Хулио Веласкес. „Историята е днес“.

„Историята е днес.“ Думите са мои, след като Хулио Веласкес, треньорът на Левски, е завършил последното изречение от отговора на финалния въпрос и след „мач“, продължил почти едно полувреме. „Перфектно!“, казва той по повод току-що направеното заключение, или по-скоро обобщение, и подава ръка като при добре свършена работа.
Много вероятно е доста журналисти на мое място да не са особено очаровани от интервюто. Елементарният прочит би бил, че Хулио си знае своето и го поднася непрекъснато и упорито в един и същ вид. Това е един безкраен водопад от думи, веднъж преди мач и два пъти след него. Мнозина ще имат дръзновението да претендират, че биха могли да възпроизведат без грешка. Особено тази част с гордостта от играчите, независимо какво се е случило на терена. Други биха казали, че той трудно ще даде атрактивно заглавие в бясната надпревара за кликове, заместила тази за внимание на вестникарските будки.
Веласкес обаче не е по-различен от останалите в съвременния футбол, където пиар концепциите са безпощадни и достъпът до нещо интересно и най-вече автентично е силно ограничен. Да изкопаеш диамант в тази среда е цяло чудо.
Треньорът на Левски обаче е на „Герена“ от почти 500 дни. Слушали сме го безкрайно, анализирали сме го още повече, получил е няколко прякора, използвали сме метафори след метафори, сравнявали сме го с какви ли не образи. Но като теглиш чертата, е оставало едно особено чувство, че не го познаваме и има нещо, което ни притеснява, докато следваме неумолимия ритъм на ежедневната работа. В нея, по отношение на Левски и българския футбол, за Веласкес е отредена главната роля.
„Не губя време да разсъждавам върху това и да се изтощавам“, казва той, когато започвам от темата за неизбежните популярност и слава, които предполага треньорският пост в Левски. „Преживяното време и опитът ми позволяват да имам точка на равновесие. Нямам социални мрежи, не чета нищо, не слушам нищо.“
Веласкес обаче току-що е вкарал в обръщение

словосъчетанието „ментална хигиена“

Това е много интересно, защото всеки от нас е чувал за различна хигиена, включително и информационна. Това, което той казва, може да бъде пропуснато между ушите, но пък може и да се окаже истинска находка. Това не е щит, който повечето хора биха сложили пред себе си, ако са на неговото място. Ясно е, че като треньор на Левски той е подложен на лавина от всякаква информация и оценки, която част от тези преди него не са имали силите да издържат, какво остава да овладеят. И точно поради това, освен всички останали причини, не е имало и как да се задържат на поста дори и на половината от неговото време. Критиките и оценките са едната страна на нещата. „Пишете и говорете – не чета вестници и не гледам телевизия“, е стандартно клише, което ще чуете често във футбола.
„Менталната хигиена“ обаче е друго ниво. Тя би трябвало да включва това да се изолираш от дразнители на всяко ниво, които да попречат на фокуса върху работата, и списъкът може да бъде доста дълъг. Импровизирайки, едва ли ще сгрешим, ако добавим към него например участието в селекцията, за което той е говорил неведнъж. Има си хора за всичко, Хулио е треньор по футбол и е съсредоточен върху своята работа. Другото би нарушило точката на равновесие, защото всичките беди във футбола (или почти всичките) идват от лошата селекция. Защо тогава един гост на един контекст, както би се изразил самият испански треньор, да си нарушава менталната хигиена?
В нея има среда, която трябва да приеме, и тя включва журналисти, медии, запалянковци, популярността в големия клуб, натиска на резултатите, както и множество елементи от случайността. Вероятно някъде по пътя от Поли Ехидо до Левски София Веласкес си е дал сметката за разликата между мечти, ресурси и възможности и е направил заключението, което движи професионалния му живот:
„За мен много важен аспект в житейски план е да се наслаждавам на всекидневието. Откакто пристигнах миналия сезон, се наслаждавам на всеки ден. Коментирал съм го и преди: аз съм човек, който освен че работи във футбол, обича футбола. Ценя много това, че контекстът е емоционален, че има толкова страст и че хората са толкова привързани към отбора. Това беше в основата на решението да подпиша с Левски.“
Откъде обаче идват онези му реакции, в които удря по треньорската скамейка на Фортуна Ситард или Славия, или пък се замесва в емоционални инциденти като този с Ясен Петров след драматичния край на мача срещу Добруджа? Дали е въпрос на нарушена ментална хигиена, или пък е друго? Например трудно приема това планът му да не успее?
Това е интересното в интервюто и си отбелязвам да наблюдавам реакциите му в тези точно 42 минути. Задачата не е лека и е една от многото. Визуалният контекст, ако продължим с клишето, не е лек. На практика участваме трима – аз, той и преводачът, което означава погледът да се движи, а това понякога може да изглежда дори налудничаво. Аз обаче чакам ситуация, в която би могъл да излезе от обичайния контрол.
Провокациите към него са много, макар и неизбежни. Той чува в последователност въпроси, които се задават в пространството от феновете и анализаторите, но по някаква причина репортерите след мач му спестяват. Дали е страхлив треньор; дали тактиките му са дефанзивни; защо не използва юноши; цялата концепция с нулите, макар и без прякора; битката за титлата; липсата на победа срещу ЦСКА...
Даже съм се подготвил предварително и левскарското у мен е заговорило. „Трябва да има някакъв момент, в който убедително да му покажа колко е важно да победи ЦСКА.“ Точно преди да започнем разговора съм му подарил книгата ни с Георги Бърдаров „Левски: легендата за трите купи“. „Вътре е всичко. Особено по темата за ЦСКА“, казвам, надявайки се да събудя любопитството.
Не се стига до ефекта, който преследвам. Но получавам друг. Стигаме в един момент до темата за историческия стил на Левски и това, че той може и да поема понякога в друга посока. Което е огромен риск. Преди него накриво е стъпил дори име като Делио Роси. Имало е подхвърляния и към Люпко Петрович, който обаче винаги е отговарял с резултати. Даже е постигнал съвършения резултат, макар и не с Левски. Какво да казваш за футбола на човек, печелил купата с големите уши? При това един от двамата, направили го с отбор от Източна Европа.
Историческата тема се извежда на друго ниво – академично. Не е за вярване.

