Теория на голямото мачкане или Съвършения мач

(Откъс от книгата „Левски: легендата за трите купи на Васил Колев и Георги Бърдаров)

Не е било рядкост да гледам някой мач повече от веднъж. Първият път е бил винаги за футбола сам по себе си, а след това се е налагало заради точността на професионалното проучване. Има два мача, които съм гледал три пъти. Но по-важното е да обясня какъв е третият (в този случай втори път) и защо се е случил.

Беше точно в разгара на коронавируса, когато бяхме затворени по домовете и се чудехме дали някога отново ще преживеем футбола такъв, какъвто го помним. Не съм сигурен в коя точно фаза на песимизма се намирах и коя вечер от престоя вкъщи беше, но си казах, че не е лошо пък да се върна към най-хубавите моменти от всичко прекрасно, което съм преживял покрай играта. Смътно се сещам, че вдъхновението ми дойде от един брой на „Франс футбол“, който разгърнах онлайн същата сутрин с поредното кафе. Целият беше посветен на световното през 1970 година, от което се навършваха и 50 години. Обясняваха защо е любимото първенство на всички. А дали? За мен избора се свежда до детските през 1982-ра и 1986-та. Та си пуснах първия мач, който ме запали по великата игра. Аржентина и Белгия, откриващи Мондиала в Испания през 82-ра. Оттам насетне целият ми живот се разви бурно с непрекъснато разстяща страст към футбола. Левски беше нещо съвсем естествено и също толкова неминуемо. От първия мач като гост на Хасково през сезона 1982-83, първия след испанския Мондиал, до днес.

Някъде около 15-ата минута обаче го спрях. „Василе, ама защо правиш това? Разбира се, че трябва да започнеш с Левски – ЦСКА през 84-та. Най-великият мач!“

В онзи момент изпитах някаква особена тръпка. Никога не се бях изкушавал да потърся онлайн видео от онзи Мач. Нямам предвид головете, които знаех наизуст. Целия мач. За него знаех всичко или поне си мислех, че зная всичко. Бях го преживял, бях разказвал за него, бях мултиплицирал всичко, което бях чул. Беше изградил до много голяма степен разбирането ми не само за футбола, но и за Левски. Това беше Мачът. Не можех да го сравня с нито една драма между „сини“ и „червени“, която бях преживял на стадиона или пред телевизора. Великодушието и досега не ми позволява да изпитвам някаква наслада от унижението 7:1, което сякаш всички очакваха да се случи. Поставям го и над 7:2, за който съм чул и чел много.

Но след около 2 часа си дадох сметка, че сякаш бях гледал този мач за първи път. Бях научил толкова много. За това обаче след малко.

За трети път го гледах чак когато тази книга вече беше почти готова от гледна точка на информацията, необходима за написването и. Бях говорил с почти всеки от участниците, бяхме разнищвали всевъзможни детайли, потвърждавали или опровергавали митове и легенди. Нагласих го на големия телевизор, макар и с леко размазана картина. Сложих пауза точно, когато Мичмана с неподражаемия си тембър приветстваше драгите зрители, сипах си кампари с тоник. Обтегнах се блажено на канапето, а Мичмана изреждаше вече състава на Левски. Разклатих чашата с леда в нея и някъде тогава сякаш светкавица премина през мен. „Няма как, не би могло да е чак така…“ Умът ми се опитваше да превърти десетки мачове и стотици минути от разговорите с левскарите, играли в онзи ден. „Това, драги мой, е дербито на дербита, мачът на мачовете. Сигурен съм, че не го е правил никой в света. Ама дали Левски го е правил? Сигурен съм, да. Чакай да проверя!“

Отново пауза. Започвам трескаво да ровя из голямата книга на Румен Пайташев за вечното дерби, за да намеря потвърждение на мисълта, която беше минала като светкавица преди първата глътка кампари и първият съдийски сигнал на Дитер Паули. Да! Този отбор го е правил! Едва ли някой друг в света го е правил! Абе няма как да се намери някой и да покаже, че е съществувал във всички мега яки дербита на планетата отбор като Левски през 84-та. ЦСКА са били обречени още със стъпването на терена. Какъв Ливърпул, какъв Нотингам, какъв Байерн!

Не бъдете обаче нетърпеливи. За този Мач има винаги какво да се научи!

