В края на миналата седмица някак между другото мина новината, че оставка е подал един от само тримата членове на Управителния съвет в Левски. Неговото име е Борислав Георгиев и той е един от хората на спонсора „Палмсбет“, макар това да се отрича някак с половин уста. Георгиев се появи след освобождаването на Иво Ивков и друг човек на „Палмсбет“ Радослав Разпопов. Освен Георгиев УС беше допълнен с Христо Йовов, бивша звезда на „сините“ и човек смятан за един от най-близките в обкръжението на бившия премиер Бойко Борисов и заради факта, че е настоящ политик от ГЕРБ.
Георгиев, както сам обича да отбелязва, е част от „новото ръководство“, което се е заело да оправя бакиите, приписани на старото. На практика той е човекът, който реално управлява оперативно Левски, макар на такава позиция да е курдисан друг бивш футболист, Даниел Боримиров.
Депозиралият оставката си шеф е човекът, който се изправя на пресконференции, както и пред Общото събрание, за да обяснява процесите. Това очевидно не е по силите на Боримиров, докато Йовов е пасивен. Защо обаче се свързва със спонсора?
Задължение на членовете на управителни органи е на Общото събрание да декларират дали длъжността им е платена. Всички направиха подобна декларация, че през 2023 година (която е отчетена до момента) не са получавали заплата от дружеството, но след това в отговори на въпроси беше уточнено, че са имали консултантски договори с „Палмсбет“. И докато Боримиров съвсем чистосърдечно показа непрекъснатата финансова нишка – до един ден е консултант на „Палмсбет“, а от следващия получава заплата в Левски, то Георгиев не даде подробности, казвайки само, че някога в миналото е консултирал фирмите на Мило Борисов, без да даде повече детайли.
Членовете на управата на „Сдружение Левски на Левскарите“ обаче го познават от среща с Мило Борисов месеци преди уволнението на Иво Ивков, на която хазартният бос се е появил в обкръжението на Георгиев, както и актьора Кирил Ефремов, друг негов близък. Смята се, че позициите на Георгиев и Ефремов при официални изяви в единия случай или в социалните мрежи в другия, в най-голяма степен отразяват мислите и настроенията на самия Мило Борисов.
След като обаче Мило Борисов се озова в Надзорния съвет, позициите на „Палмсбет“ в управата изглеждат още по-солидни. Защо тогава напуска практически най-важният им човек?
Засега официална реакция от клуба или досегашния му управник няма, а и едва ли някога ще има. Завъртяха се само две версии в общественото пространство, както и множество слухове и предположения. Едната версия беше публикувана от Валентин Грънчаров, смятан за близък до
„Палмсбет“, в сайта dsport.bg. Според нея Георгиев си тръгва, изтъквайки като основен мотив за оставката си натрупаната умора и напрежение. В човешки план това е абсолютно приемливо и логично, особено с оглед на факта, че Левски изправя хората, работещи за клуба, пред огромно предизвикателство, свързано с разпознаваемостта им, което не е по силите на мнозина. Тази версия обаче може да бъде смятана по-скоро за фризирана, защото всички останали под една или друга форма засягат интегритета на отношенията между спонсор и клуб. Особено при евентуални конфликти, в които би поставено под въпрос влиянието на спонсора и неговия имидж, макар че „Палмсбет“ сякаш разполага с неизчерпаема кадрова база, която вади от ръкава подобно на фокусник при нужда.
Втората версия се появи във вестник „Тема Спорт“ и тя е свързана с цитиран конфликт между Георгиев и шефа на маркетинга Виктор Викторов, който е харесван от широки левскарски кръгове заради безспорните комерсиални успехи на клуба, свързани най-вече с магазина. Посочва се, че Георгиев не бил могъл да изтърпи арогантно отношение от страна на Викторов, който на свой ред демонстрирал близост с мажоритарния собственик Наско Сираков. Така формулирана, версията прилича на битов конфликт, но би била нещо изключително хубаво, ако в нея има достоверност! Абстрахирайки се от личностите, но не е ли това, за което се бореше Станимир Стоилов и заради което напусна Левски? Мъри искаше Левски да се управлява от левскари (Викторов) и да не бъде обект на влияние от спуснати ръководители (Георгиев), представляващи скрити собственици, както ги нарече той („Палмсбет“). Звучи твърде добре, за да е истина. Някакъв късен катарзис на Сираков и осъзнаване на случилото се, както беше с анулирания управленски договор на „Палмсбет“. А дано, ама надали!