„Аз съм първият, който цени историята и идиосинкразията на всеки клуб“,

вметва Хулио, докато развива мисълта си по темата за дефанзивния подход в някои мачове и точно преди да вкара в обръщение по-големите бюджети на Лудогорец и ЦСКА. Идиосинкразията? Бас държа, че никой, дори в университетите, не му минава през акъла да сложи в едно изречение идиосинкразия и футбол. Самият Хулио няма да каже това по телевизията след мач, защото няма и да го разберат. А е толкова простичко. Левски е символ на свободата, някои ще кажат, че е бил най-голямата опозиция при тоталитарния режим и дразнител на властта. Преименуван е, гонен, наказван. Обичан е от народа. Народът е искал и иска да го вижда по определен начин. Не иска да побеждава на всяка цена, но това не значи да не побеждава. Също така и когато побеждава, да го прави с красив футбол.

„Отбор на народа“. „Левски значи свобода“. „Сините в атака“.

Това общо, но и поотделно, е идиосинкразия на Левски. Индивидуална особеност, но всъщност много повече.
Тук трябва да отворя една скоба. Забелязал съм и в други интервюта как в определен момент Веласкес заема позата на неразбрал. Иска уточнение или направо пита какъв е въпросът. При мен се случва точно когато стигаме до темата за историческия стил и вероятността той да се сблъска с този проблем. Може би неглижирането е защитна реакция, защото той е наясно, че при подобен сблъсък резултатът е предвидим и успехите са само временни, котерийни и единствено отлагат (за кратко) неизбежния резултат.
Идиосинкразията, Хулио. „Сините в атака“.
Предпочитам обаче да замълча, защото в крайна сметка това може би е част от менталната хигиена. Дали в своя балон Веласкес някога е чувал за „Сините в атака“?
Футболната част от интервюто е тази, в която той

плува в свои води,

чувства се комфортно, разчупва някои от стереотипите и даже дава най-интересния елемент. Оказва се, че е почитател на бразилския треньор Фернандо Диниз. При това именно на него и в компанията на славните негови сънародници като Гуардиола, Артета, Луис Енрике, Шави Алонсо, Унаи Емери или дори изгряващия в Комо Фабрегас Веласкес отделя специално внимание. „Гледам го, независимо в кой бразилски отбор е треньор“, подчертава той.
Това вече е много и диамантът, който съм очаквал да намеря. Той обяснява абсолютно всичко и е жалон, когато седнеш да анализираш защо Дон Хулио е направил това или онова, започвайки от безкрайните ротации, смяната на позиции и неочакваните тактически решения.
Фернандо Диниз натрупа световна слава, защото се оказа начело на бразилския национален отбор, след като спечели (неочаквано) Копа Либертадорес с Флуминензе през 2023 г.

