Борац Баня Лука: от югославската легенда до новия европейски тест срещу Левски

История за коментаторска грешка, сензации, унижение и дори смърт, както и един застаряващ отбор

Как изглежда една европейска вечер в Баня Лука? Може би е нещо такова:

Тъмнината се спуска бавно над долината на река Върбас, но не носи облекчение. Асфалтът около Градския стадион продължава да излъчва натрупаната през деня жега, сякаш градът диша през нажежените си улици. Въздухът е тежък и неподвижен, пропит с мирис на липи, прах и дим от скари по терасите край реката. По фасадите на сградите от времето на Австро-Унгарската империя още трептят последните оранжеви отблясъци на слънцето, а над крепостта Кастел небето бавно преминава от медно към тъмносиньо. Дори след залез температурата отказва да падне. Потта полепва по челата на хората, а от трибуните на стадиона се издига гореща мараня, която размазва светлините на прожекторите. Това е една от онези балкански юлски нощи, в които жегата не си тръгва, а просто сменя формата си. И тогава на терена излизат Борац и неговият предстоящ съперник, докато препълнените трибуни на стадион „Градски“ настървено скандират, очаквайки техният отбор да вземе следващия скалп.

Подобна картина ще видите на много стадиони в бивша Югославия и в Баня Лука няма да се случи нещо, което Левски да не е преживявал. Макар че ще срещне непознат отбор с много интересна и специфична история, както и любопитно настояще. За да го разберем, трябва да вземем машината на времето и да се пренесем, като начало, до 11 май 1988 г...

„И ето, това е гол! 1:0 за Цървена звезда“. В гласа на югославския телевизионен коментатор се долавя известна досада. Паднало му се е да коментира финала за купата, която носи името на маршал Тито. Мачът е специален, защото трофеят ще бъде връчен за юбилейния 40-и път, но малшансът е, че грандът Цървена звезда има твърде лека задача срещу втородивизионния Борац Баня Лука. Обсадата на вратата на тима от областта Крайна в сръбската част на Босна и Херцеговина е през целия мач, но попадението пада чак след като е минал един час игра. Всичко изглежда ясно.

„Голмайстор е Божур Матеич, струва ми се“, продължава да нарежда коментаторът и изведнъж прави пауза. Само той на стадиона, а и милионите драги телевизионни зрители, не е разбрал какво се случва. „Извинявайте, резултатът е 1:0 за Борац Баня Лука. Простете ми“, смутено казва той, защото вижда, че се радват футболистите в червени фланелки и сини гащета, а не тези с легендарните раирани екипи в червено и бяло.

Е, значително по-малка е грешката на голмайстора, който е Сенад Лупич, а самото попадение днес може да ви го опише всеки над 50-годишен жител на Баня Лука. Стоян Малбашич, един от защитниците на Борац, отнема топката в своята половина и тръгва напред по дясното крило. Усеща болка, защото играе с контузия и заради това подава на Амир Дургутович. Крилото напредва и решава да центрира. Топката прелита над защитата на Звезда, а вратарят Стоянович остава на голлинията. Посрещната е с глава от Сенад Лупич, който я изпраща в мрежата.

Борац се затваря в опълченска отбрана до края, а Цървена звезда изпуска и дузпа в 81-ата минута чрез Писки Стойкович. Дузпата е скандална и реферът е освиркван от почти целия стадион на вечния враг Партизан „ЮНА“, който е домакин на финала.

Така Борац Баня Лука триумфира на 11 май 1988 г. с купата, като става единственият втородивизионен тим в историята на някогашна Югославия, печелил трофея. Това се случва по героичен начин с цели 13 мача до финала, като този масов турнир е протекъл с участието на цели 5888 отбора от различните югославски републики. Особено драматични са победите на Борац срещу Осиек и Спартак Суботица, но най-вече митичният обрат срещу Войводина с 6:1, след загуба в Нови Сад с 0:3.

На следващия ден целият град се изсипва на площад „Крайна“ в Баня Лука и скандира „Купата е наша!“, докато играчите показват старинния трофей от площада пред кметството. Това е легендарният момент в историята, който променя съдбата на Борац, съперникът, отреден от жребия като първи за Левски в започващите през юли квалификации в Шампионската лига.

