Какво (не) ни казва Сираков за Шолак?

Или как Мажоритарят сближи позицията си с идеологическия си враг "Левски на левскарите"

След над 20-дневно затишие Наско Сираков най-накрая проговори за интереса към акциите, тема, която трудно, но упорито си проправя път в медиите през този месец. Изявлението му от четвъртък със сигурност има за цел да заглуши силата на пресконференцията, която миноритарният акционер Сдружение „Левски на левскарите“ даде в същия ден и на която постави важна тема: напредъкът по намеренията (засега само намерения) на клуба да строи нов стадион. Тази тема тепърва ще се разгаря, точно както и темата с акциите, по която Сираков реши да проговори. Денят, в който вечният съперник ЦСКА ще заиграе на собствения си стадион, очертаващ се като бижуто на спорните съоражения в София, наближава. А той ще се окаже и такъв, в който на „Герена“ едновременно ще осъзнаят колко много са изостанали изведнъж и по всяка вероятност феновете ще са констатирали, че между политическия метан на Сираков към Бойко Борисов преди година и светването на лампите на стадиона в Борисовата градина нищо не се е случило. И как всъщност е ставало дума само и единствено за политическа пропаганда.

Но това да заглушава опонентите без никаква полза за клуба е политика, със сигурност не конструктивна на клуба, откакто начело на пиар отдела застана новият директор Климент Йончев. Фокусът върху деструктивното и „опонентите“ не е довел никого до прав път в историята и едва ли Левски ще бъде изключение от общото.

В този случай обаче изявлението на Сираков по-скоро постигна обратния ефект. Сближи позицията му с тази на иделогическия му враг, който имаше за цел да заглуши.

Да се върнем обаче на изявлението на Сираков по същество. Какво ни казва то и какво ни спестява? И, не на последно място, какви са автоголовете, които „сините“ зрелищно си отбелязаха с разпространения текст (вероятно в съавторство със споменатия пиар директор)?

Неочакваното признание

На първо място Сираков попари след 20 дни всички медии и журналисти, които се направиха, че не са видели циркулиращото из социалните мрежи писмо за намерения от страна на „Спорт Репъблик“, собственик на Саутхемптън, Гьозтепе, Валансиен и един малийски анонимен клуб. Да е недоглеждане – едва ли. Всякакви дребнотемия ежедневно заливат пространството, защото Левски е чисто и просто най-големият клуб и няма как да съществува спортна медия, ако не бълва информация за „сините“. А пък и трудно почти всички вкупом ще „пропуснат“ подобно нещо, което касае една от най-интригуващите теми за обикновения привърженик. Защо ли? Защото всеки нов собственик по традиция е свързван с (понякога пагубната) надежда за просперитет. Както самият Сираков отбелязва нещо се е променило спрямо няколкото месеца в края на 2022 и 2023 г. Изведнъж „Спорт Репъблик“ се заинтересува от Левски и изведнъж медиите спряха да се интересуват от интереса на „Спорт Репъблик“ към Левски, след като в споменатия период бълваха всякакви спекулации и предположения.

За някои от тях това е обяснимо. Все пак са част от империята на „Юнайтед Груп“, където се води война между същия Шолак и неговият партньор, в случая мажоритарният собственик. Но това касае все пак няколко медии, между които „Нова телевизия“, Gong.bg, вестниците „Мач Телеграф“ и „Телеграф“ и няколко други.

Свенливостта на останалите по темата, промърморването, че липсва подобна информация, че нямало нищо официално или че източниците не потвърждавали, вече изглеждат комично и единствено като липса на професионализъм след изявлението на Сираков.

Всъщност какво толкова щеше да се случи? Нищо. Няма как да се прикрие нещо, което целокупното левскарство е видяло и любопитства по темата. Може да се оцени и анализира, но не и да се прикрие. И Сираков в този случай, макар и след 20 дни, беше безкомпромисно точен с тези, които смятаха, че му „помагат“. Направи ги да изглеждат смешни, защото аудиторията не е чак толкова глупава.

Заема ли Левски позиция в корпоративна (политическа) война?

Има съвсем обосновани предположения, включително и в този блог, че интересът на Драган Шолак към Левски е свързан с преследването на активи, които могат да му помогнат в битката, която води на корпоративно ниво. Това не е никак добра новина за „сините“.

Макар и да става дума за солидна и най-вече стабилна структура като „Спорт Репъблик“ много трудно ще може да се отсее границата между самоцелното придобиване с различни користни намерения и бизнес стратегията, в която Левски би могъл (както им се иска на феновете) да заема подобаващо място.

