Левски: малката грешка и голямата картина
Веласкес нямаше никакъв избор, освен да направи ротация във Враца. Иначе рискуваше целия сезон
След 11 мача за 39 дни Левски допусна първата си грешка, която влиза в графата „непланирани“. А също така и „нежелани“. Нулевото реми като гост на Ботев Враца дойде два часа след грешката на Лудогорец у дома срещу Локомотив София и така „сините“ пропуснаха възможността да вземат минимален аванс над основният кандидат за титлата през този сезон.
Това, което се определяше шампионска програма включваше по-скоро желанието на фенове и анализатори Левски да влезе в деветия кръг и сблъсъка у дома срещу разградския доминант със съвършен актив от осем поредни победи. Това няма да се случи с шампионската програма, но пък и няма смисъл да се правят трагедии. Нито един отбор не е спечелил или загубил титлата още в петия кръг, колкото и особени да са обстоятелствата, при които протича битката за първото място в България (ако такава изобщо има) през последното десетилетие.
А това е така, защото говорим за една малка грешка, която няма как да вземе връх и да бъде най-видимото нещо в голямата картина.
В нея основното е това, с което започва този текст – 11 мача за 39 дни, при това с кръстосване на целия континент, включително до едни от най-далечните му точки, каквито са Азербайджан и Португалия. Изтощителен ритъм с мачове през три или четири дни, за които и от най-добрите отбори се изискват дълбочина на състава и ротации, а късметът им е в това да избегнат в максимална степен контузиите.
Това е голямата картина в отбора на Левски към този момент. Ротацията на Хулио Веласкес във Враца беше абсолютно неизбежна и със сигурност е по-правилният подход, отколкото да забави смените на няколко футболисти или пък да пуска на терена невъзстановени такива. Последното се случи при домакинството срещу Спартак Варна, а е факт, че след като се натрупаха и изиграни мачове логично започнаха и контузиите. Двама ключови играчи като Костадинов и Сангаре са извън строя и цената на това да разчиташ в този ритъм на един и същ състав може да се окаже много висока в дългосрочен план. Заради това не е справедливо испанецът да бъде критикуван. Той опита и двата подхода в два поредни мача за първенството, а това, че отборът му създаде маса положения срещу варненския Спартак и обърна Септември и Славия през вторите полувремена, е само предпоставка Веласкес да вярва в това, което прави.
Във Враца обаче се видя, при това по категоричен начин, още нещо, което е част от голямата картина в Левски. Половината от започналите като титуляри са на мушката на феновете с недоволство от играта им. Това са Охене, Фабио Лима, Мислович, Митков и Рилдо. Най-елементарното е да се каже, че Левски има твърде много лимитирани футболисти и Хулио Веласкес, който пък е треньор, работещ с наличния потенциал, без да изразява каквито и да е претенции, няма как да постигне чудеса с тях.
Това е точно така, но е елементарния поглед и детайл от голямата картина. Също детайл, който не е цялата картина са прибързаните фанфари за направената през лятото селекция. Със сигурност тя изглежда добра, но на фона на предишните. Както и тази от зимата може да бъде определена като добра на фона на предшестващите я три трансферни прозореца. Макар и очевидно не толкова добра, колкото изглежда тази.
И ако вземем под внимание една тенденция, която се превръща в азбучна истина за модерния трансферен прозорец, то за да се постигне нещо съществено са необходими цели три прозореца. Засега Веласкес има два – зимния, от който има трима и половина утвърдени основни играчи (Костадинов, Вуцов, Търдин и половинката е за Евертон Бала, който все пак беше взет за постоянно), а от летния трима (Рупанов, Кирилов, Сула). В рамките на допустимото са и играчите, за които това не може да се каже – Фабиен и Камдем от зимния и Рилдо от летния. Само последният, също прибързано е обявяван за провал, макар че има логика, както в приличането му в евентуално по-лесната адаптация заради бразилската колония на „Герена“. Така и има възможност да се провали заради многократните му отдавания под наем от португалския Санта Клара, който очевидно не са случайни. Заради това самият факт, че „сините“ също го взеха под наем не може да ни кара да говорим за провал, още повече, че бързи се създаде и конкуренция на поста в лицето на Мазир Сула.