ПЪРВОТО ГЛЕДАНЕ

И до днес помня фотьойла с червена плюшена дамаска в дома на баба и дядо в Перник, където гледах мача на черно-белия телевизор „Опера“. Винаги предпочитах да седна този вдясно, защото усещах, че носи специфичен комфорт. Който други биха нарекли късмет или просто суеверие. Вече бях наясно какво да очаквам и че Левски трябва да бие, за да стане шампион.

Бях преодолял разочарованието от предния сезон, който, съвсем честно, ме изненада в последните. След като Левски би ЦСКА с 3:0 винаги съм мислел, че е въпрос на формалност да стане шампион, защото във формат на лига трябва да е натрупал достатъчно точки. Бяха и казали по телевизията, че „сините“ са взели решаваща преднина. Какво и как се обърка и накрая златните медали се оказаха при „червените“, детското ми съзнание не можеш да осмисли. А със сигурност съм бил повлиян и от опашката за вестници и по-точно за „Народен спорт“ и „Старт“, която се извиваше в определените дни при пощата на площада в Перник. Там не харесваха Левски, но имаха огромен респект към отбора. Даже бих го нарекъл страхопочитание. Само аз, ученик в началните класове и още един възрастен дядка, когото наричаха Фашиста, бяхме левскари. Цесекари нямаше. Другите бяха от Миньор и до един мечтаеха за деня, в който отборът им ще се изправи срещу Левски и „они че им додат горе у парко“.

В съботата, ден преди мача, Фашиста беше в чудесно настроение. „Утре Гибона ще им скрие топката. Шампиони сме!“, обясняваше той на всички кибици, които чакаха новия вестник. Аз подскачах наоколо и се надъхвах, а кибиците ми обясняваха, че аз съм от Левски, но от Левски е само още онзи дядка, който и без това е Фашист.

Е, Гибона наистина им скри топката и макар да беше играл много по-силно при онова 3:0 преди година, вече нямах съмнения, че това е моят човек и искам да съм Гибона, когато играя в махалата. Там ще да е било, когато той окончателно надделя в спора за любим футболист на моето детство, който задочно водеше с Емо Спасов.

И последно за първото гледане. Май това е първият и доскоро единствен мач между Левски и ЦСКА в който не съм чувствал никакво напрежение. Прас! Прас! Прас! Емо Спасов, Гиби, Пламен Цветков! Толкова лесно и толкова сладко.

ВТОРОТО ГЛЕДАНЕ

Мачът в който открих Кокала като футболист. Направо ги смачка. Беше сложил номер 5, според някои версии като централен защитник в партньорство с Ники Илиев. Още в първите минути му счупиха пръста на далечния край на екрана, някъде около корнера, където по-скоро трябваше да се намира Руси Гочев. После се бутаха в него и отскачаха на няколко метра. Със сигурност са малко футболистите на Левски, които в историята и в един отделен мач са давали подобна битка на вечния съперник.

На следващия ден или по-нататък му се бях обадил да му споделя това мое „откритие“. Естествено Емил Велев няма да е Емил Велев, ако и тогава не е бил забавно и приятно арогантен. Нямам спомен какво точно каза, ама останах с впечатлението сякаш е било ежедневие да дава такива битки на „червените“ и да ги печели.

Представлението на Кокала ме впечатли дотолкова, че после още няколко часа четох за Левски и гледах клипове, включително филма за онзи сезон „Футболна рапсодия“. И на всеки, когато ставаше дума, не разказвах някоя от всеизвестните легенди, а това, че съм открил Кокала.

ТРЕТОТО ГЛЕДАНЕ

И сега стигаме до съществената част.

Защо ЦСКА са били обречени и какво е направил Левски, което друг в света (най-вероятно) не го е правил? Всички знаят за седемте поредни победи, като тази е петата от тях. Освен това обръща и баланса в дербито, след като двата съперника влизат в него с равен брой успехи в сблъсъците за първенство.

Но дяволът е в детайлите. От единайсетте, които играят за Левски в този двубой плюс две резерви Курдов и Цветков АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ полеви играчи са се разписвали във вратата на ЦСКА в своята кариера. Както се казва, не се е налагало Боби Михайлов да вкарва, не е вкарал и той. „Червените“ са абонати на тези играчи на Левски, които са постигнали общо 57 попадения в тяхната врата (Николов 1, Спасов 5, Гочев 7 , Петров 3, Вълчев 7, Курдов 5, Чавдаров 2, Искренов 6, Цветков 3, Сираков 14, Илиев 2, Велев 2). Малко игра на цифри – седем поредни победи, тази на 3 юни е петата в серията.

