Ако преди няколко месеца е звучало почти еретично, то днес е съвсем реалистично! Кое? Армстронг Око-Флекс да стане национал на Ирландия като футболист на Левски.
Еретично е, защото историята е показала, че е почти невъзможно. Ирландците обикновено много рядко се обръщат към футболисти, които играят извън Острова. А пък Левски е имал национали само от 6 европейски страни и никой не е ставал такъв, докато носи фланелката на „сините“.
Реалистично е, защото числата за първи път в кариерата на ирландското крило говорят убедително: 15 мача, 8 от които в Шампионската лига, 6 гола, една асистенция. А сезонът едва е започнал. И нещо повече: това не остава незабелязано в Ирландия. Все още предимно в страници от социалните мрежи, специализирани в следенето на ирландски футболисти. Но пък е въпрос на време да хване „окото“ на някоя от големите местни медии, където е удивително добре следен дори и преди озоваването си на „Герена“, което е най-успешният период в кариерата му. Въпросните медии няма как да подминат появилото се мнение: от началото на сезона Армстронг Око-Флекс от тима на българския шампион е най-силно представящият се ирландски футболист.
Което пък на свой ред означава, че националният селекционер Хеймир Халгримсон може изведнъж да прояви интерес към футболист, който вече е играл за Ирландия, макар и в отбора до 21 години.
Може би историята символично трябва да започне от Пловдив. Но не с отиването в Ботев, а с плейофа от Лигата на нациите през пролетта на 2025 година между България и Ирландия. Случва се така, че Армстронг Око-Флекс гледа двубоя по телевизията, потънал в депресия в Цюрих, където кариерата му в местния едноименен отбор е зациклила сериозно след добро начало предния сезон. Намира се в най-лошия период във ФК Цюрих – в 7 поредни мача точно тогава не е в групата, а до края на сезона ще запише общо 52 минути в два двубоя. Или е ясно, че е добавил поредното разочарование след неуспешните опити в Арсенал, Селтик, Уест Хем, Суонзи.
Точно във въпросния мач между България и Ирландия, спечелен от „зелените“ с 2:1, Око-Флекс чува за първи път името Пловдив. С добавката, че това е най-старият град в Европа. Ирландецът ще се сети за това, когато в безпътицата агенти му дават варианта с Ботев през лятото на 2025 г.
„Тогава дойде предложението от България – казва Око-Флекс пред „Айриш Индепендънт“. – Просто исках да отида някъде, където ми позволяват да играя, да се изразявам и да ми дават шанс. България беше различно предизвикателство и ми позволи да израсна като играч и като човек. Тази нова среда е различна и ми се отрази добре.“
Вестникът продължава: „Това е първият път в неговата изпълнена с пътувания кариера, в който дъблинчанинът играе толкова много мачове поред. Периодът му в академията на Арсенал е бил изцяло посветен на ученето на играта. Преходът към първия отбор на Селтик се оказва твърде голяма крачка, а трансферът в Уест Хем през 2021 г. не му носи очакваната изява.“
„Бяха ме научили как да печеля, но в никакъв случай и как да се боря“, добавя Око-Флекс в това интервю точно в навечерието на похищението му от Левски, както ще бъде определен трансферът му на „Герена“. Който, впрочем, е задействан с плащането на откупната му клауза от 300 000 евро.
Самият факт, че дава интервю пред един от най-големите ирландски вестници като играч на Ботев, е показателен. Баща му е лидер на организация за ирландско-нигерийско приятелство и има сериозни контакти в Дъблин, но и в медиите. За сина, който винаги е минавал за огромен талант, пък се грижи специален екип. Още с идването на „Герена“ в клуба виждат нещо, което не е ежедневие – Око-Флекс има треньор за индивидуални занимания, а те се заснемат и публикуват и в социалните мрежи.
Съвсем показателен е фактът, че минути след края на мача между Славия и Левски, който винаги ще бъде помнен с феноменалния му гол, вкаран само с финтове с десния крак, заобикаляне на защитници от външната страна и прехвърляне на вратаря, ирландските инфлуенсъри вече бяха отбелязали този факт, без в страната да се гледа българското първенство. Една подобна страница в „Инстаграм“, освен че определя крилото на Левски като „най-добре представящия се ирландски футболист в момента“, аргументира това си мнение и с детайли от играта на Око-Флекс: излизането един на един, способността му да атакува защитника както от външната, така и от вътрешната страна е видимото. Според автора обаче този сезон вече има и краен продукт – не говорим само за дрибъл и атрактивна игра, но и за голове и асистенции. Което пък води до финалното заключение: „С подобна форма Око-Флекс със сигурност ще бъде в плановете на Ирландия.“
Ласкавите оценки са едно, но суровата реалност е друго. От първия мач на Ирландия до днес играчи на едва 39 клуба извън Великобритания и Ирландия са обличали зелената фланелка, като в много от случаите говорим и за велики имена. В повечето случаи говорим за велики футболисти като Лиъм Брейди, направил кариера в Италия през 80-те, или дори за легендата Роби Кийн от времето му в Лос Анджелис Галакси. Като по-екзотични могат да се посочат няколко примера.
