Мачът с НАП осигури още едно раздаване за Сираков

Но дали той държи в ръката си печеливши карти при сценарий с готов бушон

Вчера дойде очакваната добра новина от Левски. И липсваше следващата очаквана такава. Най-вероятно ще липсва още дълго време.

В съобщение на клуба се казва, че е платена главницата по задълженията към Столична община за местни данъци и такси. От това следва, че вече клубът няма задължения, които носят лихви. Т.е. няма как сумите, които Левски трябва да внася в хазната, да се увеличават и с една стотинка. Ако е коректен платец оттук насетне на генерираните всеки месец осигуровки и данъци.

Това е повече от чудесно. Проблем, започнал при управлението на Тодор Батков и забатачван и увеличаван при абсолютно всеки един собственик нататък, най-накрая изглежда на път да бъде решен. Изплащането и на останалите задължения, които са лихви, е вече технически въпрос. Има споразумения, има месечни вноски и е все едно дали ще се изплатят наведнъж или на фиксирани части. Единствената разлика се явява в това, че без да е абсолютно изряден към държавата, Левски не може да предприеме каквито и да е практически стъпки, свързани с евентуален строеж на нов стадион.

Естествено съобщаването на подобна новина събуди (целенасочено?) обичайните дребни страсти. Как се е платило, чия е заслугата, кой е спасителят. Клубът използва случая в типичен стил да подреди заслугите, сякаш за да подклажда подобни страсти.

Но пък идването на вчерашната новина не беше съпроводено със следващата очаквана. Тя е отговорът на въпроса „Кога най-после Левски чрез някой от ръководителите си ще обяви, че започва граденето на отбор и преследване на обичайните за клуба цели?“

Винаги ще има подхвърляния от типа на това на Боримиров миналия сезон за „титлата и първото място“. Със сигурност ще има треньори и играчи, които ще казват, че знаят къде са попаднали и какви са целите. И с огромно спокойствие година по-късно ще се обявява, че или Левски трябва първо да изчисти проблемите си. Или че има мач с НАП и кой ли не. Или че „с толкова пари – това е положението“. Сираков просто обича да има полезни идиоти около себе си.

Всъщност проблемите на Левски извън терена се превърнаха в универсално оправдание за основния такъв: липсата на добър отбор и невъзможността да се създаде такъв. Когато един клуб се бори за нещо сериозно – това личи по всичко. С риск да възбудя неуместни страсти, но личеше при Станимир Стоилов, съвсем наскоро, при това без да е необходимо да се правят каквито и да е декларации.

В Левски от известно време насам нещата изглеждат така сякаш няма проблеми. Обяви се огромно нарастване на приходите. Оборотът на магазина се е вдигнал двойно, след като Левски се оказа ако не водещият по продажби на фланелки тим на Балканите (без Турция), то поне един от челниците. Спонсорът анонсира, че е вдигнал двойно парите и е премахнал финансовите задължения на клуба, които всеки месец се фактурираха по договора за управление. Няма го и този договор. Продадоха се играчи за огромни, макар и необявени суми. Годишните отчети и информациите по медиите сочат за непрекъснат растеж и на заплатите. С интерес се чака следващият подобен отчет на Общото събрание на акционерите. Но е факт, че вече никой на „Герена“ не говори за „таван на заплатите“.

Е, какво липсва тогава?

Всъщност създаването на добър отбор е единствената смислена дейност на всеки голям футболен клуб. Видимо обаче Левски изпитва трудности с това не само при Сираков, но и при неговите предшественици. Изключенията са малко и по правило не са доведени до край. Дори и тимът на Мъри, напълнил клубната каса, си остана само с една купа, едно достигане до плейофи в Европа и едно елиминиране на силен отбор в турнирите (ПАОК). Ще кажете, че на фона на резултатите от последното десетилетие изглежда добре. Но пък на фона на стоте години преди това е твърде скромно.

Левски сякаш безропотно прие ролята даже не на подгласник, а на подгласник на подгласниците на Лудогорец, разбирай основно ЦСКА. Големите надежди, свързани със Сираков като човек с репутацията на победител, засега са разбити на пух и прах. Даже обратното – Левски сякаш съществува ден за ден, приел е ролята на пълнеж в Първа лига и единствената цел е феновете да плащат за това на стадиона и в магазина.

Може ли нещо по-различно да се случи този сезон и от този момент? Според мен – не. Когато някой иска да прави отбор, това личи. С всички обяснения, оправдания и посочване с пръст във всякакви посоки, но Левски не стяга селекция, с която да печели. В най-добрия случай може да се твърди, че Левски разчита един млад и интелигентен треньор като Станислав Генчев да направи някакво футболно чудо, като от анонимници направи отбор, който да се харесва на първо място и евентуално да спечели нещо след това. Самият треньор е предпазлив по отношение на очакванията какво ще постигне/може да постигне с наличния потенциал. Едно са целите, друго са реалистичните възможности, с които той най-добре от всички би трябвало да е запознат.

Но за мен има един единствен сигурен сигнал за сериозни намерения. За него има още съвсем малко време, но усещането ми е, че пак ще бъде изпуснат последния влак.

След елиминирането на ПАОК при Стоилов, треньорът поиска инвестиция в играчи, но не получи. Виждайки какво направи с осигуреното, само можем да си представяме какво можеше да се случи при положение, че след успеха в Солун шефовете си бяха казали „Дай да видим как да направим стъпка още по-напред с риска, който естествено поемаме!“

Абсолютно същото се случи и при следващия треньор. Левски изхвърли два тима в Европа и след всеки от тях Николай Костов можеше да бъде подкрепен. Но не с Дарлан и Фадига, а с по-добри играчи. Едва ли щеше да бие Айнтрахт, но можеше да е в битката за титлата върху основата на добрите игри през лятото. Да, Костов се провали с игровата си концепция, но също толкова, колкото и с липсата на дълбочина в състава. Излезе Уелтън в разгара на есента и отборът зацикли.

Сега една и съща грешка е на път да се потрети. Това вече показва, че не говорим за случайност.

Въпреки скептицизма, Левски започна отлично. Има шансове да се окаже един от ранните лидери и да се постави в позиция, която го задължава да преследва първото място. Един силен трансфер, особено в защита, ще бъде сигнал за ясни намерения. Колко обаче очакват това да се случи?

Всъщност краят на август е срокът, в който ще разберем накъде ще тръгне Левски след края на мачовете с НАП и администрацията. Струва ми се обаче, че Сираков ще заложи на сигурното, защото е наредил картите си с интуицията и опита край зелените маси. На публиката вече е подготвено оправданието за момента, в който въпроса с изграждането на отбор ще започне да се чува. Има подготвен бушон: Станислав Генчев. Вече беше натъртено, че той е човекът, който носи цялата отговорност за отбора и селекцията.

Но дали Сираков държи в ръката си и този път печелившата карта?