„Динизисмо“ е стил,

в който уличният футбол и футзалът се пренасят на голям терен. Там има множество ротации на позициите, ако има постове изобщо. Играчите се събират около топката, дриблират, импровизират. Правят неочакваното.
Бразилецът се опита да го пренесе в националния отбор, но този подход е много опасен, защото оставя огромни пространства и трудно може да работи срещу добре организирани отбори като европейските. Заради това след само 6 мача и отрицателен баланс Фернандо Диниз беше сменен от Доривал Жуниор, тъй като имаше, макар и неособено голям, но все пак риск „златистите“ да пропуснат световното. А пък днес реализмът и прагматизмът доведоха до това, че Карло Анчелоти пое поста и върна спокойствието.
Ето ви обяснението за действията на Веласкес. Защо Ради Кирилов се появява като десен бек през второто полувреме във Варна срещу Черно море или защо никой не може да каже в някои мачове на каква позиция играе точно Евертон Бала. Също така и защо Левски упражнява персонално пазене срещу Лудогорец и оставя големи пространства, както ще ви покаже в анализите си Нико Петров.
Дали обаче подобна концепция е налудничава и най-малко хаотична в Левски? Изглежда така, но по-скоро не. Веласкес си е направил сметката, че тук му трябва нещо абсолютно необичайно. Такова, каквото едва ли ще бъде прието в Удинезе, Алавес (ако го е правил там) или дори Фортуна Ситард. То е част от план, в който с ограничени ресурси трябва да пребори доминант като Лудогорец.
„Ние с нашите инструменти и в рамките на нашите възможности, с фокус и приоритет върху работата на нашия отбор на терена и извън него, опитваме да представяме нашата най-добра версия постоянно“, казва той и уточнява, че направеното от футболистите е „абсолютно изключително“.
Звучи крайно, но не е изключено Веласкес силно да вярва, че концепцията му е проработила. Защото, както Фернандо Диниз може да бъде опасен за „консервативното“ в Бразилия (!), така Хулио Веласкес по същия начин може да се окаже формулата на успеха срещу вкамененото класиране в българското първенство с неизменен шампион от 14 години и огромните ресурси. Заслужава си дори налудничавият поглед след някои мачове!
Да се върнем обаче на моята провокация. В един момент, за да бъде изразителен, Хулио взе книгата, която му бях подарил, вдигна я от масата, емоционално я потупа и каза: „Историята е в книгите!“
Най-вероятно е прав за себе си, особено по отношение на възможността Левски да стане шампион, без да успее да победи Лудогорец или ЦСКА. Нещо, което за много левскари сигурно звучи идиотско.
Ще се опитам да нарисувам обаче една майска утрин след по-малко от месец.
Сигурно ще е имало радост, сълзи, конфети, усмивки, снимки, прегръдки. Повечето хора биха се изкушили да запазят за себе си някакъв артефакт от подобно незабравимо време. Може би ще си купят вестник, може би ще си свалят снимка от някой сайт.
Най-вероятно говорим за повечето обикновени хора, но не и за Хулио. „Историята е днес“.

А това с артефактите е било чак вчера.

Сигурно след време ще се намери някой, който да опише историята на един необичаен сезон, в който герой е и този испански треньор. Ще дава оценки, ще използва сравнения, ще реди красиви думи. А какво значение би имало това? Ще има един простичък факт и той е, че някак и без да се съобразява с идиосинкразията на Левски, срещу тази титла ще пише Хулио Веласкес.
Много вероятно е в тази майска утрин недоспали пътници да търкат невярващи очи в стария терминал на летище София, където млад мъж държи на ръце малко дете и е просто един от обикновените пътници. Виждал съм такава снимка. Част е от менталната хигиена.
Човекът на тази снимка най-вероятно се е наслаждавал на поредния ден от живота след емоционалната предишна вечер, без да се грижи как ще го оцени историята. Историята е днес.

Послеслов
Исках да обясня какво представлява интервюто с Веласкес. Успях да го формулирам вчера за себе си, тръгвайки от идеята, че всяка дума и всеки въпрос разкрива важен детайл. Стигнах до следната идея:
Хулио е нещо като кладенец на мъдростта. Не дава отговори. Той връща въпроси, но пречистени.
Да направиш добро интервю с него означава да покажеш стоицизъм и да се опитваш да не изпразниш кладенеца. Може би трябва да не хвърляш вътре излишното.
Интервюто с Хулио ще се получи, когато спреш да чакаш нов отговор и започнеш да разбираш вече чутото. Това е.

Интервюто на Хулио Веласкес с всички въпроси и отговори ще можете да прочетете тук в сряда сутрин (21 април), както и в броя на „Тема Спорт“ от същия ден.

Ако харесваш моите текстове и четива, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!