Сираков съвсем умело поставя въпроса какво се е променило в последните две години, за да накара „Спорт Репъблик“ изведнъж отново да се поинтересува от клуба? Той знае част от отговора, но не го казва. Това, което през 2023 г. отказа Шолак, беше „структурата на дълга“ в клуба. И не, не става дума за този към НАП, чиято главница е вече изплатена с огромните усилия на сегашното ръководството (и отличното наследство като отбор от Стоилов).

Става дума за задълженията към бившия мажоритарен акционер Васил Божков. Според запознати с преговорите Божков е увеличил няколко пъти сумата, която иска да му бъде изплатена – един, два, четири и накрая осем милиона лева. Последното е станало поводът за отказа на Шолак.

Сираков обаче не говори за това какво се е променило в „Юнайтед Груп“. А то е балансът на силите. С Шолак като мажоритарен акционер, „Юнайтед Груп“ придоби някои сериозни активи в България като „Виваком“ и „Нова Броудкастинг Груп“. Първата винаги е свързвана от множество медии с различно влияние, което са упражнявали Бойко Борисов и Делян Пеевски. „Нова Броудкастинг Груп“ беше собственост на Кирил Домусчиев, но според думите на Васил Божков там също е имало влияние на Борисов и Пеевски.

Дали и под каква форма подобно „влияние“ се е запазило може да се гадае, но е факт, че приказките в подобно отношение не спират. Включително и заради завръщането на бившия собственик на Левски Спас Русев в Надзорния съвет на телекомуникационната компания, което беше обявено на 4 август тази година. Русев заедно със Стан Милър заемат местата на двама освободени членове, един от които, Виктория Боклаг, беше част от осемте изпълнители директори в „Юнайтед Груп“ обвинили мажоритарния акционер „Би Си Партнърс“ в лошо управление и практически заели страната на Драган Шолак в корпоративната битка.

Цялата тази информация, налична в сериозни източници (например „Форбс“) e сериозна индикация за контекста, в който трябва да се разглежда интереса на „Спорт Репъблик“ към Левски, както и поведението на Сираков.

От една страна наличието на Спас Русев от страна на сегашния мажоритарен акционер в „Юнайтед Груп“ е индикация за отношението на „държавата“ и по-специално на споменатите вече Борисов и Пеевски. От друга страна е информацията, която идва неофициално от солидни източници в ПФК Левски. Според нея писмото на „Спорт Репъблик“ е разглеждано в състав от четирима членове на управата на Левски – Управителен и Надзорен съвет. Това са Наско Сираков, Антон Краус, Даниел Боримиров и Христо Йовов. Правени са и консултации на политическо ниво, предполагаемо с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Връзката между управата на Левски и Борисов е съвсем явна в лицето на Йовов. Макар и легендарен бивш играч на „сините“, Йовов е близък на бившия премиер и се свързва основно с него, което предизвиква неодобрение в широк кръг привърженици на Левски. Включително с „невинни“ детайли като този, че Йовов (освен член на ГЕРБ и участник в определени икономически структури) взема участие в тима на ветераните на Витоша Бистрица, пословичен с присъствието на Борисов в него, включително срещу ветераните на Левски, в чиято управа участва.

Като добавим към това и рамото, което Сираков удари на Борисов, ни в клин, ни в ръкав преди изборите през миналата есен, съвсем обосновани са предположенията, че сегашният мажоритарен акционер няма как да вземе решение за бъдещето на Левски без политическа санкция. Това рамо беше свързано с нещо, което уж се е случило (за стадиона) и ще придвижи други процеси, които вече повече от година Сираков и екипът му се на придвижили.

А всички изброени индикации, отношения и метани означават отклоняване на всякакви предложения от страна на „Спорт Репъблик“ и Драган Шолак.

Тоест спокойно може да се твърди, че Левски има твърда позиция в корпоративната война в „Юнайтед Груп“ и тя не е на страната на Шолак. За това говори и съвсем прясна публикация на пиар директора на клуба Климент Йончев, който информира целокупната общественост как върви съдебната битка в „Юнайтед Груп“ и каква е позицията на Шолак в нея. Нещо, което е смущаващо в безпристрастния уж тон на изявлението на Сираков, че е готов да разгледа принципно всяко едно предложение, което е добро за Левски.

