите за ПСЖ са много, но две се отличават. Извън сметката остава това, че домакините от Локомотив осигуряват минерална вода под бройка и играчите на ПСЖ се оплакват от жажда, защото не искат да пият такава от чешмите в хотела си. Липсват и топки за тренировка. От изненадите, първата е, че срещат на стадиона Сафет Сушич, за чийто трансфер чакат разрешение от югославската федерация. То се е забавило заради слабо представяне на Сушич с националния отбор на световното в Испания, а футболистът е там със своя Сараево, който играе предния ден срещу Славия. Втората е в мача с „железничарите“. След единствен гол на Петър Миланов в 16-ата минута европейските приключения започват със загуба с 0:1, независимо че с 5:1 на реванша ПСЖ продължава напред.