Бивш треньор на Ботев Пловдив се готви за още подвизи с Коморските острови
Какво означава необичайният прякор на отбора: „целакантите“?
Мароко се отърси от огромното напрежение и победи с 2:0 Коморските острови във влажната първа вечер на африканското първенство. Все пак, както казва френският вестник „Екип“, след загубата от ЮАР на осминафиналите от предишния шампионат и в продължение на две години „Мароко живее само с надеждата за окончателна победа в Купата на африканските нации, първа стъпка преди да помисли за по-големи завоевания. И никой там не си помисля, че архипелаг с по-малко от милион жители ще се противопостави на величието на Кралството“.
Архипелагът са Коморските острови, които загубиха, но показаха, че не са джуджето, за което непредубеденият зрител ги мисли, а Рафики Саид от белгийския Стандард Лиеж можеше дори да изравни. В 59-ата минута той открадна топката от краката на защитника Агуер, но вратарят Ясин Буну беше на мястото си.
Коморските острови поне накараха света да се запита кои, по дяволите, са те и какво правят на такъв турнир? „Естествено никой не очакваше от нас да се класираме, особено след като беше изтеглен жребият в квалификациите“, казва треньорът Стефано Кузин. Името му звучи познато поне на жълто-черната част от Пловдив. Той беше начело за кратко на Ботев и ако се питате кога, трябва да върнете времето доста назад: в началото на сезона 2008-09. Италианецът беше доведен под тепетата от някогашния собственик Димитър Христолов, известен с добрите си контакти на Апенините. Но Кузин не впечатли и бързо събра багажа си, преди съдбата му да се развие значително по-благоприятно от тази на Ботев и в крайна сметка да се озове в центъра на вниманието на футболния свят с подвизите, които върши с тима на Коморските острови и участието на този форум.
Италианецът има стройна концепция за пътя на отбора му до сегашното ниво. „В споменатия жребий – казва той, - изтеглихме най-лошия вариант от всяка урна. Гамбия имаше две поредни участия на първенството и много играчи от Серия А; Мадагаскар не сме го побеждавали никога; Тунис беше тъкмо бил Франция на световното в Катар. За нас важният момент беше гостуването на Тунис. Този отбор не беше губил в 14 поредни домакинства и пуснах на играчите ми видео с победата в последната минута срещу Мадагаскар. Казах им, че така изглеждат големите отбори: дават ти да играеш и те бият в най-точния момент. След този момент изиграхме мачовете си по най-добрия начин и завършихме първи в групата. Бяхме само на два мача от класиране на световното.“
Както много други отбори в Африка, Коморските острови разчитат на играчи с двойно гражданство. Треньорът Кузин няма как да намери таланти в страната. Там има три острова и всеки от тях си провежда свое първенство, като нивото е много ниско. „Без играчи е трудно да се направи каквото и да е и се убедих в това, когато работих в Южен Судан“, разказва Кузин в интервю за „Уърлд Сокър“. Той поддържа база данни от около 60 футболисти, предимно играещи във Франция от пета до втора дивизия. Канят по неколцина нови на всеки лагер на националния тим и ако някой впечатли – остава.
Ресурсите почти не стигат и това се вижда дори в деня преди първия мач с Мароко.
Треньорът Кузин и капитанът Юсуф Мчангама, както и още три от делегацията тръгват от Казабланка за Рабат, за да участват в задължителната пресконференция. Останалите ще дойдат по-късно, когато ще могат да се настанят в хотел, в който ще останат два дни. На шестия етаж в този хотел е обособен щедър бюфет с храна – шишчета, бисквити. Има и скромен бар, който сервира уиски. Това е изборът на треньорът, който разменя шеги със събралите се журналисти, участващи в нещо като ден на отворените врати.
„Първото ми участие в това първенство беше в Камерун – спомня си капитанът Мчангама, докато си взема храна от бара. - Тук най-накрая можем да се насладим. Предишния път беше кошмар. Играчите трябваше да стоят в стаите си и храната им се носеше и оставяше на табли пред вратите. Сега си прилича на истинско първенство!“
Треньорът минава и го потупва по рамото. „Наслаждавайте се момчета, имате и истински треньор“, хили се той. Идват и останалите, а Кузин си избира звездата Рафики Саид за следващия кръг от майтапите. „Изглеждаш ми малко дребничък – хили се той. - Ромен Саис ще те изяде с парцалите!“ (б.а. - Саис всъщност се контузи рано в мача).“
Кузин има история и разказва, че познава марокански защитник от Уулвърхемптън, където е бил помощник на сънародника си Валтер Дзенга. Играчите любопитстват за някоя история, свързана с някогашния вратар на „скуандрата“, а Кузин казва: „Всъщност той има ангелски глас. Дзенга може да пее чудесно шансони!“
Треньорът придърпва на страна Рафики Саид и двамата разменят няколко думи по темата как да свалят напрежението от тима преди първия мач. „Поне на теб няма нужда да ти давам указания“, казва някогашният треньор на Ботев Пловдив. „Мисля да спечелим първия мач“, отвръща Рафики. „Е, ако не първия, то следващия задължително“, влиза в тона му треньорът.
Той е убеден, че след това първенство много от играчите му ще имат шанса да продължат кариерата си в значително по-солидни клубове. Посочва най-вече едно име: централният защитник Кенан Тоабибу. Тоабибу е футболист на скромния словенски Браво Любляна, откъдето миналата зима Левски взе Гашпер Търдин. „Ще видите, че скоро той ще бъде минимум в Лига 1 на Франция – казва Кузин. - Взех го през септември, за да видя нивото му и оттогава съм сигурен, че трябва да е титуляр във всеки мач.“
Няколко часа по-късно отборът трябва да се срещне с президента на страната Азали Асумани, който идва на последната тренировка и получава подарък: фланелка с номер 10, която изглежда му е леко тясна. Говори стандарните неща за един политик – как отборът е наказал всички на архипелага да се гордеят, как ще присъства на първия мач срещу Мароко и как ще продължи да подкрепя отбора с всичко необходимо. Капитанът Мчангама взема думата от името на отбора, след като всички са чули химна. Той благодари за грижите, обещава и добро представяне. „Готови сме“, добавя звездата Рафики.
Когато гледате Коморските острови сигурно ще чуете от коментаторите и необичайният им прякор. Той е „целакантите“. Малцина знаят какво е това. Целаканта е името на рядка и много древна риба. Съществува от стотици милиони години и е смятана за изчезнала, когато изведнъж през XX век се появява във водите около Коморските острови в Индийския океан. Така освен уникално природно наследство, тя се превръща в символ на тази държава. Символизира три неща – устойчивост, оцеляване и рядкост. Точно сякаш като отбора на Коморските острови на това първенство.