Как Хулио се появи от страната на добрите

Без идентичност и смисъл, няма как да успее дори и най-добрият футболен проект. Попитайте Бодьо/Глимт

Само в рамките на малко повече от минута-две Хулио Веласкес зае твърде специално място в историята на Левски. Може би е иронично, но за да се случи това, испанският треньор не вдигна шампионската титла, нито пък победи някакъв невероятно силен съперник. Дори не ставаше дума за завършилия мач, спечелен драматично от Левски срещу Локомотив Пловдив с 1:0.

Веласкес заговори по тема, която кара да мълчат дори работодателите му. Той отбеляза, че случилото се с домакинството на мача между Монтана и Лудогорец е нечестно. Спрямо Левски, спрямо българския футбол, спрямо състезанието, спрямо труда на много хора. И не става въпрос за това, че основният конкурент на Левски е записал три твърде лесни точки, с които в края на сезона евентуално да се окаже пред „сините“ в класирането. В крайна сметка това би било резултат от едно състезание, който трябва да се приеме такъв, какъвто е, а шампионът да получи дежурните поздравления и аплодисменти.

Естествено като умен мъж, както и такъв, натрупал вече опит в актуалната си работна среда, Веласкес е бил наясно, че сега е единственият възможен момент да изрази тези си мисли и чувства. Всичко щеше да е много различно, ако го беше казал преди мача с Локомотив. Или пък ако Левски не беше спечелил драматичната си победа с дузпа в края. Просто испанецът щеше да бъде неглижиран, а думите му да се изопачат в посока на изфабрикувани оправдания за собствен провал. Особено след критиките за страхливия му подход срещу Лудогорец.

Така че дузпата срещу Око-Флекс и точното изпълнение на Евертон Бала ни дадоха такъв Веласкес, какъвто съм сигурен, че почти единодушно феновете на Левски биха искали да виждат и какъвто винаги ще усещат, че е един от тях. Това усещане е нещо, което няма общо с резултатите, нито с това дали ще спечели или ще се провали в битката за титлата. Роман Прохазка или Билал Бари например никога не са били шампиони, но имат специално място.

Сигурен съм и че казаното в тези редове, може също да бъде подценено или неглижирано. Ама какво изказване, какви пет лева? Само след месец или два Левски може да е сложил край на тежката суша от 17 години без титла и естествено, че мястото на Веласкес ще бъде в историята на клуба завинаги! Така е.

Други пък биха се спрели на спортните му качества. Той е не предпазлив, а направо страхлив, нещо характерно за селските или квартални отборчета като Поли Ехидо или Алкоркон и е много вероятно Дон Хулио да не успее да надскочи това ниво, озовал се веднъж в битката за първото място!

Интересното е, че и двете групи хора (или страни в една полемика) са абсолютно прави. Защо ли?

Отговорът е Бодьо/Глимт!

Веласкес например е образован треньор, който има своите идеи. Със сигурност изглежда много по-модерен от българските си колеги. Казват и че има страхотни анализаторски способности, а през лятото дори всички обясниха колко е добър в разузнаването на съперника и подготвянето на тактически план. Най-вероятно в ежедневната си работа, за която се говори, че е продължителна, защото прекарва на „Герена“ времето от ранна утрин до късна вечер, той борави с много данни. Абе, върши си работата почтено и лоялно, да оставим настрана резултатите от нея и възможностите му. Това се нарича работна етика.

Бодьо/Глимт пък е модерният клуб, от който футболният свят се възхищава. Всички се чудят как отбор с толкова нисък бюджет, който е от малко населено място и използва главно местният футболен потенциал, може да бъде на полуфинал в Лига Европа, да бие Манчестър Сити или пък да елиминира Интер! Естествено всички искат да научат и рецептата за успеха.

А тя е много проста, защото е написана на уебсайта на клуба и въпросните норвежци не я крият. Само са я написали на норвежки, защото от една страна знаят, че пред стремежа към познание няма пречки. А от друга, може би пък не е предназначена толкова за околния свят, който иначе (без успехите) не би ги забелязал, а за тях самите. За да не се заблудят по пътя към славата, защото трябва да знаят откъде са тръгнали и само така могат да се озоват където искат да пристигнат.

Да не си губим обаче времето в общи приказки за живота. Хората от Бодьо/Глимт казват, че стратегията им, стъпила върху ценностите, е истинският двигател на успеха. Необходима е идентичност и причина (в техния случай гордостта) преди съвременните футболни методи с обработката на данни да могат да проработят.