В състава, който започва двубоя само три към онзи момент нямат гол срещу вечния съперник – Сираков, който ще наниже цели 14 след това, младият Ники Илиев и Емил Велев (ще се разпише последен от всички за първи път). Цели седем от десетима полеви играчи вече знаят какво е това да вкараш на ЦСКА, който пък в началото на 80-те има един от най-славните периоди в историята си.

От резервите Курдов е вкарвал, а Пламен Цветков постига първия си гол точно в това дерби, като слага точката на спора.

И нещата не спират до тук. Четирима от въпросните седем играчи (Николов, Петров, Гочев, Вълчев) са се разписвали още в първото си дерби!

Дали има такава статистика за което е и да е голямо дерби в света? Почти съм сигурен, че няма. Ето подобни дребни детайли обясняват огромната синя доминация не само в този мач, но и в сблъсъците срещу ЦСКА в онзи период, която сериозно стресира комунистическата върхушка.

Ето впрочем и фактите играч по играч:

Михайлов

Първи мач: 13 март 1982 г. в дерби 89. ЦСКА – Левски 2:1.

Николов.

Първи мач: 29 октомври 1977 г. в дерби 77. Левски – ЦСКА (4:1). Първи гол в същия мач. Играе като ляв бек. За първи път срещу ЦСКА излизат още трима знакови футболисти – на вратата Лафчис, Димитър Енчев и Геле Станков. В 29-ата минута изскача пред наказателното поле. Срещу него е Георги Димитров-Джеки, за когото този ден също е дебютен в дербито. Пацо го прехвърля в движения и със страхотен удар опъва мрежата зад Йордан Филипов за 2:0. Ангел Станков също вкарва в първия си мач този ден (четвъртото попадение).

Илиев

Първи мач: 10 декември 1983 г. в дерби 94. Левски – ЦСКА 2:0. Първи гол: 13 февруари 1988 г. в дерби 108. ЦСКА – Левски 0:3. Ники Илиев поставя началото на головата фиеста в една от най-знаменитите победи на „сините“ в дербито – като гост на ЦСКА на стадион „Народна Армия“ в осминафинал за Купата на съветската армия.

Петров

Първи мач: 25 април 1981 г. в дерби 85. Левски – ЦСКА 2:0. Първи гол: в същия мач. Още в 19-ата минута включилият се при корнер дебютант в дербито Пепи Петров се разписва. Той вкарва с глава след центрирането на Емил Спасов.

Велев

Първи мач: 29 юли 1981 г. в дерби 87. Левски – ЦСКА 2:0. Първи гол: 1 април 1989 г. в дерби 112. ЦСКА – Левски 2:1. Велев е точен от дузпа, с която намалява резултата на 1:2 в 64-ата минута.

Чавдаров

Първи мач: 29 юли 1981 г. в дерби 87. Левски – ЦСКА 2:0. Първи гол: 2 март 1983 г. в дерби 92. Левски – ЦСКА 1:1 (3:4 при дузпите). Чавдаров открива резултата за Левски в четвъртфинала за Купата на съветската армия от фаул в 60-ата минута, когато всички очакват центриране, а той изненадващо намира близкия ъгъл на Велинов.

Гочев

Първи мач: 3 декември 1978 г. в дерби 79. ЦСКА – Левски 2:1. Първи гол: в същия мач. Три минути преди края Руси Гочев, който е дошъл от Черноморец вкарва от дузпа във вратата на Велинов, който за първи път пази в дербито. Няколко минути по-рано Войн Войнов е изпуснал дузпа за Левски. Няколко месеца по-късно Гочев вкарва и двата гола за победата с 2:1 срещу ЦСКА на полуфинал за Купата на съветската армия, като вторият е… с глава, независимо че е един от най-ниските на терена.

Сираков

Първи мач: 15 декември 1982 г. в дерби 91. Левски – ЦСКА 0:0. Първи гол: 19 юни 1985 г. в дерби 100. ЦСКА – Левски 2:1. Сираков се разписва от дузпа в злополучния финал за купата на България, след който двата тима са преименувани.

