Кошмар в синята кухня на шеф Веласкес: как се готви бавно манджа с грозде

Испанецът не можа да надскочи себе си, натисна паник бутона и сега минимализира щетите

Има константни величини във футбола, които трудно се променят, преодоляват или надскачат. И именно сблъсъкът с тях е основната причина Левски да загуби почти напълно шансовете си за трофей през този сезон във Варна. А думата „почти“ се намира в предишното изречения най-вече от уважение към футбола, но и в никакъв случай заради надежда, че може да се промени кой знае колко отношението на Левски като клуб (доколкото го символизира и представлява неговото ръководство) към битката за титлата. Там то категорично е доброволно абдикиране от състезание срещу Лудогорец.

Една от тях, не най-значимата, но в никакъв случай не и такава, която да се подценява, е фактът, че Черно море не е губил елиминация в един мач на своя стадион от 2004 година, както и другата – в предното си домакинство „моряците“ видяха края на серия от почти 30 мача без поражение на своя стадион. Като добавим към това и опита на Левски от гостуванията във Варна през последните 20 години, съвсем лесно е всеки обикновен привърженик на „сините“, (какво остава за фактор клуба с огромни претенции за експертиза) да начертае с лекота картината на очакванията преди четвъртфиналния мач. Лош терен, изключително агресивен съперник, опитен и хитър треньор и съдийско отношение, вариращо от страх към домакина до откровено подпиране. Трябва мачът да няма никакво значение за Черно море, за да се очаква нещо по-различно. Даже и тогава не е сигурно.