Не спирайте купона около блатото!
Нищо чудно загубата в Пловдив да превърне Генчев в мишена. Причина ще се намери, но дали си струва?
Дяволът на детайлите е това, което може да задържи Левски в битката за титлата и да не го вади от нея след такива загуби като тази в Пловдив от Ботев с 0:1. И впрочем, ако говорим за тази битка, то в нея категорично трябва да бъде съперникът на „сините“ в този мач. Той демонстрира детайл, без който няма как да се мине в подобна битка: отношение на терена и дълбочина в състава, заедно с решаващи футболисти.
Иначе случилото се на „Колежа“ спокойно може да се приеме за начален сигнал за брутална атака към треньора на Левски Станислав Генчев. Защото освен всичко може да се потърсят и намерят, както грешки във воденето на мача, така и при избора на състав, при липсата на гъвкавост в системите, които може да играе отборът (например при съперник с човек по-малко). Но това би било глупаво, да не кажем, че безкрайно неразумно.
Генчев със сигурност дразни мнозина със своето присъствие и говорене. Откъде накъде ще е толкова самоуверен? Защо само титлата ще е в устата му? Ами много просто – защото това е ДНК-то на Левски. И по-скоро няма нужда да се говори, че борбата за титлата била по подразбиране, ама да не се споменава изобщо. Защото Левски е достигнал до ситуация, в която, за да излезе и се спаси футболно, трябва нещо нетрадиционно. И това нетрадиционно е да повтаряш непрекъснато това, което очевидно всички наоколо са забравили. Левски е и трябва да бъде в битката за титлата. Всеки ден.
А за бруталната атака има и причини. Вече е публична тайна, че мажоритарният собственик не е най-големият почитател на треньора, а той владее всички лостове на пропагандата. Това публично избухване за влизането в съблекалнята срещу Славия не е случайно и отвори очите на много от слепците. Много от тях чуха и с ушите си ръководството на Общото събрание по темата: „Ама вижте каква е ситуацията…“ Дали беше Боримиров, дали беше Мило Борисов, дали имаха предвид Лудогорец или себе си – все тая. Така че съвсем нормално е на мушката да се озовават инакомислещите, които хвърлят камък в блатото.
Но за да се бори за титлата Генчев няма как да е само футболен технократ. Какъвто и треньорски талант да има и колкото и да вярва в него, то няма как да стане само с това. Стана дума още след първите кръгове и преди затварянето на трансферния пазар. Грешка, която Левски прави в трети пореден сезон. Винаги подемът трябва да е съпроводен с инвестиции в решаващи футболисти. Трябваше да дойде XI кръг, за да се види какво означава това.
Левски няма много решаващи футболисти и не може да ги губи
В този ред на мисли трябва да започнем от решаващите футболисти. Левски има само един такъв, колкото и да се опитваме да бъдем подкрепящи към усилията на целия отбор. Казва се Евертон Бала и се появи в тази си роля през този сезон, премина през два поста, а лошата новина е, че може и да не бъде със синия екип след зимата. Дори и когато има слаб мач, а не е като да не сме гледали такива за него през миналия сезон, той все пак може да даде решаващия пас, може да измисли нещо нестандартно. Левски имаше нужда точно от това след червения картон на Ботев, защото численото предимство сякаш вкара в предвидимото русло играта на отбора. Защо Генчев извади точно него при 30 минути до края не загадка. Още по-странно е, че в същия момент излезе и Маикон, а веднага след картон и Охене. Точно зависимостта от Охене пък показва, че Левски няма решаващи играчи. Няма как застаряващ играч със силно лимитирани възможности да бъде толкова важен за отбор, който се бори за големи неща.
Всъщност това, че Левски разполага с дълбочина в състава е огромен мит, който се разбива в подобни мачове. Дълбочина в състава има Ботев, който може да сменя играчи дори и в трудна ситуация и от това да не падне качеството на състава. Левски има играчи, които може да се въртят на различни постове и когато има късмет, да не личи, че къщата е всъщност от хартия.
