Принудителният избор между стил и съдържание

След убийството на златната кокошка в Левски, наследникът Генчев върви по единственият възможен път

След като Мило Борисов и Наско Сираков убиха златната кокошка на Левски, която им снесе футболисти за 20 милиона лева и единствения трофей за клуба от 2009 година насам, животът на „Герена“ влезе в руслото на неизменния конфликт между стил и съдържание. Златната кокошка Стоилов носеше съдържанието със стил, но такива са малцина не само в българския футбол.

И мачът с Арда вървеше в посока да тласне изстрадалата синя публика в поредното разколебаване кое от двете е по-добро: да преследваш трофей по всеки възможен начин или да се забавляваш на терена. Особено след като само преди няколко дни президентът на клуба Наско Сираков реши, че победата с 1:0 над Славия на Овча купел в предишния кръг е именно онзи мач в неговия над петгодишен престой в тази роля, който е идеалният повод да изрази за първи път претенциите си към играта на отбора. Но пък както мачът с Арда вървеше към драматичния завой в споменатия концептуален конфликт между стил и съдържание, така венецуелският национал Кристиан Макун вкара победен гол за 2:1 с акробатичен ножичен удар. Така хем остави Левски на начертания от треньора Генчев път в битката за титлата, хем донесе и необходимата доза развлечение, с която да бъде запомнен този труден двубой.

Генчев е категорично прагматичен

Забавлението на терена не е приоритет за треньора на „сините“ и е време привържениците на тима да си дадат сметка за това. Той не само е нарушил историческия стил на Левски, който включва някои специфични характеристики като присъствието на две силни крила, но и обяснява с ясно съзнание и категоричност причините защо го е направил. Системата 3-5-2 е тази, която според него ще му донесе успех, защото Левски не е фаворит за титлата и не разполага с възможностите (най-вече финансови) на другите претенденти за титлата – Лудогорец и, в никакъв случай да не си позволяваме да забравяме, ЦСКА-София.

При това положение шансовете за Левски биха дошли само и единствено с дисциплина и прагматичен футбол, както и много пътища, по които да стигне до нея. И каквото и да се казва, засега избраният подход от треньора работи напълно в негова полза. Да, с малки стъпки, но трябва да признаем и без да има кой знае каква драма. Левски трупа точка след точка, но нито една от тях не дойде например след късна драма и изтръгнат гол в заключителните минути.

Дори и мачът с Арда не донесе такава, макар че имаше нервност. За първи път през този сезон, когато печели, Левски поведе толкова късно. Но късно ли е в 72-ата минута?

И сякаш за да бъде подкрепен треньорът успехът отново демонстрира разнообразието от силни качества в състава му, които взеха връх над колебанията, които още съществуват. За първи път този сезон Левски получи дузпа, после се разписа десети различен футболист (Макун), а този втори гол отново падна след корнер. И за да бъде още по-интересно – обичайният заподозрян Евертон Бала и сънародникът му Маикон се бяха строили за изпълнението му, като това стори вторият от тях. Както се казва: класика! И ако това не е убедително, че Левски има обосновани претенции на претендент за титлата, нека направим „кощунственото“ сравнение с новия фаворит в Англия, Арсенал. Защитникът Габриел вкара с глава след корнер в два от последните три мача (Тотнъм и Ман Сити), а отново след ъглов удар в събота „артилеристите“ спечелиха в последните секунди срещу Лестър. Махате корнерите и отборът на Артета, хм, съвсем няма да прилича на претендент за титлата и формално днес щеше да е в средата на класирането. А в момент обира аплодисментите на всички в Англия.

Ах, тази защита! Защитата или ротацията?

Левски получи обаче първи гол във вратата си на „Герена“ и това само по себе си предизвиква смущения. Всъщност за това, че „сините“ имат проблеми в отбраната се говори от началото на сезона, но чак срещу Арда се загатна, че това може да донесе проблем. Гостите от Кърджали по учебник преодоляха изтеглената напред отбрана и тук става дума за много повече от проблеми с концентрацията.