Ако превъртим времето с 37 години напред, днес Борац Баня Лука е добавил четири шампионски титли на Босна и Херцеговина, както и още една национална купа. Там някъде в офисите на клуба се намира и още един легендарен трофей – Купата Митропа от 1992 г., този славен предшественик на европейските турнири преди Втората световна война и силно маргинализиран след тяхното появяване.

Машината на времето може да спре и през миналото лято, когато започна пътят на Борац към убедително спечелената титла, подобно на тима на Хулио Веласкес. Месеци след огромния успех в Лигата на конференциите, където Борац беше достигнал до осминафинал, загубен драматично от Рапид Виена след продължения във втория мач, се очакваше началото на новото европейско приключение. „Жертвата“ трябваше да бъде ФК Санта Колома от Андора. А добрата новина бе, че огромната топлинна вълна над Босна беше приключила.

Ден по-рано буреносни облаци бяха преминали над долината на Върбас и бяха отнесли натрупаната юлска мараня. Вечерта около Градския стадион беше свежа за сезона, небето – чисто, а въздухът добавяше мирис на мокра земя и река. Нищо не подсказваше, че предстоящите деветдесет минути ще се превърнат в една от най-мрачните европейски нощи в историята на Борац. И ще отключат серия от драматични и дори трагични събития.

На следващата сутрин вестниците в Босна не говореха за загуба. Говореха за срам. „Невиждана бъркотия“, пишеха едни. „Най-големият позор на босненския футбол“, отсичаха други. Само преди няколко месеца Борац бе сред сензациите в Европа, а сега бе превърнат в символ на една от най-шокиращите вечери за Босна в европейските клубни турнири. В Баня Лука не се усещаше жегата от предните дни, а нещо по-тежко – унижението, останало след онова 1:4 срещу скромния съперник от Андора.

Босненците отидоха на реванша в Пиринеите с идеята да се опитат да стигнат до малко вероятен обрат и почти успяха. В 69-ата минута вече бяха останали с човек повече, след като Ферейра от Санта Колома беше изгонен заради втори жълт картон при нарушение пред наказателното поле. След последвалото изпълнение на свободен удар натурализираният македонски национал Ерера откри резултата с удар извън наказателното поле. Но силите на Борац стигнаха до само още един гол, победа с 2:0 и отпадане. „След това болезнено отпадане и дълга безсънна нощ, реших, че трябва да си тръгна“, обяви при пристигането си в Баня Лука сръбският треньор Младен Жижович, човекът, постигнал историческия успех в европейските турнири. Към него нямаше упреци, а само благодарности при неизбежното поемане на отговорност. „Благодарим му за историческите успехи“, написа сайтът на Борац.

Няколко месеца по-късно Жижович пое сръбския Раднички Крагуевац, но успя да го води само в два мача. Или по-точно един и още... 22 минути. В средата на първото полувреме при гостуването на Младост Лучани Жижович колабира до тъчлинията, а след това и почина в болницата от сърдечен удар. И до днес всички са предпазливи, когато говорят за този инцидент, като се знае, че Жижович не е имал никакви оплаквания и никакво напрежение след напускането на Борац. „Младен ни донесе моменти, които никога няма да забравим и той завинаги ще е част от историята на клуба ни“, коментираха в Баня Лука след трагичния инцидент.

Наследството на Жижович се пази и днес, а треньорът, който застана на мястото му и ще води отбора срещу Левски, се казва Винко Маринович. Макар и роден в австрийската столица Виена, Маринович е свързал живота си с клуба от Баня Лука. Като играч е един от тези, които печелят Митропа Къп през 1992 г., а две от четирите титли (2024 и 2026 г.) са постигнати под негово ръководство при трите му престоя начело.

Той е запазил гръбнака на тима на Жижович и опитът е едно от големите достойнства на днешния тим на Борац. Осем от тези, които играха през пролетта на 2025 година в двубоите срещу Рапид Виена от осминафиналите на Лигата на конференциите и днес са в състава. Като опитът в Европа, както изтъкна един от ветераните Сърджан Граховац след изтеглянето на Левски в Шампионската лига, е голямото предимство на отбора преди двубоите с българския първенец. „Много от момчетата са се справяли и с далеч по-силни отбори в Европа“, коментира Граховац, един от въпросните „оцелели“ от славния сезон в Европа футболисти.