Ако обаче пак се върнем на списъка с играчите, които играха слабо във Враца, то категорично можем да говорим, че между напускането на Стоилов през пролетта на 2023 година и идването на Веласкес през зимата на 2025 година Левски се е провалял в селекцията с минимални изключения (Маикон, Макун и в някаква степен Сангаре). Мислович, Фабио Лима, Охене са просто част от едно доста лошо наследство, което Веласкес получи, а етикетите за успешна селекция може да се лепят за мениджмънта в лицето на Сираков и Боримиров чак, когато има такава в поне три трансферни прозореца, за да не личи лошото наследство, резултат също от тяхната работа или то бъде изчистено. Както Веласкес подчертава, футболът е динамичен и добрите оценки могат да се дават само при трайни процеси. Другото е проблясъци, както има и малки грешки, като тази във Враца.
Заради това дали Левски ще се бори за титлата зависи не само от работата на Веласкес, а и от тази на хората, които му доставят наличния материал. В това отношение нещата са кристално ясни. Ако „сините“ продължат да смятат за историческо това, че се борят успешно с Черно море или Арда и се гордеят от това, че ЦСКА е в криза, то може да се каже, че се справят прилично. Ако искат да прескачат някой и друг отбор в Европа, особено такъв като Сабах, който е от по-ниско ниво, то усилията им са достатъчни.
Ако обаче искат да са в битката за титлата и се целят в същинската фаза, а не в квалификациите на европейските турнири, то със сигурност настоятелността и най-вече успешните действия на трансферния пазар трябва да продължат и след македонския защитник Никола Серфаимов. Алжирският халф Акрам Бурас, ако сделката се осъществи, също не трябва да е последна сделка.
Статистически е доказано, че отбори с претенции да играят успешно в първенството, купата и европейските турнири трябва да имат минимум 20 „титуляри“, всеки от които е готов да влезе в игра. Без да броим Серафимов Левски твърдо има 17 такива. Всеки може субективно сам да ги изброи за себе си. Заради това, ако „сините“ успеят да влязат в турнирната фаза на Лигата на конференциите, или ще трябва в спешен порядък да добавят трима безусловно основни футболисти, или могат спокойно да отпишат първенството. Защото битката за първото място с Лудогорец ще носи много подобни мачове на този с Ботев Враца, а финансовите изкушения дори от всяка точка от предстоящите шест мача в Европа и пълните стадиони на трите домакинства, ще бъдат неустоими.
Не бива да забравяме обаче и голямата картина с едно отпадане в плейофите срещу много по-силен на хартия съперник като АЗ Алкмаар. Със сигурност ще се появят други изкушения – например продажба на някои от конвертируемите играчи като Марин Петков, Сангаре (ако се оправи от травмата) и дори Маикон. Това обаче няма да промени ситуацията, че Левски ще се нуждае от нови солидни футболисти, защото изведнъж ще се окаже, че заместниците могат да са част от „лошото наследство“.
Сигурно мнозина биха казали защо Веласкес не се бори? Ами защото е обикновен наемник на другия край на света. Вижда се, че дори в България модерния футбол си налага своите условия и такива като Веласкес си изпълняват ролята. Тя очевидно е фиксирана, още когато си е подписвал договора: единствената му работа е да тренира отбора такъв, какъвто ми е направен. Това не е чак толкова лошо, особено при сравненията с вечния съперник ЦСКА. Там например имат дори спортен директор без никакви правомощия, който сменя друг такъв, но от чужбина само заради недоволство, че… няма правомощия.
Най-важното обаче: видимо Лудогорец е готов да слезе от върха. Дали Левски може да го свали няма да зависи толкова от Веласкес, тренировките и ротациите му. Ключът е в тези, които са подписали договора му.
Това е голямата картина и тя се видя ясно в напрегнатия ритъм на тези 39 дни. Левски има още недостатъчно голям, макар и приличен отбор, за да гони големи цели. Треньорът му има лошо наследство и прави това, което може да направи с него. Финансово отборът е достигнал нивото от времето на Васил Божков, че го е и надминал, защото харчи много повече от 2-та милиона, които подсъдимият бивш хазартен бос депозираше всеки месец в сметките. Но поне прави малки стъпки по отношение на отбора. За големите е ясно, че не му стигат силите и капацитета в ръководството. Най-важната от тях е стадионът. Впрочем това е най-важното, което остава встрани от вниманието заради еуфорията на наситеното с емоции лято. Без адекватен нов стадион Левски много трудно ще направи по-голяма стъпка.