Въпрос на лицемерие

Или колко сериозно трябва да се гледа на приятелските мачове и „хвърлянето“

Природата на футболния запалянко е двойнствена, а жонглирането с мантрите е превърнато в изкуство. През изминаващата седмица прочетох истински шедьовър от колегата Жаклин Михайлов във великолепния му текст за „Софийският „нов съсед“ Веласкес“, публикуван във вестник „Тема Спорт“. „Лицемерието е втора природа на болшинството от левскарите. Затова са си измислили мантрата „Никой не е по-голям от Левски“, за да се раздвояват и оправдават на воля! Хората, които днес казват с охота „Стига с този Мъри“, утре ще целуват земята под краката му, ако се завърне.“

Макар и казано в друг контекст, горното може да се приложи в множество ситуации, да не кажа почти всички, от днешното битие на синия клуб.

Например при интервюто с националния селекционер Илиан Илиев се сблъсках с един феномен. И той е оценката за представянето на неговия Черно море срещу Левски от една страна и срещу другите клубове, разбирай основно ЦСКА. „Обвиненията“ към него са, че срещу Левски „Черно море се хвърля повече и е по-мотивиран, отколкото в другите мачове и конкретно това важи най-вече за Илиан Илиев“. Той, разбира се, посочва статистиката в своя „защита“, ако изобщо такава защита е необходима. Защото пък природата на футбола е да се състезаваш. А Левски, както е известно, е големият дразнител или това, което наричат „дерби на сезона“ на почти всеки клуб в България.

Правя обаче това уточнение в текст, който би трябвало и е посветен на гостуването на Левски в Разград, защото изведнъж природата на оценяващите поведението на съперниците, включително анализатори, подкастъри, а в някои случаи и професионални журналисти (както и цяла армия фенове) изведнъж се променя. И се започват едни дълбокомислени анализи как играл Камдем или дали Ел-Джемили не е станал стария Ел-Джемили.

Е, някак пропускаме и не ни прави впечатление как Лудогорец играе срещу Левски и обратното и дали така и двата отбора играят срещу други съперници в разгара на сезона, когато би следвало да се предполага, че се борят един срещу друг за титлата. Поне така казваше бившия треньор Станислав Генчев, след чието уволнение изведнъж целите, които сам постави пред тима (защото по темата имаше мълчание от шефовете му) се трансформира в „класиране в европейските турнири“ и доведе до небивала гордост у днешния наставник Хулио Веласкес с историческото постижение. А кой е най-големият съперник на шампиона освен втория? И дали с този Левски и неговото поведение, особено във втората част от сезона, Лудогорец наистина спечели най-трудната си титла? Кое например беше по-трудното от пропуснатата дузпа от Турицов за ЦСКА в предпоследния кръг преди два сезона, която можеше да пренапише историята?

Но нека се върнем в реалността. Представяте ли си как Лудогорец играе по същия начин, обхванат от ваканционно настроение, във финала за купата на България срещу ЦСКА? Какви ще бъдат оценките на левскарите, след като от поведението на новия стар шампион и резултатът, който ще постигне във финала пряко зависи дали дори без игра Левски ще има два мача повече в европейските турнири, може би по-авторитетни съперници, съответно и повече приходи в касата за ръководството му? А защо пък „орлите“ да не са във ваканционно настроение?

Мога да изтъкна и други доводи, които биха оправдали тяхното поведение и са в котерийния спектър. Например очакванията са, че през следващия сезон благодарение и на солидните си финансови ресурси, техен основен съперник за първото място ще бъде ЦСКА. В какво състояние Лудогорец иска да види този съперник? Дали ангажиран максимално дълго с европейските турнири или такъв, който не участва в тях (или отпаднал в квалификациите рано) и съответно фокусиран изцяло в първенството? Смея да твърдя, че сметката на Лудогорец включва проспериращ ЦСКА в Европа през следващия сезон, защото е ясно, че нещата не опират да пари. „Червените“ са на етап, в който собственикът им е готов да дава, без да си прави тънки сметки. И съответно, абстрахирайки се от природата на футбола, за новия шампион не е неизгодно ЦСКА да спечели купата.

Горното обаче вече е отблъскваща перверзия, макар че и самата природа на Лудогорец не е много симпатична, защото той така и не можа да събере голяма маса почитатели, независимо от успехите. Но още по-отблъскващо е поведението на Левски и отказът от състезание в мачовете със „зелените“, което взе да се вижда твърде често. За „онзи мач“ няма смисъл да се говори, но съвсем не е справедливо да се твърди, че в последните години сякаш броят на приятелските мачове между двата тима надхвърли този на официалните. И когато имаш „онзи мач“, тържествата на „Герена“ миналия сезон с все плакета за заслуги към Николай Костов (!) или съботното рандеву, то как например да се гледа върху иначе най-добрия мач на Левски при Веласкес, в който отборът му победи с 2:1 шампиона. Ами може да са неоснователни, но мненията за лековато отношение на Лудогорец, съществуват и са част от пейзажа, като по този начин неглижират работата на отбор и треньор. И не само това – по подобен подозрителен начин ще се гледа и на още бъдещи мачове между двата тима и още други играчи и следващи треньори ще бъдат потърпевши. От това, което днес очевидно е политика на самия клуб.

Така че последното значимо нещо беше дали Левски ще направи шпалир на новия шампион или не, както писах в превюто за мача. Двата тима дружно направиха шпалир на футбола, да се прибира в съблекалните, са се къпе и да си ходи!

Не съм сигурен, че и какъвто и да е анализ на случилото се на терена, си струва усилията. Една от мантрите, които слушаме непрекъснато в стремглавия път на Левски към посредствеността е, че „приятелските мачове нямат значение“. За този важи същото, нали? Макар че срещу Цървена Звезда, Баник Острава и Заглембе Любин, дори и срещу Добруджа в Белек си имаше футбол и най-вече състезание.

Никой не е по-голям от Левски! Въпросът е колко малки са тези, които го дърпат надолу и правят малък в дни като събота вечер. За Левски случилото се е изпуснат шанс. Да покаже, че прави нещо смислено.