Атлетик Билбао не е за туристи, за тях има „Гугенхайм“
Или как е по-лесно да отидеш на мач на Полярния кръг, отколкото при отбора-икона
Билбао е едновременно едно от най-романтичните, но и трудни места да отидеш на мач в Европа. Даже сега около Лига Европа си мислех, че Полярният кръг и дестинации като Бодьо или Тромсьо могат да изискват по-малко усилия, да се стигне по-бързо и също така да се окаже по-евтино.
Лудницата около финала между Тотнъм и Манчестър Юнайтед е ясна, но аз съм бил вече веднъж в града и тръгвам със самочувствието, че съм подготвен, почти „местен“. Макар че избирам стандартното пътуване до Мадрид със самолет и после с влак, този път съм проучил нещата по-сериозно и с намеренията да разгледам и част от метрополията. Това са днешните квартали и някогашни градчета на двата бряга на река Нервион, която се влива в Атлантическия океан. Имената им са ми познати от футбола – Сестао, Баракалдо, Португалете са все отбори от трето ниво надолу в испанската лига, които практически са представители на Билбао. Има и още един сред тях, тъкмо през реката. Името му е Аренас де Гетчо, но за него по-късно.
Ще попитате дали е възможно да се стигне до Билбао по добре изпитаната рецепта от нашего брата – полет или повече от един с нискотарифните авиолинии. Практически – да. Макар че „Райънеър“ не лети отникъде до Билбао, а „Уизеър“ има в момента полет само от Виена, а от юли нататък би трябвало да се появят и такива от Будапеща и Рим. Още повече, че летището в Билбао обръгна на претоварване покрай финала в Лига Европа. А какво е то? Местният вестник „Ел Корейо“, който посвети цели 30 страници на финала ден след него (рекорд за всички по света!), съобщи, че цели 282 полета, от които над 20 чартърни са били регистрирани за 24 часа, което е най-голямото постижение на местната аерогара. Включително резервната писта е била направена на паркинг за частни самолети, около 20 на брой, а сред тях е бил и такъв, който не е виждан в Билбао – „Гълфстрийм G800“, струващ 70 милиона евро. Голямата драма на местните авиодиспечери е била свързана с евентуалната поява на южен вятър или мъгла, характерни много за региона поради близостта с океана, което е щяло да тласне финала в хаос. Пренасочване на хиляди англичани в часовете преди мача до летища на стотици километри от Билбао при липсата на транспортни връзки (всичко беше резервирано) щеше да има непредвидими последствия. Но времето се смили и денят на финала беше белязан от слънце сутринта и облаци и лек ветрец следобеда, както и дъжд чак вечерта след полунощ, когато мачът беше вече свършил.
Keep reading with a 7-day free trial
Subscribe to Футболни истории от Васил Колев to keep reading this post and get 7 days of free access to the full post archives.