Това предполага, че данните (тренировките) могат да те направят ефективен и да се доближиш до своите 100% от възможностите. Но идентичността е тази, която помага да се надхвърли потенциала (повече от тези 100%). И заради това почти всички играчи на Бодьо/Глимт ще бъдат по-слаби в следващите си клубове. Само с данни (и тренировки) няма да го докараш до много далеч.

Сигурен съм, че това обяснява и какъв беше Веласкес до онзи момент в залата за пресконференции и като какъв ще бъде гледан след това. Дон Хулио може да доближи 100-те процента на своите възможности и да направи същото с играчите си, но трудно може да го надхвърли, ако не покаже, че е част от идентичността на Левски и не участва в нейното поддържане и градене. Което впрочем е най-фундаменталният проблем на Левски като клуб в момента, а някои го опростяват с думата „разделение“. Не е разделение, а борба за идентичност и по-точно за запазването и.

Сигурен съм и че Веласкес щеше да изглежда объркан, ако някой в залата му беше задал въпрос къде се вписва в казаното от него това, което отборът, който води, направи в Разград два сезона по-рано. Онази работа с юношите на юношите при 2:1 в своя полза вместо да беше изиграл мача с цялата сериозност и след това, както самият той казва, просто да поздрави шампиона. Ясно е, че щеше да отговори, че не е запознат с детайлите, а още по-сигурно е, че ако тогава той беше начело на Левски никога нямаше да допусне подобно неуважение към футбола. Е, вътрешно в себе си, щеше да осъзнае, че е наседен от шефовете си на пачи яйца, ама той си е намерил начина да преодолява такива дразнения. В крайна сметка идва от общество, където вината е подчертано индивидуална и трудно се размива в комфорта на колективната безотговорност (Наско Сираков: „Аз няма как сам да взема подобно решение!“)

Сигурен съм и в друго. В крайно сегментирано и полемизирано общество като българското, Левски като тематика не прави изключение. Двойният аршин е напълно оправдан, ако работи в полза на левскарската кауза. Макар че той не помага на Левски да стане по-добър, а просто прави тези, които го използват по-нечестни. И нещата не опират до някоя дузпа или ВАР, а до много по-важни стойности. Дузпите са огромно дребнотемие.

Защо Веласкес се спъна три пъти в един камък срещу Лудогорец и предизвика гнева на левскарите? Ами много просто – не познава левскарската идентичност! Не знае къде е Левски и къде е Лудогорец, колкото и да знае за футбола. Или може би пък въпросната идентичност е подменена от самите левскари? Дали пък в нея доброволният отказ от състезание не е намерил фундаментално място със скромното извинение за по-малък бюджет?

Такива случаи като изявлението на Хулио след Локо Пловдив и по повод Монтана – Лудогорец обаче могат да помогнат много на левскарството в битката, която води вътре в себе си и със себе си. Тя е за идентичност. В нея Рибаря от Измир не е просто онзи с 11-те мача без победа или човека, донесъл Синята приказка. Той е изпуснатият шанс Левски да се бори за своята идентичност такава, каквато е била. Да има своя идеология, което Мъри беше намерил начин да обясни простичко с това „да работи по левскарски“. Заради това и пълнеше стадионите, а без това да бъде написано в специален документ на сайта на Левски беше ценността, която движеше футболния процес и донесе купа на България или играчи като Уелтън и Кордоба.

Може би тази битка за идентичност обяснява и плаката „Сираков-ВЪН“, който толкова много боде очите на правоверните „истински левскари“. Той не е битка срещу човека, а напомняне, че Левски винаги е бил движен от принципи и тяхното фриволно нарушаване и подмяна, няма как да бъдат наричани „спасение“.

Нито пък спонсорът, хазартна компания, не е мразен. Просто той, а и благоговеещите пред него трябва да са наясно, че не парите са основното, а това, че да се докосваш до стогодишна институция като Левски изисква да уважение и честност, а не безпощадна експлоатация.

В цялото това нещо изведнъж от нищото се появи Хулио. И осъзнавайки много точно своето място в институцията и със съответното възпитание и сдържаност, ни показа смисъла на идентичността. Едва ли един Хулио ще бъде достатъчен, но след вчера, каквито и ротации да направи и чудни тактически схеми да избере, той твърдо е от страната на добрите. Във футбола и в Левски.

А сега мога да отговоря на всички въпроси за Хамрун. Някой?

⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.
👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!