Да вземем като пример Марин Петков. В последния месец се тиражира една информация, че от швейцарска компания за обработка на данни е изчислено, че той е най-скъпоструващият играч в Първа лига. Сигурно сухите факти като мачове, голове, участия в националните тимове и т.н., които се точкуват в някакъв алгоритъм, дават този резултат и във връзка с възрастта на Марин. Каква обаче е практическата страна на нещата? Представете си как някакъв сериозен клуб вижда тази информация и решава да скаутва Марин. Търси играч за дадена позиция. Позиция ли? А всъщност на какъв пост играе Марин Петков? Ако се появи скаут дали ще види играч на този пост, който е видял в различните сайтове? А дали няма да е на нов? И оттам вече дали всъщност Левски вижда в Мартин Петков някакъв капитал и дали го развива? Защото играчът не е универсален, а е тласкан в посоката на универсален провал. И няма нищо случайно, защото той беше част от нелепата ситуация при гола на Ботев.
По-големият лимит обаче също беше предвидим, но тук Генчев следва своята философия и твърдо налага системата 3-5-2. Само че точно тя е тази, която не дава никакво предимство на Левски в ситуацията с човек повече. „Сините“ не можаха по никакъв начин да разтеглят играта по двата фланга, да движат отбора на Ботев в различни посоки, да го уморяват и да търсят различни възможности за гол. Нещо повече, със смените беше лимитиран какъвто и да е потенциал за игра по двата фланга.
Генчев е смел в много изказвания. Но ще се наложи да обясни на шефовете си, че е време целият клуб да погледне смело в битката за титлата. И че слънцето, за което образно говори Сираков, трябва да бъде инвестиция в по-добър отбор и решаващи футболисти. С чики-рики и технократство няма да стане.
Никой ли не вижда изгодната ситуация?
Но понеже започнахме с детайлите и техният дявол. Не виждате ли всъщност уникално добрата ситуация за атака на титлата от гледна точка на конюктурата? Подписвам се с две ръце, че до миналия сезон тази ситуация с ВАР, който разгледа червения картон и извика пред монитора съдията Никола Попов никога нямаше да се състои. Подобен картон може да се даде само в първенства като английското, където има бърз фокус върху такива детайли. Никой нямаше и да забележи, нито да се разсърди, а още по-малко да се скандализира, ако го нямаше. Ситуация, в която съдийската примка върху претендентите е разхлабена, а исторически конкурент се намира в жестока криза, не се случва всяка година.
Примката може би ще се разхлаби още повече. Сигурно ще се направят и промени в картотеките на чужденци (които облагодетелстват само Лудогорец), сигурно ще се пипнат и телевизионните права (с които същият клуб вегетира върху българския футбол и му изпива силите). Но стечението на сегашните обстоятелства няма да е вечно.
И тук изборът наистина е концептуален. Левски или ще се сбори като клуб, в който има стратегия и ясна посока. Или ще потъне в обичайния фокус, изместен върху котерийни и маловажни проблеми. В тях няма да е изненада, ако Генчев се превърне в желана жертва, тъй като е имал смелостта да се отклони от „ортодокса“.
Генчев може да се превърне в удобна мишена още в следващите дни. И защо не? Много обичаме да казваме защо нещо да се получи. Това, че Левски може да се сбори с Лудогорец и в крайна сметка да не завърши на първото място, е най-лесната прогноза на света. И не толкова заради Лудогорец. Цяло чудо е отбор с второкласни футболисти да направи чудеса. Но има и друго.
През миналия сезон при един посредствен треньор и неразбираем и също толкова посредствен футбол от различни посоки се чуваше немислимото между левскари: „Вие радвате ли се на загубите?“ Посредствеността беше невидима за котерийността. Но пък по същата логика сега въпросът би трябвало да бъде дали трябва да се убие този, който си е позволил да дръзне, дори и с наивността, че няма силите за това. И трябва да се бори с най-големия проблем, който не е нито дълбочината в състава, нито второкласните футболисти.
Той е в убитата вяра и надежда, заради изглеждащата необратима промяна на гена на Левски. Заради превръщането му в забавление, а не в кауза. Защо пък да не се атакува стандартната мишена? Свикнали сме да отброяваме с лекота поредната безплодна година в левскарството. Поне никой да не си позволява да хвърля камък в блатото и да притеснява купонясващите около него.