Кеширането на Сираков

Ситуацията обаче не е чак толкова проста и заради това Сираков (и неговият пиар съветник) са прибегнали до пространно обяснение, в което присъстват и съвсем принципни моменти.

Сираков пропуска да обясни и какво се е променило при самия него, нещо, характерно за управлението му в Левски. За сметка на това е използвал повода за нова атака към Станимир Стоилов и бившия изпълнителен директор Иво Ивков, като припомня, че двамата са се срещали с Шолак в негово отсъствие при предишния интерес. Но пък щеше да е значително по-принципно да започне и със своето отношение в онзи момент или поне в тази му лична част, каквато е напомнянето за среща между Шолак и треньора и директора на неговия клуб. А именно, че първото условие, което самият той е опитал да договори, е лично възнаграждение в размер на 30 000 евро на месец в продължителен период при смяна на собствеността в качеството на почетен президент. Подобни информации циркулираха и при предишния „интерес“ към Левски от страна на придобилия комична популярност в България Джо Диксън.

Дали обаче Сираков иска и може да кешира от клуба?

Това е един ключов въпрос, но за сметка на това широко разискван от привържениците на Левски. Част от тях обвиняват мажоритарния акционер, че е поставил личния си финансов интерес над този на Левски. И привеждат множество примери на битово ниво. Например отношенията му със сегашния генерален спонсор „Палмсбет“. След влизането си в клуба хазартната компания пое спонсорството на федерацията по художествена гимнастика, където президент е съпругата на Сираков Илияна Раева. Дъщерята на двамата, Виолета, пък зае висока административна позиция в компанията на спонсора. Твърди се и че Сираков под различна форма получава средства от „Палмсбет“ (включително търговски кампании, например с монети) и това кара привърженици на Левски да го наричат „президент на заплата“. Вероятно и заради факта, че финансовото му участие в Левски е незначително на фона на размера на дела му от акционерното дружество.

Тоест спокойно може да се твърди, че „кеширането“ от президентството му в Левски е в някаква степен факт, но има и аргументи в различна посока. А именно че „кеширането“ не зависи само от него. Например със своя глас на Общото събрание Сираков спокойно може да реши еднолично разпределение като дивиденти на някоя годишна печалба (последната беше осемцифрена), но не го прави. По същия начин и едва ли ще определи „цена“ на акциите си, макар че изброеното е съвсем нормална практика (и не е укорима) в търговските дела. Макар че е логично да получи финансово възнаграждение за спасението на клуба, което му се приписва, най-доброто, на което може да разчита Сираков е някаква компенсация, която със сигурност нараства в представите му, колкото по-стабилен става клубът.

Противоречието между създаването на обвързаност между семейството му и източника на един от основните финансови потоци в Левски (спонсорът) от една страна и избягването на действия или дори публично говорене по темата за материализиране на интереса му в клуба е нещото, което ще прави подозрителни всякакви бъдещи преговори за смяна на собствеността.

От друга страна промяната в позицията на Сираков и разбирането му за собствената роля в момента в Левски е нещо крайно неустойчиво, което се е променяло многократно през годините и няма никакви гаранции, че тепърва няма да се променя. Той започна в ролята на „пазител на акциите“ с твърдението, че иска да бъде „последният мажоритарен собственик“, а след това си приписа и идеята за създаването на Сдружение на привържениците, в случая „Левски на левскарите“ (макар да е учредител там), което да избира някога президента на Левски. След конфликта със Стоилов, Ивков и споменатото сдружение Сираков се обяви за „мажоритар“, а междувременно в процеса на смяна на ролите беше обявил, че ще търси и „надежден инвеститор, на когото да предаде акциите“. Такъв обаче според собствените му приказки видя единствено в лицето на въпросния Джо Диксън, с когото дори предварително анонсира сигурна сделка и създаде понятието „нова орбита“ по отношение на Левски.

Принципната страна на нещата

След като обаче Сираков засяга някои принципни страни и изисквания на възможна сделка с Шолак, то си струва те да бъдат разгледани поотделно. Куриозното е, че позицията му в изявлението максимално го сближава с тази на „Левски на левскарите“, с които изглежда в непреодолима идеологическа вражда. И това е видима промяна в неговата позиция. Например Сираков поставя въпросите дали Левски може да се превърне в отбор, който обиграва нечии юноши в системата от сателити. Също такава поставя въпроса за правилата на УЕФА, свързани с участието в европейските турнири и дали не може да се стигне до ситуация, в която Левски бъде лишен от такова за сметка на, примерно... Гьозтепе. Заради по-високото място на Турция в ранглистата. Последното стана доста актуален проблем, след като през последното лято Кристъл Палас беше понижен в по-нисък турнир заради мястото си в подобна група клубове заедно с френския Лион. Но пък този проблем съществува от няколко години, а сега просто стана публично популярен заради наличието на английски клуб като потърпевш.

