Филипов вреди на себе си с публикациите за ЦСКА

Провалът е факт и той е голям, за да може да избегне последствията

Бившият директор на ЦСКА Филип Филипов събра вниманието с публикация в социалните мрежи, в която обобщи хаотичен куп от обвинения, обещания и хипотези с това, че „армейците“ губят своята идентичност и ценности.

Последното, разбира се е най-важното, но е нещо, което не се разбира от публикацията на Филипов какво е, а още по-малко присъстват данни за подобна загуба. Основните ценности на ЦСКА са в това, че е бил клуб, свързан с армията и това е нещо, което е загубил отдавна, превръщайки се в частно дружество. Нещо повече, през далечната 1999 година, когато в ЦСКА все още избираха своя президент, моят покоен приятел Румен Янков, един от най-големите привърженици на ЦСКА, които съм познавал, опита отчаян ход заедно с Любо Пенев, да продължи развитието на този най-добър модел за всеки голям клуб, но не се справи финансово. И така ЦСКА стана частен клуб, първоначално на Васил Божков.

Що се отнася до армейските ценности, които се обобщават от дисциплина, дух и стремеж към победа, притеснявам се, че сегашното „фирмено“ ръководство не е виновникът, който трябва да бъде сочен с пръст. Напротив, макар и закъсняла, реакцията в случая с вратаря Иван Дюлгеров след разразилия се публичен скандал, е единствената правилна. ЦСКА винаги е стоял зад футболистите, но и те са отвръщали с лоялност.

Толкова обаче по темата с по-общите морални категории.

Най-смущаващо в изказването на Филипов е хипотезата, че ЦСКА е можел да избегне провала от този сезон. Подобна теза е изключително спорна, защото бившият директор е спестил мнението си за това как това е щяло да се случи. Провалът е постигнат на терена от треньори (Стипич и Томаш), които Филипов като директор е селектирал, както и от играчи, които той е привлякъл със съответните параметри. Чисто теоретично думите на Филипов предполагат, че той е бил готов да предприеме ход или ходове, които са можели да предотвратят случилото се. При това драстични. Само че единственият, за който аудиторията може да се досети, е треньорска рокада, а бившият директор не е намеквал за такава в досегашните си изявления. Напротив, става ясно, че Александър Томаш се е ползвал с неговата подкрепа. Свързаното с тима навежда само на идеята, че ЦСКА е можел да привлече още попълнения в споменатите 16 дни до затварянето на пазара освен Питас, Лапеня и Лапоухов. Но въпросните трима са в радара на „червените“ още от времето, когато Филипов беше директор, при това следени доста време според наличната информация. И ако толкова много скъпи играчи не са „уцелени“ при подбора, няма абсолютно никаква гаранция, че евентуално още нови са щели да се окажат попадения. Напротив, най-вероятно провалът би бил още по-скъп.

Така че това са играчите, които провалиха сезона и това са треньорите, които участваха в това. Как точно ЦСКА е можел да го избегне е неясно.

Хвърлянето в пространството на много имена и то с трансферни детайли показва и един от най-големите проблеми на „червените“, довели до този провал. Очевидно е, че на „Армията“ разполагат с огромен бюджет и по традиция има големи мераци той да бъде изхарчен. Точната оценка е, че ЦСКА не селектираше играчи, а харчеше пари. Или пък нямаше треньор, който да реализира наличния потенциал. Най-вероятно и двете.

Независимо какво ще даде Филипов като детайли в следващите обещани публикации има един важен момент и той е какво ще направи новият треньор Душан Керкез с наличния състав. Ако той повтори стореното в Ботев Пловдив, когато смени Станислав Генчев и спечели купата, то ще се окаже, че проблемът е бил в неговия предшественик Томаш. И ще успее да „опровергае“ казаното от Филипов.

Що се отнася до уволнението му, както и останалите напускания в ЦСКА, принудителни или доброволни, то те са напълно логични. На първо място исторически провал като този сезон няма как да се размине без последствия и именно споменатите ценности и идентичност на „червените“ ги предполагат. Обидите (заплахите?) са човешката цена, която няма как да бъде избегната, уви, в подобна ситуация.

Етикетите „левскар“ към изпълнителния директор не вършат работа. Те са „компромат“, който е абсурден. Златков със сигурност не е „спуснат“ от собственика, защото е левскар, а защото има биография в твърде солидни корпорации и очевидно намерението е да превърне ЦСКА в такава. Със сигурност това е една от най-крещящите нужди на „червените“. Огромен клуб, който не може да бъде управляван като самодейна дружина от няколко канцеларии, а още по-малко от хора без съответната подготовка и образование.

Това, което Филипов се заканва да изнесе като фактология е чудесно намерение, стига то да бъде придружено от солидна аргументация, а не хипотези какво е можело да бъде. В крайна сметка фактите са факти и те крещят: Филипов, както и останалите служители и треньори са получили огромен шанс, придружен от солидно финансиране и са се провалили. Точка. Останалото може да бъде само интриги.

Още като футболисти Филип Филипов имаше безупречна репутация на интелигентно момче, доста над средното за футбола. Част от интелигентността обаче е това да я поддържаш през годините с премерени и най-вече смислени изяви.