През 70-те години Ноел Кямбъл записва 10 мача, докато играе във втородивизионния немски Фортуна Кьолн. Ако обърнем поглед на изток, ще видим само трима ирландски национали. Ейдън Макгийди от периода си в Спартак Москва е един от тях, Дарън О’Ший е викан, докато е в Металург Донецк, а десният бек Фести Ебоселе игра през 2025 г., докато беше в Истанбул Башакшехир, а сега може да запише участия и като даден под наем в Ерзурум.
Останалите балкански и източноевропейски страни никога не са имали ирландски национал!
Око-Флекс обаче е играл вече за „зелените“ в младежка възраст и то не чак толкова отдавна. Дебютът му е на 16 юни 2023 година при 2:2 срещу Украйна, най-силният му мач е през октомври същата година, когато вкарва двата гола за успеха с 2:1 над Латвия като гост, а за последно записва 11 минути също срещу Латвия (2:2) през септември 2024 година.
И въпреки че в споменатото интервю за „Айриш Индепендънт“ твърди, че в момента не мисли за националния тим, тъй като едва ли биха го гледали в българското първенство, то отчита, че е минал през всички юношески и младежки възрасти и е играл заедно със сегашната голяма звезда на ирландците Трой Парът.
„Той беше в юношите на Тотнъм, а аз в Арсенал – казва Око-Флекс. – И е пример как дори и при отиването му под наем в различни отбори, периоди, които не бяха успешни за него, той има качествата, които рано или късно ще покаже. Ако не се е получило на едно място, не означава, че няма да стане на друго.“
В Левски вече се е получило за ирландското крило. Ако сега се озове и в националния тим, това ще бъде феноменално постижение и рекорд, който не се е случвал за тима от „Герена“.
Като изключим българските национали и факта, че общо 193 футболисти на Левски са обличали екипите на представителния държавен отбор, то никога клубът не е излъчвал национал на друга европейска държава. Имал е осем футболисти, играли за 6 различни европейски страни, но всички са имали вече предишни двубои, преди да запишат и такива, докато са на „Герена“.
Най-екзотично е името на Холмар Ейолфсон, който идва в Левски, след като преди това е дебютирал за Исландия през 2012 г. като играч на Бохум, а после е викан и по времето си в Розенборг и Макаби Хайфа. Докато е в Левски, Холмар записва 3 мача, като има и един гол.
Най-много национали от Левски има Северна Македония. Първият е сегашният помощник-треньор Дарко Тасевски, който е записал 13 двубоя с Металург Донецк, преди да регистрира и 21, докато е в Левски. Защитникът Гьоко Зайков е играл 17 пъти, докато е в Шарльороа, и след това 2 пъти като футболист на Левски. Сегашният бранител Никола Серафимов има 2 мача с унгарския Залаегерсег и още 20 с Фехервар, а до момента е играл 7 пъти, откакто е в Левски.
Двама унгарци пък се подвизават в началото на XX век. Петер Кабат, халфът с бомбен удар, е дебютирал като футболист на Вашаш и има 4 мача, както и 3 с турския Гьозтепе, а докато е на „Герена“, записва още 3 мача. Високият нападател Ищван Ференци пък е викан 3 пъти в МТК, преди да запише 2 мача при краткия си престой с екипа на „сините“.
Беларусинът Владимир Шунейко е играл 18 пъти за страната си, докато е футболист на руския Криля Советов, а след идването при „сините“ има на сметката си още 4 мача.
Списъкът се довършва от Милан Миятович, който има 2 мача, когато е в Бокел, и още 4 в Будучност Подгорица, отбори от родината му, както и 3, когато пази вратата на Левски.
Всички тези факти сочат не само колко трудно ще е, но и какво постижение ще бъде за отбора на Хулио Веласкес, ако излъчи национал на традиционна сила като Ирландия. Но пък във футбола, както вярва самият Око-Флекс, няма невъзможни неща. Левски със сигурност му осигури трамплина за това.
Отлично проучване и статия! Браво! ;)