Както предимство обаче въпросният „опит“ може да се окаже и един от огромните подводни камъни. Факт е, че тимът на Борац може да бъде определен като „застаряващ“ и тук се крие обяснението за специфичния стил на игра, описан от бившия защитник на Левски Патрик-Габриел Галчев като „силов футбол с много грубости“. Галчев беше част от тима на Железничар Сараево през втората част от миналия сезон и има достатъчно впечатления от съперника на Левски.

В идеалните единадесет през миналия сезон има само една въпросителна и тя е редуването на Каролина от Кюрасао и испанеца Паскуал като партньори на Якшич в центъра на защитата. В зависимост от това играчите над 30 години в състава на Борац са шест или седем. Това означава, че Левски може да очаква срещу себе си типичен отбор от „старци-разбойници“, които компенсират качества като бързина и издръжливост с физически сблъсъци, особено в средата на терена. Именно там те могат да бъдат надиграни категорично от Левски с характерните динамични действия на играчи като Бурас, Търдин, Сула, Евертон Бала или Митков.

Борац залага на схемата 4-2-3-1 или както се изписва в много случаи – 4-3-3. Вратарят Младен Юркас, който е на световното с тима на Босна, със своите 18 години е единственият млад играч в титулярния състав. Интересното е, че неговата съдба прилича много на тази на Митко Иванков, дебютирал за Левски в неуспешните европейски сблъсъци с Олимпия Любляна през 1996 година, за да стигне до капитанската лента, а през 2010 г. да се превърне и в най-резултатния европейски вратар в историята.

Юркас застана на вратата в срамния първи мач срещу Санта Колома, след като преди това беше играл няколко пъти в незначителни двубои и оттам насетне титулярното място беше неговото. Срещу Левски обаче се очаква да пази македонецът Дамян Шишковски.

На десния фланг на отбраната е сръбският десен бек Виктор Роган (23 г.). Той е продукт на известната школа на белградския Рад, а след това е преминал и в други популярни столични академии – тези на Партизан и Чукарички. Не успява обаче с опита си за пробив в белгийския Дийнзе, който има финансови проблеми и фалира. Роган пък се завръща на Балканите с екипа на Борац. Любопитното е, че той е минал през юношеските национални отбори на Сърбия, но така и не успява да стигне до първия отбор или забележителен пробив в големите първенства.

Лидер в отбрана е 30-годишният Неманя Якшич, който е и втори капитан на тима. Той е косовски сърбин, роден в Прищина. Играе обаче четири години в словенския Браво заедно с Гашпер Търдин от сините, като двамата са лидери на тима. Търдин е капитан, а Якшич е най-честият му заместник с лентата.

Негов партньор в отбраната най-често е националът на Кюрасао Юрих Каролина (27 г.). Той може да играе и като ляв бек, а в Босна се озовава през лятото на 2024 година от полския Миедз. По онова време Каролина е национал на Кюрасао, но след това постепенно отпада от състава на Дик Адвокат. За последно той беше на пейката в две квалификации за световното през миналата година без да се появи в игра и съответно не попадна в сметките за Мондиала.

През тази зима в тима дойде испанецът Адел Паскуал (30 г.), който беше впечатлил в друг босненски тим – Рудар Приедор. Най-общо Паскуал е играч, подобен на тези от латинската колония в Берое. Имал е кариера в нискоразредни отбори от родината си без особен успех и е потърсил шанс да припечели в чуждо първенство.

На левия фланг е македонският национал Себастиан Ерера (31 г.), роден обаче в Колумбия. Той прави име в Скопие с екипа на Работнички, където идва през 2015 година от Депортиво Перейра. После кариерата му преминава през МТК в Унгария, кратко завръщане в Северна Македония с Брегалница Щип и 6 месеца в кипърския Докса Катокопия преди да подпише с Борац Баня Лука през лятото на 2023 година. Именно доброто представяне в Европа с Борац води до там в Македония да се сетят отново за него и неочаквано селекционерът Гоце Седловски да го повика за баража с Дания през март тази година, загубен с 0:4. Ерера обаче се оказва титуляр на левия фланг на отбраната, включително в последния мач срещу Босна (0:0 като гост) в края на май. Любопитното е, че в един от трите си мача за Северна Македония играе на терена заедно с Никола Серафимов от Левски.