И в двете версии липсва един важен момент и той е че те са строго индивидуални, а тогава малко обяснимо е напускането и на юридическия екип на клуба, който по нищо не личи да е едновременно уморен или част от вътрешен конфликт за влияние.
А тогава за какво иде реч? При подобни проблеми (макар че не изключвам да има по частица истина в двете версии) обикновено става дума за пари. На „Герена“ се говори за конфликт между Сираков от една страна и Георгиев и юристите от друга, което също е логично. Формално казус около юриста Илия Патронев беше един от първите белези на дълбоки конфликти в ръководството на Левски по време на Мъри и Ивков.
А случаят е толкова нелеп, че не е дори за вярване. Както е известно мачовете между Левски и ПАОК бяха без гостуваща публика. Това не включваше ограничени квоти за ръководствата на двата клуба. В Солун като част от тази квота Сираков предоставя билет на популярен фен на Левски с популярно знаме, насочено към вечния съперник, който е известен с пробивността си. Ивков се възпротивява и поставя въпроса пред Сираков, който арогантно отговаря: „А защо водиш този на мач?“, визирайки юриста Патронев, който е част от група служители на клуба, пътували с допълнителен автобус. Доводите на Ивков са били, че иска да премира в европейските турнири служителите на клуба, на които се бавят заплатите с месеци и работят при трудни условия, но са лоялни, като ги раздели на групи и клубът им се отблагодари с посещение на мачове като този с ПАОК и следващия с Хамрун. Ивков има специално слабост към Патронев и е нещо като негов ментор и буквално влиза в конфликт със Сираков заради демонстрираното арогантно отношение. По ирония на съдбата обаче, когато Ивков се разделя с Левски, Патронев не го последва, а остава лоялен на клуба и дори се изправя срещу ментора си в юридическите спорове за неизплатени задължения, които водят. Изброените обстоятелства са важни в светлината на евентуално обяснение за напускането на юриста и неговата асистентка и изглежда като приказката за вълка, кожата и нрава.
Но нека видим все пак основните възможни версии за напускането на шефа Борислав Георгиев.
Дълговете в НАП
Борислав Георгиев беше една от основните фигури при преговорите между Левски и НАП за дълговете на клуба към държавните институции. След като бе платена главницата с парите от продадените основни футболисти на „сините“, останаха да се изплащат лихвите. Левски обаче не ги плати, макар че очевидно имаше съответните финансови възможности. Вместо това Борислав Георгиев обяви на последното Общо събрание, че Левски ще започне да плаща лихвите на определените месечни вноски от май 2025 година, тоест малко под половин милион лева на месец. Това е задължителен ангажимент, защото ако той не бъде спазен, всички дължими лихви стават изискуеми наведнъж. Пореден подобен гаф на Левски би бил колкото абсурден, толкова и неприемлив и въпросът е дали наистина „сините“ ще изпълнят този ангажимент? Отговорът е труден, защото от клуба отдавна са спрели да дават регулярна информация за финансовото си състояние и това се случва само на Общи събрания. (Което е съвсем нормално.) Според тази информация не е ясно дали през 2024 година са натрупани резерви, с които да се обслужва това задължение. И ако са натрупани, за какви суми говорим. Евентуално това ще се разбере на следващото годишно ОС, което още не е насрочено.
Наско Сираков обаче спомена в последното си интервю, че Левски разполага с финансови средства за да прави трансфери и води към мисълта дали клубът има заделени средства и за двете или говорим за едни и същи пари. Може да се предположи, че евентуално вътрешно разглеждане на този въпрос със сигурност би довело до разрив по темата дългове или трансфери. Сираков за разлика от останалите си колеги в управата е под най-голям натиск да гради отбор, защото се вижда, че усилията това да се случи в последните години са изтекли вече в канала.
