През второто полувреме на мача за Суперкупата срещу ЦСКА сякаш различен отбор на Левски излезе на терена. Как е възможно да съществува такъв контраст? Как е възможно някаква невидима сила да промени толкова драстично представянето на Левски? И не на последно място: това случайност и изолиран случай ли беше или тенденция, която е останала незабелязана около еуфорията през емоционалното синьо лято?