Вълчев

Първи мач: 5 септември 1981 г. в дерби 88. Левски – ЦСКА 2:2. Първи гол: 2 същия мач. Дебют за Левски в дербито записват дошлите от Академик София Мишо Вълчев и Пламен Цветков. Вълчев вкарва първия гол за „сините“ в 17-ата минута, с който прави резултата 1:1. Той изпраща топката със силен удар под гредата на Велинов след чудесен пас на Искренов.

Спасов

Първи мач: 10 август 1974 г. в дерби 69. ЦСКА – Левски 2:1 след продължения. Първи гол: 20 май 1978 г. в дерби 78. ЦСКА – Левски 2:2. Емо Спасов се разписва за 1:0 след добавка при удар от фаул на Тишански и спасяване на Манолков под проливния дъжд.

Искренов

Първи мач: 10 юни 1981 г. в дерби 86. Левски – ЦСКА 0:1. Първи гол: 8 май 1983 г. в дерби 93. ЦСКА – Левски 0:3. Мачът, с който Гибона излиза на голямата сцена. Той разкъсва защитата на ЦСКА през целия мач, а вторият гол е шедьовър в негов стил – преминава на слалом през отбраната и с левия крак изпраща топката в левия долен ъгъл на вратата.

Курдов

Първи мач: 29 юли 1981 г. в дерби 87. Левски – ЦСКА 2:0. Първи гол: 13 март 1982 г. в дерби 89. ЦСКА – Левски 2:1. Курдов вкарва в третия си мач срещу „червените“, като намалява резултата на 1:2 веднага след почивката. В този двубой за първи път в дербито пази за Левски Боби Михайлов.

Цветков

Първи мач: 5 септември 1981 г. в дерби 88. Левски – ЦСКА 2:2. Първи гол: 3 юни 1984 г. в дерби 97. Левски – ЦСКА 3:1. Влиза като резерва в 86-ата минута и подпечатва след 2 минути титлата на „сините“ с топовен удар.

Но да продължим играта с цифрите, която само засилва мистичното и легендарното около този отбор.

През пролетта на 1984-та Левски побеждава за почти три месеца три пъти ЦСКА в трите различни купи и ги печели за първи път в историята в един сезон. Много тройки и много единици. Резултатите в трите мача са 3:1, 1:0, 3:1. А общата голова разлика: 7:2. Дали пък не е наистина символично?!

Цифрите обаче обясняват хладнокръвно това, което се вижда на терена и оценката за което често пъти е много субективна. Заради това между множество митове, легенди и субективни оценки, можем да се почувстваме като истински шампиони, когато стъпим върху здравата им основа. Подправките, а именно субективните оценки, митовете и легендите са това, което носи истински вкус на преживяването. Тя седнах да отсея при третото гледане.

Кой играе до Ники Илиев в защитата?

Контузията на Краси Коев и фактът, че Веско Балевски вече не е сред фаворитите на Шпайдела, кара треньора за решаващия мач да прекрои отбраната си. Той се е сблъсквал многократно с това в началото на пролетния полусезон и едва ли е много притеснен в онзи момент.

Чул съм три версии от запалянковци и играчи кой точно играе до Ники Илиев в този мач. Това са Емил Велев, Краси Чавдаров и дори Наско Сираков. Емил Велев изглежда най-близката до реалността версия, дори и заради факта, че носи номер 5. В онези години футболът беше доста консервативен. Играчите излизаха с номера от 1 до 11 и всеки номер най-често означаваше позицията, на която играят.

Но пък Кокала можете да го видите по всяка точка на терена в мача и в най-добрия случай може да се каже, че не е изпълнявал по най-добрия начин треньорските указания, ако е трябвало да бъде стопер. За Чавдаров и Сираков пък е абсурдно да се твърди, че са били защитници в този мач.

И така: кой? Отговорът ми е никой. Стигнах до този извод след един от многото разговори с Гибона за неговата биография. Питам го: „Значи ти играеше на левия фланг, а Гочев на десния, както беше по принцип“. А той пуска типичната си усмивка и казва; „Аз играех навсякъде!“ Тъкмо да се намеся с бележката, че фактологията е важна и Искренов започна да обяснява нещо, което очевидно е било концептуално. Играчите са сменяли местата си непрекъснато в атака, това е било част от плана. Планът е бил принципен. Васил Методиев е бил наясно с огромния талант на всеки от тях и им е давал пълна свобода да импровизират, правейки го отговорно към отбора и в полза на отбора. Ето защо в най-решаващия мач от сезон и един от най-важните в историята на Левски, „сините“ играят модерния от 10 години тотален футбол – всички атакуват, всички се бранят. Единственият, който е неотлъчно на своята позиция е Боби Михайлов. Гледайте мача и ще видите всеки от останалите играчи в почти всички точки на терена.