Според мен започва да се вижда една друга беля и тя е свързана с ротацията. Някак си Генчев иска да се получат нещата с магия и много компромиси: хем да има на терена лидерите си, хем да дава път на новите футболисти, с които е свързано бъдещето и хем да поставя акцент на офанзивните действия пред защитните. Иначе проблемите са видни, но засега решенията са по-скоро козметични.

Първият е, че Левски не е добре окомплектован в тройката бранители. Там единственото ново попълнение е Макун, но той още е далеч от това да се интегрира в тима. Ясно е, че последното няма как да се случи от само себе си и след като Левски е инвестирал в това попълнение от Венецуела, ще трябва да му дава и шансове.

Капитанът Цунами, който тъкмо беше свикнал на поста на Макун, след като е ляв бек и се озова по заместване на позицията дефанзивен халф, където пък на свой ред е най-постоянният според мнозина от началото на сезона Охене, който „за късмет“ е контузен. Иначе Генчев ще трябва да търси място на Цунами, който пък заедно с Алекс Колев е лидерът на терена, а това е едно от най-ценените от наставника качества. И вече ще трябва да решава дилемата дали да върне Цунами на левия фланг, което със сигурност ще донесе повече сигурност в защита, но пък ще жертва друго ново попълнение Маикон.

Двата бека Маикон и Алдаир получават противоречиви оценки, но въпреки някои проблясъци е очевидно, че не са решението, което Левски търси на тези позиции. И ако отляво имаме Цунами, то отдясно или Генчев ще трябва да търси по-сериозно попълнение през зимата, или пък ще се стигне до дилемата дали пък да не даде шанс на Патрик-Габриел Галчев, който със сигурност не е по-слаб футболист от Алдаир.

И като капак идва проблемът с Охене, който е в това, че той изглежда незаменим, при това от момента, в който почти се намираше на изхода на „Герена“. Взетият на поста нигериец Икенна засега е затънал в анонимност и с нищо не показва, че заслужава доверието на треньора в малкото време, когато е на терена. Единственото качество, което е демонстрирал засега е солидно физическо присъствие и агресия.

При всички случаи Генчев ще трябва да взема непопулярни, а вероятно и нежелани от него решения на различните дилеми, но пукнатините в защита са достатъчно сериозно предупреждение.

И все пак: стил или съдържание?

Да се върнем обаче на Макун. Футболният Господ, както казваше златната кокошка, обича да се забавлява. И може би най-неслучайният футболист Макун вкара победния гол и остави отворен конфликта между стил и съдържание. През миналия сезон привържениците на Левски слушаха неразбираеми неща за невидим от тях стил, който всеки момент ще се получи и рогът на изобилието от забавление ще се излее над „Герена“. Единственото, което се изля обаче бяха непонятни и също толкова неприемливи резултати.

Смяната на „фантастичния“ Костов, за който и до днес Сираков рони сълзи, беше най-логично да се случи именно с Генчев, който избра коренно различен подход. И от първата минута на „Герена“ започна да говори за титла, без нито за момент да даде заден, а още по-малко да търси оправдания при трудностите. Видимо е, че засега му се получава повече от добре и работата му се оценява добре и със симпатии от „сините“ фенове. На целия фон дори и избухването на Сираков може да се приеме за екзотика, а очевидно е, че футболният Господ засега се радва и намига.

Но пък реалистите биха казали и друго. Какво е точно съдържание? И дали ако накрая Левски прагматично финишира на второто място и без трофей, това ще бъде прието като добре свършена работа, защото формално е крачка напред? Генчев каза, че за него е провал, но въпросът би опрял по-скоро до това, че провал ще бъде невъзможността да се опита да накара целия клуб да направи този желан скок. И тогава конфликтът между стил и съдържание ще се окаже напълно безсмислен, защото сегашният път е бил единствено възможният при скромната отправна точка. Големите клубове обикновено правят така, че да имат право на избор.