Брага, където символите винаги са имали значение
Клубът, който иска да копира Арсенал, дължи почти всичко на президента-спасител Антонио Салвадор
“Няма нужда нито нещо да подобряваме, а още по-малко да спрем да правим друго, само защото сме стигнали до финала!“ Думите са на Елтон, капитанът на Брага в навечерието на най-великия момент на съперника на Левски в европейските турнири. През 2011 година Брага достига финал в Лига Европа в Дъблин, който губи от съседа Порто с 0:1. Онази вечер на „Авива Стейдиъм“ не само поставя клубът от Северна Португалия на картата на новия европейски елит, но и узаконява смисъла на клубната философия като правилна и такава, давана често за пример. Елтон показва именно спокойствието, с което клубът я следва неотлъчно. И винаги ще я следва.
Повечето футболни фенове в Португалия могат да я формулират с лекота. Брага винаги е бил и ще бъде в сянката на голямата тройка (Бенфика, Спортинг, Порто), но от всички останали през XXI век най-често успява да ги смути и да се намеси в битката за значителни позиции и трофеи. Това клубът прави, като си е избрал ролята на инкубатор за таланти чрез своята юношеска школа и отличен играч на трансферния пазар, който открива рано, купува изгодно и продава скъпо най-големите си звезди. Изброеното по-горе му дава твърдо позицията на четвърти най-значим португалски клуб, а по пътя към това е създал съперничества с другите исторически претенденти – Беленензес от Лисабон, Боависта от Порто, както и Витория Гимараиш. С последния е осмислил и наситил с още повече емоции „Дербито на Миньо“, сблъсъкът на областта, в която се намират Брага и Гимараиш и известна на света с келтските традиции от миналото и популярното португалско вино „Виньо Верде“ (освен студената зелена супа, подобна на таратор, но без кисело мляко).
За да се озове в днешната си позиция, основаният през 1921 година клуб не се притеснява да копира най-добрите и каквото е необходимо. Или да разчита на символи.
Едно от първите неща, които са „взети“, е Дева Мария с младенеца на клубната емблема. Всеки в Брага ще се закълне, че тя носи късмет на отбор.
После идва екипът. Да, той е същият като лондонския Арсенал и решението е от 40-те години на XX век, макар и до днес да има спорове защо това се е случило. Сигурното е, че първоначално клубът копира Спортинг Клуб де Португал, или известен на света като Спортинг Лисабон, като освен името, ползва и неговите зелено-бели цветове. Тъй като в един момент обаче много от членовете на Спортинг Клуб Брага, както е пълното му име, са свързани с най-големия португалски клуб Бенфика, то и днешният съперник на Левски започва да играе в червено и бяло. За да няма обаче спорове, през 40-те години или по-конкретно през 1941 година е решено, че отборът трябва да облече екипи с цветовете на Арсенал – червени фланелки с бели ръкави и бели гащета. И до днес се спори дали автор на идеята е тогавашният президент Жозе Антунеш Гимараеш, който имал бизнес контакти в английската столица Лондон или унгарският треньор Йозеф Сабо, който бил вдъхновен от колегата си в английския клуб Хърбърт Чапман и неговият всепомитащ тим от средата на 30-те.
Екипите на Арсенал носят прозвището „арсеналците“, което и до ден днешен се използва за Брага (заедно с още няколко като „архиепископите“ или „воините от Миньо“), но по-важното е, че с тях отборът печели промоция за елита през 1946 г. и с малки изключения играе там и до днес.
Арсенал обаче винаги е бил вдъхновение, включително и сега, когато Брага вече е воден от нов треньор в лицето на Карлос Висенс. Какво общото с Арсенал ли? Ами моделът и подходът. Артета е помощник на Пеп Гуардиола в Манчестър Сити, преди да поеме „артилеристите“ през декември 2019 година. По същото време Карлос Висенс е треньор на тима до 18 години на Сити, а Гуардиола го определя за свой дългосрочен асистент година и половина след напускането на Артета. Основните причини са две. Карлос Висенс е „отговорен“ за откриването и развиването на таланти като Коул Палмър, Лиъм Делап или Джеймс Макатий, а освен това е специалист по статичните положения. Работата на сегашния треньор с Пеп продължава до края на миналия сезон, когато, след като веднъж е отхвърлил предложение на холандския Хераклес Алмело, Висенс решава да поеме по свой собствен път.