Задаваща се финансова криза
Другото възможно предположение е задаваща се финансова криза. Левски чувствително е вдигнал разходите си, особено за заплати на играчи и въпросът е дали може да натрупа приходи. Това включва и обслужването на задълженията към НАП, особено ако за тях няма натрупани резерви. Защото след месец май ще възникне въпрос (макар и за няколко месеца) откъде Левски да взема пари за НАП, тъй като те ще са „нов“ разход, при това чувствителен.
Това, което може да се твърди със сигурност е, че след напускането на Ивков и Стоилов, Левски чувствително е вдигнал бюджета, без обаче да постигне успехите при споменатите. Това на свой ред връща спомените за предишната криза, когато разходите растяха спираловидно, докато едва не доведоха клуба до фалит. Ако сега Веласкес не съумее да класира Левски в европейските турнири и резултатите на терена са слаби, спокойно могат да се прогнозира огромно отстъпление при продажбата на билети, както и артикули, които общо през 2024 г. според откъслечните сведения са вкарали в клубната каса около 10 милиона лева. Как при това положение Левски ще плаща хем сметките си, хем ще гради силен отбор? Този филм вече е игран и краят е горчив.
Няма сериозен ръководител, който иска да бъде част от подобни неуспехи и като нищо Георгиев, който определя себе си като привърженик на тима, не би искал да бъде част от подобни времена. Особено ако няма ясни решения откъде да се набавят средства.
Вътрешните войни
Малко вероятна версия, но все пак съществуваща, са вътрешните войни. Георгиев беше острието на копието срещу Стоилов, Ивков и Сдружението, които са от другата страна на барикадата в спора как трябва да се структурира и управлява Левски. Двете страни разменят непрекъснато остри реплики, но и конкретни действия.
Едно такова беше декларирано от Сдружението, а именно, че след като клубът отхвърли молбата да бъдат раздробени акциите му „поради нецелесъобразност“, а информацията за това даде Георгиев, привържениците предприемат стъпки, които ще поставят ръководството в деликатна ситуация. На практика те не се нуждаят от санкция на ръководството и просто ще започнат да подаряват свои акции при избрани от тях законови механизми, а клубът ще бъде задължен да вписва промените. Целта е да се стигне до 10 000 акционери, което веднага ще промени статута на Левски и ще го направи публично дружество. Това означава и контрол на всеки три месеца от държавни регулаторни органи, както и невъзможност да задлъжнява към държавни институции като НАП. Подобен сценарий е нещо, от което всички ръководства на Левски бягат като дявол от тамян, защото никой не може да каже със сигурност какво би се случило при тези държавни регулации и проверки и какво би излязло на бял свят. Факт е от една страна, че Сираков не показва особено голямо желание да изнесе истината защо Левски е задлъжнявал от една страна, а от друга самият Георгиев изтъкна доста абсурдни аргументи на Общото събрание, за да обясни защо раздробяването на акциите на Сдружението е „нецелесъобразно“. И с кои цели всъщност той се съобразява, тъй като практически това може да се възприеме и като разпореждане с чужда собственост. Не е случайно, че Сдружението се закани да потърси съдебна отговорност за тази „нецелесъобразност“. Но пък аргументите на Георгиев, които изтъкна на ОС си заслужава да бъдат припомнени, защото граничат с комичното. Той каза, че само хартията за акции и акционерни хартии при 10 000 акционери щяла да бъде 6 тона. Но това пък реципрочно трябва да значи, че в момента при 2000 акционери или една пета от обявените би трябвало да е около 1.2 тона. Последното е наистина абсурдно, защото едва ли Левски съхранява документация на хартия, свързана с акциите (или каквото и е друго) с такова тегло.
Може би пък Георгиев иска да излезе от подобен конфликт, който е вероятно да се задълбочи със съответните последствия.