Факт е обаче, че промяната при Сираков е чудодейна, защото подобни теми от позицията на мажоритарен акционер не бяха дискутирани от него при предишните преговори със „Спорт Репъблик“ в чието портфолио и по онова време бяха споменатите клубове без малийския анонимник.

По-странно е обаче изискването му за ясен план и визия за инвестиции, включително времева рамка. Това изглежда комично недоглеждане от пиар съветника му, защото самият Сираков отказа да разисква собствената си визия и план на най-висшия орган на акционерното дружество – Общото събрание и се оправда, че самият той няма как да разисква подобна тема след като договорът на клуба с генералния спонсор „Палмсбет“ изтича след година и половина. От онзи момент до днес Сираков не го е сторил нито веднъж в редките си публични изяви. Но отново е доближил позицията си до тази на „Левски на левскарите“, като в случая изисква план и визия от евентуални бъдещи собственици!

Разбира се всичко изброено трябва да се разглежда само от забавната му страна, защото няма никакви индикации, че Сираков иска по какъвто и да е начин да променя модела на клуба. Но дори и от образователна гледна точка изявлението му е ценно, защото хем поставя фундаментални въпроси за стабилността на Левски, хем самият Сираков е наясно, че има влияние върху силно маргинализираната от гледна точка на изискванията (с пълна липса на такива) част от публиката на Левски. Реално той върши това, с което очевидно идеологическият му враг „Левски на левскарите“ не може да се справи!

Факт е, че спомената маргинализирана част от публиката вече също претърпя невероятна промяна за дни. От жадуваща богат собственик, конкретно Шолак и дори Диксън, преди почти три и повече години, вече гледа подозрително на всеки кандидат и дискутира изначални изисквания за стабилност и независимост на Левски само защото ги вързва със Сираков!

Заключение: добра ли е подобна сделка за Левски?

Дали е добра или не за Левски, евентуална сделка за мажоритарния пакет акции специално със Шолак е трудно осъществима по споменатите причини. Ако се абстрахираме от политическата конюктура, тя може да се окаже и добра в няколко направления. Сред тях са това, че клубът би използвал съвременни футболни ресурси на управление, особено в лицето на Расмус Анкерсен, придобил световна слава заради чудесата, извършени в датския Мидтюланд. Също така е твърде вероятно Левски да се измъкне от влиянието на хазартния бизнес в България като основен източник на приходи, което му носи репутационни щети, които към момента не могат да се оценят. Много вероятно е да има достъп и до по-добри футболисти или начините да си ги набави. По-малко възможно е отново да има на разположение Станимир Стоилов като треньор заради причини, дискутирани в предишния анализ по темата.

Срещу изброеното обаче е това да загуби и привидната към момента независимост. Със сигурност чужд собственик, който го разглежда като актив в корпоративна битка и чието собствено икономическо бъдеще е неясно заради начина, по който се развиват делата му, не е никак добър сценарий. От една страна е това, което Шолак е постигнал във футбола, което не е много и е най-вече в Гьозтепе (където обаче има заслуги най-вече на човек, чието име много левскари не искат да споменават). От друга е това, че най-малкото е по-лесно Шолак да работи във футболната си компания и с останалите бизнес ресурси, които е имал и до които днес очевидно му е отрязан достъпа.

В светлината на всичко това Левски може да се окаже в ситуацията, в която решението на Сираков да е добро за идеологическия му враг в лицето на тези привърженици, които искат независим клуб по модела „избори за президент“. Даже е шанс например за „Левски на левскарите“ да покаже, че нещата не са лични, а още по-малко свързани със Станимир Стоилов. Който, куриозно, но получава към момента заплатата си именно от кандидат-купувача на Левски. За Сираков е ясно – там няма шанс, а пропаганда в зависимост от ситуацията и без връзка с миналата му пропаганда. Но пък и средата го е направила изключително подходящ за сегашната му роля.

Ако сте стигнали до тук, то значи обичате да четете за Левски и футбол. Достъп до цялото съдържание можете да получите чрез абонамент през бутона по-долу. Абонаментът е и подкрепа за независимата журналистика.