Няма безнадеждни вечери. Особено в Барселона
Или как италианците се връщат към „Сария“ преди мача срещу новите футболни богове
В някои случаи е най-добре да се започне от статистиката. Между Барселона и Интер тя е доста красноречива. Барселона е спечелил половината от 16-те мача досега (8), при 5 равенства и едва 3 успеха за италианците. В Испания балансът е още по-впечатляващ. До петте победи на Барселона се намира равенството 3:3, което нерадзурите изтръгнаха в групите на турнира през 2021-22.
Видимо има един господар на тези сблъсъци. Тогава какви шансове има Интер?
И идва ред на уточненията. Едва за втори път двата тима ще излязат в елиминации. През великия си сезон 2009-10 под ръководството на Жозе Моуриньо, когато грандът от италианския север спечели три трофея, между които и този с големите уши, Интер елиминира на полуфинала именно Барса. След 3:1 в Милано, тимът загуби само с 0:1 на „Камп Ноу“, което не прието практически като победа и няма никакво значение в коя колонка от общия баланс се е добавил резултатът от споменатия двубой. Точка за Интер.
Да зарежем обаче статистиките, които са скучната част в търсенето на отговора за шансовете на аутсайдера. Пратеникът на единия от двата най-големи вестника в Европа, „Гадзета дело Спорт“, се отправил към едно свещено място за всички италианци, след като треньорът Симоне Индзаги казал на своите „Няма безнадеждни вечери“. Към което може спокойно да се добави: „Особено в Барселона“.
Луиджи Гарландо тръгнал към един район в Барселона, където преди 1997 г. се намирал старият стадион „Сария“, на който е играел отборът на Еспаньол. Днес там се намират жилищни сгради. А г-н Гарландо е търсил мястото, където през 1982 година се доказа това, че няма безнадеждни вечери.
На „Сария“, макар и на дневна светлина, тогава се изправила „най-негледаемата Италия“ след три равенства в групите на световното първенството срещу Футболните богове: Зико, Фалкао, Сократес и останалите от онази Бразилия. И както беше написал известният италиански журналист от онова време Кармело Бене: „Няма спасение, те имат благодат, а ние – Грациани!“ Оказа се обаче, че въпросната благодат е в краката и косите на Паоло Роси, който с хеттрик на „Сария“ изпрати Футболните богове у дома.
„Тогава вечерта на отчаянието се превърна във велика вечер“, написал Луиджи Гарландо, след като обиколил с въздишка жилищните сгради, издигнати на мястото на някогашния стадион.
И се отдал на сметките и паралелите с предстоящия мач.
Един срещу друг излизат най-тъжният Интер от този сезон срещу Футблните богове на същия сезон. Нерадзурите загубиха три поредни мача от Болоня, Милан и Рома, изпуснаха вече един от „всички трофеи“ (купата на Италия) и са на път да пропилеят и шансовете си за скудетото. Остана им Шампионска лига и световното клубно първенство. Е, също и някакви шансове за титлата, колкото да не ги отписваме съвсем.
Срещу мъртвия Интер, както го определи „Гадзета дело Спорт“ се изправя „Голобрадия Барса“, който е лидер в Ла Лига, а тъкмо взе и Кралската купа след зрелищен обрат срещу Реал Мадрид. „Този голобрад Барселона плаши: за да победиш, трябва да играеш като шампион!“, отбелязва вестникът, макар треньорът на каталунците Ханзи Флик на пресконференцията вчера да не беше съгласен с лавината от комплименти и очакванията за предрешен сблъсък. „Говоря на вас, но се обръщам към моите футболисти – каза той. – Нищо не сме спечелили. Те са италианци, а аз съм германец и, повярвайте ми, зная за какво става въпрос.“
С Флик беше и голямата звезда на Барса Ламин Ямал. Днес той ще излезе в своя мач номер 100 за Барселона във всички турнири, което е повече от впечатляващо за крехките му 17 години и предизвиква неминуемите сравнения с друг един талант, излязъл преди него от академията „Ла Масия“. Лионел Меси.
Меси излиза за първи път с екипа на Барса през 2004 г., когато е на 17 години. В следващите 17 години записва 778 мача. Ямал се появява в своя дебют през 2023 година и става най-младият дебютант със своите 15 години, който е играл в тима от 1941 година. Не се казва за всички време, защото статистика се води след Втората световна война, но това практически е доказано, че е така. „Не се сравнявам с Меси, защото имам свой собствен път – каза Ямал, който блести и дори е симпатичен със своята момчешка напереност. – Аз се възхищавам от най-добрия играч в историята, но не се сравнявам.“
В преследването на първи финал в Шампионска лига от 10 години насам Барселона ще разчита много на Ламин Ямал. „Нямам страх от това, което предстои – добави още испанският национал. – Имам пеперуди в стомаха, но те са от вълнение. Страхът го оставих в една градинка в Матаро (родното градче на Ямал, близо до Барселона) още преди години.“
С 24 асистенции, повече от всеки друг футболист този сезон, Ламин Ямал е единият от двата големи коза на Барселона. Другият е бразилецът Рафиня, който преживява своя златен сезон. Двамата са в основната на плашещия тим: най-много голове в Шампионска лига (37) и най-много голове в Ла Лига (76). Сборът от двете числа е също плашещ: 113.
Но италианците няма да са такива, ако не измислят или поне не мислят непрекъснато в детайлите на това как да се противопоставят. Интер знае, че победата ще мине през отбраната, така както беше срещу Байерн Мюнхен и както беше в сезонът на трите купи с Моуриньо и мачовете срещу Челси и точно срещу Барселона.
Това, че 36-годишният Левандовски няма да играе изглежда като проблем за Барселона, но пък едва ли полякът би стреснал физическия здравия Ачерби, който предпочита да се изправя срещу „камиони“ като Хааланд, отколкото срещу „моторетки“ от типа на Феран Торес. На фланга Интер се нуждае от най-добрата версия на Димарко, както отбелязва „Гадзета дело Спорт“ срещу Ямал, а от другата страна същото важи за Дъмфрис срещу Рафиня. Но италианците са майстори с това, че никой няма повече чисти мрежи в Шампионска лига този сезон от тях. И в подобни моменти винаги припомнят една телевизионна реклама от 80-те години за водопроводчика, който поставя кран навсякъде, където избива вода. Това, горе-долу, ще бъде Интер днес срещу Барселона. „Трябва да внимаваме, когато дриблираме, да играем чисто и без грешки и да ускоряваме, когато можем“, са думите на Индзаги от пресконференцията вчера, които чертаят формулата на успеха. С една добавка: „Барселона е най-добрият отбор в света. Най-добър в това, което прави всеки път, когато загуби топката.“ Индзаги има на разположение възстановения Тюрам, на когото заедно с Лаутаро Мартинес се разчита да се върнат голове. „Давай Интер, трябва само да повярваш“, казва на първата си страница „Гадзета дело Спорт“.
Едва ли има по-подходяща арена от Барселона за вярата, че няма безнадеждни вечери.