Брага се надява, че той ще се окаже новият Артета, отгледан под крилото на Гуардиола и ще има същото влияние като своя испански сънародник, но върху „Арсенал от Миньо“.
„Карлос Висенс и неговото назначаване са само една от поредните стъпки, които предприемаме към голямата ни цел – казва при представянето на треньора в края на май президентът на Брага Антонио Салвадор. – Каква е тя? Да спечелим титлата до 2029 година.“
Звучи амбициозно, изречено от устата на строителния предприемач, който повече от 22 години и избиран и преизбиран непрекъснато за президент на Брага, но собствената му история до момента и постигнатото с клуба, карат всички да вземат думите му повече от сериозно.
Салвадор, по ирония на съдбата името му означава „Спасител“, е поканен да заеме президентското място в Брага в началото на 2003 г., след като месеци наред клубът е в дълбока финансова криза и без шеф след оставката на Жоао Гомеш де Оливейра. Новият бос има амбициозни планове и започва с тяхната реализация. В началото на следващия сезон Брага напуска стадиона си „1 май“ и се мести на новото архитектурно чудо „Естадио Мунисипал“, изникнал на един от хълмовете над града и вкопан в някогашна кариера за гранит. Самият стадион е шедьовър – осигурява гледка над града и има само две трибуни, а зад едната врата се намира скала. Козирките са нещо като навеси, хванати с въжета една срещу друга по древна технология, взета от традициите на инките. Публика и футболисти пък влизат на стадиона и съответно игрището през сложна система от тунели и ескалатори, които правят преживяването на „Естадио Мунисипал“ изключително вълнуващо.
Да се върнем обаче на президента на Брага. Неговите амбиции са свързани с Европа и най-вече възможностите, които дава свободният пазар на футболисти. Новият стадион, известен като „Педрейра“ или „Кариерата“, е станал най-скъпият строеж за Евро 2004, след като цената му от 30 милиона евро скача на 200 милиона заради сложната изкопна дейност. Но пък още от споменатото европейско, когато в него се влюбват гостуващите фенове (включително българските), е ясно, че той е подходяща арена за мачове от турнирите на УЕФА.
Бедата е, че до края на XX век Брага има съвсем скромна европейска история с шепа участия (едва шест). Само при едно от тях (1997-98) отборът е елиминирал повече от един съперник, като почти винаги отпада още при първия сблъсък със сериозен отбор. Началото и при новия шеф Антонио Салвадор не е особено окуражаващо, като в два поредни сезона (2004-05 и 2005-06) Брага отпада последователно от шотландския Хартс и Цървена Звезда.
И тогава идва първият пробив, свързан косвено… с Левски!
През 2006-07 в първия кръг от Купата на УЕФА Брага най-накрая отстранява сериозен отбор и той е Киево. Малка подробност е, че италианците са отпаднали в предишния кръг на плейофите в Шампионска лига срещу Левски и така са се озовали във втория по значимост турнир и са изправени срещу Брага. Успехът ги класира в групите, където се изправят срещу АЗ Алкмаар, Слован Либерец, Севиля и Грасхопърс. Прескачат ги, бият Парма и отпадат от Тотнъм. Огънят обаче е запален и едно след друго започват успешните участия, като през лятото на 2008 г. Брага може да се похвали и като един от победителите при сложни регламент на „Интертото“ под ръководството на треньора Жорже Жезус.
Президентът Антонио Салвадор започва серия от успешни треньорски назначения, които носят златните години на Брага. Наследник На Жезус е Домингош Пасиенсия, с когото Брага завършва на второ място през 2009-10 и се класира сензационно в Шампионска лига, включително след елиминиране на Селтик и Севиля в квалификациите. Дебютът там е символичен, но и горчив урок – 0:6 срещу любимия Арсенал. Брага обаче излиза от групата си, където са още Шахтьор Донецк и Партизан и в Лига Европа стига до споменатия финал с Порто, като по пътя си взема скалпа на отбори като Ливърпул и Бенфика.
