Така изглежда щастието
Или левскарското продължение на станалото легендарно „Това е раят“
Никога преди Хулио Веласкес не е изглеждал по този начин. Испанският треньор на Левски е дал десетки пресконференции. Гледал съм ги всички, вероятно с изключение на няколко, когато времето ме е притискало и се е налагало да прибягвам до обобщаващ текстови вариант. Той почти няма какво да ти каже. Огромна рядкост е испанският треньор да сподели нещо, с което да захрани някакво заглавие. И както успях да се убедя лично, тук дори не става въпрос за журналистическа амбиция да успееш да изтръгнеш нещо интересно. Също така не е и въпрос на отбиване на номера от страна на Веласкес със заучаването на някакви клишета, които той ротира в пространството със същата честота и страст, с която размества позициите на своите футболисти по терена. В неговата вселена съществува някакъв ред, който той си обяснява сам (и най-вече поддържа), независимо дали широката аудитория извън границите на съблекалнята на Левски ще успее да го разбере. Важната работа се случва вътре, другото са просто нюанси – неизбежни и в крайна сметка красиви като самия живот.
