Свеж полъх? По-скоро предупреждение

В Коматево срещу Крумовград Левски направи задължителното, но трудното ще е след февруари

Едно от определенията, с които чисто творчески се гордея в началото на този сезон, е, че Станислав Генчев е като цар Мидас. Всичко, до което се докосне се превръща в злато. И беше точно така. Една почти непозната група играчи, нови попълнения, които предизвикваха, меко казано, повдигане на вежди, но пък от друга страна победа след победа в първите четири мача. И най-вече много настроение и забавление по трибуните. Ако нещо със сигурност направи Генчев, то това е да накара привържениците на Левски сравнително лесно да преглътнат липсата на европейски мачове през лятото, които по традиция са основният извор на настроение в топлите месеци.

Четирите поредни победи в първите кръгове породиха свръх очаквания за участие в битката за титлата и това е съвсем нормално. Не можеш да слагаш юзди на мечтите и очакванията Левски да бъде такъв, какъвто (почти) винаги е бил в над стогодишната си история.