Лидер на тима и негов капитан е дефанзивният халф Сърджан Граховац (33 г.). Той е истинска легенда за Борац, след като е роден в Баня Лука и кариерата му тръгва оттам. През лятото на 2014 година е продаден на Рапид Виена, а там става и национал на Босна. Така е забелязан и от Станимир Стоилов, който през март 2017 година го взема в Астана под наем. „Притежава добра техника и изпълнява хубаво статичните положения. Иначе е малко бавен“, казва за него Мъри. В края на 2017 година Граховац е откупен от Рапид, но Стоилов поема няколко месеца по-късно националния отбор на Казахстан и босненският халф е даден под наем на Риека. После се връща в Рапид Виена, минава през Ризеспор и в края на летния трансферен прозорец през 2023 година се прибира в Баня Лука. Печели две титли с Борац и е основен играч при европейските подвизи.

Юношата на Партизан Милош Йойч (34 г.) е моторът на тима и връзката между отбрана и атака. От него започват преходите и той си партнира много добре с Граховац, а опитът му от Бундеслигата с Борусия Дортмунд, където е известен като „жокер от пейката“, и Кьолн, допълнен с престой и в Истанбул Башакшехир, го правят ключов за Борац през последния сезон. Той пристигна в последните дни на трансферния прозорец миналото лято след престой в испанския Кастельон.

Офанзивният халф Стефан Савич (32 г.) е третият опитен играч в средната линия. Той е австриец, роден в Залцбург в семейството на емигранти от бивша Югославия. Някои го бъркат с черногорския бранител със същото име, но Савич е значително по-скромен играч, започнал в Ред Бул Залцбург и минал през множество средни и нискоразредни европейски клубове. Има и опит в юношеските национални отбори на Австрия, без да стигне до представителния тим. Той обаче се оказва находката през лятото на 2024 г., която помага на Борац в незабравимата европейска кампания в Лигата на конференциите. Офанзивен халф, понякога играе и като свръзка.

Високият Дамир Хрелия на дясното крило е един от младите играчи в тима със своите 24 години. Смятат го за „тихия доставчик“ на голове заради множеството асистенции с центрирания, а ръстът му е причина успешно да играе и като втори нападател, когато се налага.

Амер Хирош (30 г.) успя да спечели титулярното място на лявото крило през последния сезон, след като дойде от Железничар Сараево преди година и половина. Той е юноша на сараевския гранд, впечатлил с престой в Хърватия (Осиек и Шибеник). С Осиек през лятото на 2021 г. играе и в двата мача от квалификациите на Лигата на конференциите срещу ЦСКА (1:1 и 2:4).

На върха на атаката е Лука Юричич, 29-годишният босненски нападател, който има и хърватски паспорт. Юричич стана голмайстор на местното първенство през миналия сезон с 27 попадения, което е сензационен резултат. Това обаче е единственият случай, в който той е преминавал котата от 20 гола в шампионата през един сезон. Преди това постига 17 с Пюник през 2022-23, а след като през лятото на 2023 г. вкарва 3 попадения на естонския Транс и шведския Калмар в Лигата на конференциите, ЧФР Клуж го купува за 200 000 евро. Там обаче бележи само два пъти и след завръщане под наем в Пюник миналото лято пристига в Баня Лука със свободен трансфер.

Опитният, но застаряващ тим на Борац е нещо, с което в клуба са наясно и заради това селекцията след края на сезона беше насочена главно към млади футболисти. Пет от седемте нови имена през това лято са под 20 години – Джордже Бурнякович от Козара (централен бранител), Ерик Ридян (ляв бек от Славен Белупо), Данило Вуйчич (халф от втория тим на Борац), Амар Милан (ляво крило от Вележ) и Стефан Марчетич (нападател от Рудар Приедор). Опитният испанец Дани Ромера, нападател от същия Рудар Приедор, и 30-годишният хърватин Анте Рогулич от хърватския Диошгьор допълват селекцията.

С тях обаче чудеса едва ли могат да се постигнат за толкова кратко време и очакванията за сензационен успех срещу Левски не са особено големи. Но пък Борац е показвал, че винаги може да обърка сметките. Още от онзи финал през 1988-а...

Ако харесваш моите текстове и четива, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.



👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!