Проблеми със стадиона
И тук има сериозни причини за обосновани предположения. Стадионът вече е общинска собственост и макар да не се говори много по въпроса, вече текат някакви процедурни стъпки и разговори. Такива вече е имало между клуб и община и на тях се е стигнало до сериозни различия. Най-общо казано Левски се надявам да получи стадиона безвъзмездно и за огромен период от време, след което да включи в процеса по строежа и въпросният необявен, но предполагаем инвеститор (този, който искаше да строи стадионите на Славия, ЦСКА и даже и на Левски). Общината е готова на кратък период поради законови спънки (10 години) и специалния статут. (Например Сектор А си е на Левски). И на практика може да даде на Левски да ползва стадиона, както и да му осигурява съответните лицензионни документи.
Твърди се, че е имало прехвърчане на искри между представители на клуба и общината, като Георгиев е обяснил, че ще Левски ще изведе на протест хиляди хора (абсурдно и невъзможно), както и че той не може да се отчете пред акционерите, които ще го залеят с въпроси.
Очевидно е, че в клуба очакват всичко да се реши с политическа намеса и срещу единствения ангажимент за благодарност, но това едва ли ще е възможно с оглед на предприетите действия свързани с реални срещи и „протест“ на привърженици на отбора, настояващи за абсолютна прозрачност. В това отношение е факт, че има и съответните стъпки, тъй като например групата от общински съветници на ГЕРБ се е свързала със Сдружението, каквото беше даденото обещание от лидера Бойко Борисов, за да информира за предприетите стъпки.
Напускането на юристите по-скоро носи усещането, че нещо в предприетите стъпки и процедури около стадиона се е оказало непредвидено и е възможно да е възникнал конфликт.
Разрив между спонсор и Сираков
Най-малко вероятната версия, макар че със сигурност Мило Борисов има лостове на влияние върху бившите си консултанти и при желание може да повлияе в някаква степен на техния избор. Тук там се появяват информации за напрежение между двете страни, а някои са склонни да търсят белези за това и в разнопосочните послания на Боримиров, който е представител на „Палмсбет“, също бивш консултант, и Сираков. Последното беше свързано с необходимостта на селекцията и нейната целесъобразност. Ако трябва да преведен това на езика на обикновените фенове, то би звучало като: Сираков казва, че трябват още пари за нови играчи, а спонсорът отговаря, че не смята, че е нужно да дава. Впрочем това си изглежда напълно логично и обяснимо, защото е част от политиката в Левски. Нито един треньор по времето на „Палмсбет“ не беше сериозно подкрепен, а различни сделки, като например заема за Роналдо, се превъзнасяха като невиждана помощ.
Сираков обаче е хитър ръководител и едва ли би се поставил в ситуация да започне конфликт с най-големия си финансов гръб, който освен това е свързан на битово ниво и с неговото семейство. Възможно е да прехвърчат искри от време на време като във всеки работен процес, но пък взаимноизгодното сътрудничество между страните е факт и то само и единствено се задълбочава. „Палмсбет“ е получил изключително изгодна реклама и широко представяне от най-добрата витрина в българския футбол, а Сираков е свързал семейството си с тази компания чрез различни финансови механизми – от спонсорство до трудово правни отношения.
Едва ли някоя от страните би рискувала разрушаване на този взаимна изгода, освен при проявата на огромни и нерешими проблеми. Така, както успехът на Стоилов на терена изведнъж имаше много бащи, така и спешно би се търсила мащеха на провала. Засега той изглежда най-вероятно спортен, но, както историята сочи, бързо след него идва и финансовият.
Да се гадае какви да конкретните причини за оставката на Георгиев е трудно, а истината вероятно може да се търси на принципа „от всичко по малко“. Следващите месеци, в които би трябвало да се състои и Общо събрание на клуба, ще дадат отговори на много въпроси. Но едно е сигурно: слабото представяне на терена само може да отприщи управленски процеси с ефекта на ураган. При това твърде скоро. Предстои да разберем дали оставката на човека на спонсора не е буревестник.