Звучеше ми забавно, когато друг от участниците, Ники Илиев, го описа така: „Най-много обичахме да събираме защитата на ЦСКА в някоя точка от терена. Те залагаха на персоналното пазене и го правеха без да се отклоняват от указанията. Ние се движехме по целия терен и нарочно ги събирахме в някоя зона. Срещу тях беше забавно и лесно!“

Но да се върнем на Гибона!

Удрят ли братята Динко и Георги Димитрови главите си при финт на Гибона?

Това е една от най-популярните легенди. Такова нещо на терена в този мач няма и няма как да има. „Не помня да се е случвало“, поглежда учудено Искренов, когато го питам и преминава в разкази за контузията, която вади Динко от мача и как е отишъл при него в болницата на следващия ден. Истината е, че Динко Димитров получава комоциото при въздушна схватка, в която Гибона не участва, защото не е на терена. Червеният картон на Георги Димитров пък идва след това за спъване отзад на откъсналия се сам срещу вратаря Руси Гочев.

Същото важи и за това, че Динко и Гошо Димитрови са толкова замаяни от финтовете на Гибона, че при всяко нахлуване с топката на Искренов, Динко е подвиквал: „Бати, този пак иде!“ Всъщност тази легенда се отнася по-скоро към първия мач от седемте поредни победи, когато Левски печели с 3:0, а Искренов е неудържим. С финтовете и пробивите си той прави буквално смешни защитниците и вратаря, които са поставени и в комични ситуации да лазят, за да го стигнат. Искренов вкарва тогава в 75-ата минута, а в 76-ата Динко е сменен.

Но Гибона има още едно забележително действие в мача, за който става дума тук. Левски води с 2:0, а нашият герой опитва пас с пета в центъра на терена. ЦСКА взема топката, следва атака и удар отдалеч на Славков, който намалява резултата на 1:2. Много левскари ще ви кажат, че Васил Методиев е толкова ядосан на Искренов за това отиграване, че веднага го вади от играта.

Аз подхождам с шега, когато питам Гибона. „За една бройка и щеше да батисаш всичко и да промениш историята! Вярно ли е, че те смени заради това?“ Той изглежда истински смутен. „А, няма такова нещо. Съвсем нормална смяна.“ Единственият свеж спомен за Гибона от мача е след гола му, когато прескочи рекламните пана с вдигнати ръце и се затича към Сектор Б. „Бях легнал на земята със затворени очи и виках – разказва той. – Когато отворих очите, над мен се беше надвесило едно милиционерско куче и ме гледаше. Това помня.“

Отиграването с пета е в 72-ата минута, а смяната с Пепи Курдов след още 6 минути. На телевизионния запис се вижда как Курдов спокойно и невъзмутимо загрява до скамейката, както и лицето на Шпайдела, което в никакъв случай не показва гняв. В тези 6 минути до смяната Гибона има няколко отигравания, при едно от които след корнер получава къс пас от Емо Спасов и стреля опасно покрай гредата.

Така че смяната с Курдов е по-скоро планирана и логиката е, че треньорът на Левски пуска двама играчи (заедно с Пламен Цветков), които притежават силен удар и могат да се озоват в ситуация и да решат мача. Както се е случва. Курдов има един силен удар, който минава над гредата, а след него Пламен Цветков бележи още при първата атака, в която участва.