Пасиенсия напуска след финала в Дъблин и загубата с 0:1 от Порто, но Антонио Салвадор отново прави гениален ход. Той назначава Леонардо Жардим, който наскоро е уволнен от Бейра Мар заради лоши резултати, защото е видял в него треньор със стил. С Жардим Брага е отново в битката за титлата и води 6 кръга преди края, но загуба на „Луж“ срещу Бенфика и у дома срещу Порто слагат край на мечтите. Отборът отново е в Шампионска лига за второто си от общо 3 участия до днес, а кариерата на треньора продължава с Олимпиакос, Спортинг и най-вече успешните години в Монако (2014-18).
Междувременно Антонио Салвадор се фокусира върху инфраструктурни проекти, като построява база на клуба и обявява намерението си да върне отбора да играе на стария стадион „1 май“, като го събори и построи отново. През 2024 г. обаче започват сериозните лични проблеми на президента, който е осъден условно на 15 месеца затвор заради фалшифициране на рекламни договори с „Туризмо ду Порто е Норте“. Той е продал междувременно и строителната си компания, която обаче се оказва с дългове и множество дела. По част от тях кредитор е самият Салвадор, който вече е бил замесен в някои странни сделки. Например се оказва, че къщата, в която живее не е негова собственост и съдът разпорежда конфискуването на всичките му мебели заради дълг от 438 000 евро плюс лихви към друг бизнесмен от Брага.
Или казано с други думи – не е случайно, че Салвадор живее в град, който носи и името „Португалския Рим“ не само заради това, че е един от най-старите в Португалия, но и заради любовта към разточителството у местните през вековете.
Да се върнем обаче към настоящето и мачовете срещу Левски.
Клубът има тесни връзки с фонда „Катар Спортс Инвестмънтс“ (QSI), който е собственик на ПСЖ и втори най-голям инвеститор в Брага. Това дава някои предимства, като вземането под наем на бразилския халф Габриел Москардо, който е национал до 23 години и ще дойде в Португалия след един сезон в Реймс, последвал трансфера му във френската столица за 20 милиона евро от Коринтианс. Брага със сигурност ще разчита и за в бъдеще на подобни сделки, но нож с две остриета е присъствието на катарците като собственици заради затегнатите правила на УЕФА, които доведоха до серия изваждания на отбори от турнирите (най-известното на Кристъл Палас). Така на теория ако Брага се класира в Шампионска лига, има голяма вероятност да не бъде допуснат да играе там именно заради ПСЖ. Но това е проблем, за който португалците ще мислят тепърва, а такива като гърците са намерили начин да прескачат с административни маневри (примерът е Маринакис от Олимпиакос и Нотингам).
В Брага от ПСЖ дойде и новият спортен директор Жайме Тейшейра, който сменя преминалия в Манчестър Юнайтед при Рубен Аморим – Акасио Валентин. Жайме Тейшейра няколко години е работил в катарския футбол, след като преди това е бил спортен журналист.
Почеркът на новия треньор Карлос Висенс започва да личи. Той промени схемата на игра и днес Брага от 4-3-3 или 4-2-3-1 при предния наставник Карвахал използва 4-4-2 и 3-5-2, както в последния мач срещу Селта (3:1). Отборът спечели и петте си контроли в подготовката, като според вестник „О Жого“ „Брага показва, че е готов за големите битки“. Всички отбелязват няколко интересни детайли от играта. Каквото и да прави треньорът, винаги се разчита в атака на Рикардо Орта, рекордьор по мачове (425) и голове (138) в клуба. Вторият е новата позиция като ляво крило при 4-4-2 или ляв халфбек при 3-5-2 на уругвайския национал Саласар, който сложи и фланелката с номер 10, която носеше до миналия сезон продадения на Алмерия Андре Орта. И третото е отличното включване на новия защитник Лагербиелке, дошъл от Селтик.
„Тръгваме за София с увереността, че играчите са усвоили идеите ми – каза на пресконференцията преди отпътуването треньорът Карлос Висенс. – Пътуването е дълго и уморително и това е фактор. Не се чувстваме фаворити, а просто ще се надиграваме с Левски. Не познавам техния треньор Веласкес, но зная кой е и каква работа е свършил. Максимално уважение към него.“
През миналия сезон Брага игра веднъж на „Герена“, макар и срещу израелския Макаби Петах-Тиква (5:0), но пред празни трибуни. Сега предстои да види нещо различно и любопитното е, че се изправя срещу отбора, с който косвено е свързано началото на славната му история в Европа. А за Брага символите винаги имат значение – от Дева Мария и екипите на Арсенал, до Карлос Висенс и Левски.