Кучето и тоягата: Левски вече е длъжен да се бори с Лудогорец

Увеличените драстично приходи на „Герена“ показват, че „сините“ вероятно са застигнали „червените“ по бюджет

Най-общо казано за бюджет в българския футбол хората, които работят в него приемат парите, които харчат за една година. Това как се набавят парите за харчене е отделен въпрос и не вълнува голяма част от споменатите работници, а универсално използванo клише за оправдаване на резултатите е, че кучето скача спрямо тоягата. Тоест общоприето е, че Лудогорец е недостижим, защото харчи колкото всички останали взети заедно. И това е положението.

Често „бюджетите“ са обвити в мистерия. Знаят се във футболните среди, вървят приказки от уста на уста, но поне аз не съм виждал никъде да бъдат публикувани и подредени. Както например в гидовете преди началото на сезона в много от водещите първенства. Което си изберете – от Германия през Белгия до Италия или Турция. Вердер харчи толкова, Шарльороа - еди-колко си, Верона - повече, Газиантеп - също толкова.

Тъй като безконтролното пръскане на пари вкара в огромни бели редица исторически клубове и от футболната сцена изчезнаха или силно се маргинализираха огромни марки (последният голям случай е френският Бордо), УЕФА от години полага усилия, свързани с прозрачността и съответно финансовата устойчивост. Това е така популярното лицензиране, звучащо като нещо ужасно вече години наред за много български клубове, сред които и Левски.

Според последните изисквания, свързани с лицензирането и залегнали в Наредбата (публикувана на сайта на БФС, издание 2023 г.) и по-специално член 47а, всеки клуб, който иска професионален лиценз, трябва да публикува в срок на своя уебсайт или на този на БФС годишния си финансов отчет. Казано с прости думи елитните клубове трябва да показват колко харчат, включително за заплати на персонал (основно футболисти) и това да е видно за всички.