Жълтият картон на Емо Спасов

Най-забавната легенда, която обаче се оказва абсолютен факт. Мой приятел, левскар, Камен беше настоятелен да питам дали е вярно (даже по-скоро да потвърди спомена), когато разбра, че ще пиша подобна книга. При една от атаките на Емо към Сектор Б и до самата тъчлиния на Сектор В, Стойчо Младенов се опитва да му отнеме топката. Спасов обаче я прокарва между краката му и хуква напред. Обръща се обаче и помахва на Стойчо, след което Дитер Паули му показва жълт картон за неспортсменско поведение. „Да, така беше!“ Емо Спасов гледа с най-голямото спокойствие на света, когато го питам. В онзи разговор се убеждавам, че е имало огромна причина да е бил голям мой любимец. Мисля, че е единственият в онзи отбор, който за ЦСКА говори сякаш с неприязън. Даже ме кара да формулирам ново понятие: спортната неприязън, която е няколко нюанса по-силна от спортната злоба. Емо първи е играл срещу ЦСКА и има най-голям опит от целия отбор. За съперника говори като нещо, което е абсолютно задължително да бъде победено и поставено на колене и това е точка 1 в левскарската конституция на Вечното дерби. Да не отивам по-далеч, но точно Емо Спасов покрай тази случка с мрежичката на Стойчо и жълтия картон е моделът ми за това как трябва да играе футболист на Левски срещу ЦСКА.

Останал съм с впечатлението, че инцидентът е останал скрит от камерите, но това не е така. Вижда се ясно финтът, след което Спасов тръгва и около централната линия наистина се обръща назад. После подава извеждащ пас към Искренов, който е в чиста позиция. Но съдията свири и отива към Спасов като му вади картон. Мичмана е объркан и казва нещо от сорта, че ситуацията е далеч от него, но така и не разбира за какво е картонът.

Можеше ли ЦСКА да се върне в мача?

С Жоро Бърдаров въртяхме, сукахме при интервютата, но особена драма едва ли някой от нас е усетил. Извън чисто футболното напрежение, за което всички говорят смело и с вяра, че са знаели какво правят на терена.

Всъщност ЦСКА не прави нищо кой знае какво в този мач. След първия гол на Левски е единственото много сериозно положение на „червените“. Цецо Йончев пробива до аутлинията и връща към Георги Славков, чийто удар е спасен от Боби Михайлов.

След втория гол пак има леко дръпване на „сините“ назад, но без положения. После преди смените на Шпайдела има пак териториален превес на ЦСКА. И ако не е грешката за гола, не се вижда как „армейците“ ще стигнат до гол.

Положението, за което обаче всички говорят и до днес стряска е след това. Стойчо Младенов получава една топка отляво на вратарското поле и не успява да я насочи към Михайлов. Не съм го запомнил след първите две гледания на мача, не ме впечатли и при третото. Ъгълът е малък, топката е неудобна. Изисква се много голяма класа, за да се вкара гол в подобна ситуация. Но тук по-важна е закачката със Стойчо, който дава на стари години интервюта, в които обяснява как ЦСКА са мачкали Левски. Имал е тази възможност да промени историята, не е успял, както го прави срещу Ливърпул.

Направи ми впечатление и това, че всички играчи са гледали този мач и са откривали детайли. Например смяната на Пламен Цветков. Камерата го улавя как се обръща и слуша някой, който му казва нещо. След което поклаща глава и прави красноречив жест с ръка. „Ето сега влизам и вкарвам, спокойно!“

Имаше и нещо, което сякаш не бях виждал при предишните гледания на този мач. Шпайдела, който се затичва триумфиращ на терена с вдигнати ръце. Сякаш финалния акорд на сезона. Дойде, пипна тук и там и изпълни блестящо задачата.

… На 4 юни сутринта имаше необичайна свежест. Може би защото юни беше прекрасен или идваше от усещането, че Левски е станал шампион. Обичайните кибици се бяха събрали пред пощата и чакаха пачката с вестници за най-близкия павилион да се подаде от един прозорец, след който щастливците да се домогнат до броя на „Народен спорт“ с резултатите и репортажите от последния кръг.

Бях сред тях, както и Фашиста. После установих, че този брой на спортния вестник липсва от всички библиотеки в София. Аз самият не съм се отнесъл отговорно към това парче история. Но пък няма да забравя Фашиста.

С вестник под мишница и докато пернишките зевзеци му подхвърляха майтапите си, той се засилваше към една малка оградка, която играеше ролята на рекламните пана на стадиона. Прескачаше я в движение въпреки достолепната си възраст и вдигаше победоносно ръце. Не затваряше очи като Гибона, защото и без да го прави небето изглеждаше в този ден по-синьо.

За поръчки на книгата: gourmetfootball@gmail.com или чрез съобщение към профила на Васил Колев във „Фейсбук“: https://www.facebook.com/vassil.kolev/