Два отбора, два свята, една река
Вележ е паметта на изтока. Зрински – увереността на запада. Между тях стои Неретва – тиха, но тежка като граница.
Слънцето още не е пробило напълно над Неретва, но покрай мостовете вече се виждат знамена. От едната страна – червено и бяло, от другата – червено и бордо. Вятърът ги разплита над реката, сякаш и той не знае на кой бряг да застане. Това е Мостар в ден на дерби. Град, в който дори въздухът е разделен.
По улиците на западния бряг, край старите фасади с надписи „Zrinjski šampion“ (Зрински шампион), кафенетата се пълнят рано. Мъжете пият кафе и обсъждат състава, момчета с шалове се снимат пред графити на клуба. От другата страна, в източния Мостар, около стадион „Роджени“, мирише на скара и дим от факли. Там Вележ е повече от отбор — той е спомен, идентичност, почти религия.
Това представлява Мостар в деня на дербито между двата местни отбора. В града на Стария мост и Неретва, футболът е не просто игра, а продължение на историята. Вележ и Зрински се изправят един срещу друго отново и отново – два клуба, две истини и една река, която все още търси своя мост.
А самият град е получил името си именно от двата големи символа – моста и реката. По време на Османската империя мостари са били пазителите на Стария мост, построен през XVI век от Сюлейман Великолепни. Днес той е част от световното наследство на ЮНЕСКО и една от най-посещаваните туристически атракции в Босна и Херцеговина. Построен отново през 2004 година, след като е разрушен по време на войната между хървати и бошняци през 1993 г., Старият мост е символът на града, пети по големина в страната.
Именно, когато мостът беше срутен от артилерийски огън на хърватската милиция на 9 ноември 1993 г., сякаш всичко, дори и въздухът, беше разделено на две. Какво остава за футбола!
За да разбереш Мостар, трябва да разбереш футболните му отбори Вележ и Зрински.
Не можеш да обясниш единия без другия – както не можеш да опишеш Неретва без двата ѝ бряга.