Така си го представям Дон Хулио някой ден. Седнал на пейка, докато чака автобус в някоя затънтена провинция на Испания. Спретнат, със синя карирана риза и светъл панталон. И се обръща към непознатите, които сядат на пейката, с характерния си и добре познат на всички глас: „Buenos tardes (Добър ден!), мога да ви разкажа за онзи сезон, в който тичах към ш…
Тичай Хулио, тичай!
Когато на лотарията ни се падне футболният Форест Гъмп, трябва да можем да преглъщаме болката и огорчението
