Краят на медения месец за Левски и публиката

Не в Европа, а в Първа лига Велаксес и отборът ще трябва да докажат, че не са за местна консумация

Меденият месец между Левски на Хулио Веласкес и синята публика официално приключи. Колкото и да използваме клишетата, че има и втори мач, както и футболът да е непредвидим, нищо чудодейно няма да се случи в Нидерландия след седмица. Защото понякога и свръх усилията не стигат, за да се обори футболната логика. Левски падна с 0:2 от АЗ Алкмаар у дома и пълните трибуни на овехтяващия национален стадион бяха финалният акорд на емоционалните почти два цели летни месеца, в които точно като при романтичния период на младоженците, отбор и публика се радваха на това да споделят приключение, бидейки наясно, че рано или късно ще дойде време да се заемат с обичайните пукнатини.

А каква е футболната логика? Левски имаше най-трудния възможен жребий. Той е част от желязната логика на европейските турнири, в които трябва да се покажеш, за да те уважават и „подпомагат“. Тъй като такива като „сините“, макар и грандове в своите държави, се явяват досадни за най-големите 30 клуба в Европа, пред тях са поставени огромни препятствия, за да бъдат част от елитна компания. И пред тези препятствия оцеляват най-подготвените.

Вижте колко простичко е всичко. Ако си станал шампион на своята държава, трябва да победиш поне два отбора. Съответно за победа се брои и започването от по-късен кръг. Колкото по-значима държава представляваш, толкова по-късно започваш. Сториш ли го – класираш се за европейските турнири, макар че в името на географията, за такива се водят и квалификациите. Но формално се използва „същинска фаза“ за това, което се случва от есента нататък, а УЕФА дори е вкарала в употреба и „Начален сигнал“ за бляскавата церемония в Монако, на която се тегли жребият.

Ако не си шампион, трябва да елиминираш три съперника в Лига Европа и четири в Лигата на конференциите, като за елиминация се брои и започването от по-късен кръг. Т.е. прави и струва, но без да е на мястото на Лудогорец, Левски ще трябва да отстранява три отбора, ако иска да бъде част от голямата игра в Европа.

И тук идва реалността на жребия, в който зависи на кое място си в ранглистата плюс елементарна доза късмет. Сигурно много левскари ще кажат, че „сините“ не са извадили късмет, а Арда е имал лесен жребий. В някаква степен ще бъдат прави, но не съвсем. Обективно погледнато двата първи съперника на Левски и кърджалийци, Апоел Беер-Шева и ХИК разделят 117-ото място в ранглистата на УЕФА. „Сините“ и Арда ги победиха с дузпи и оттам насетне няма нито един обективен критерий, по който да се твърди, че някой е извършил по-голям подвиг.

Левски може и да си направи съвсем логични изводи от участието, което по всяка вероятност ще приключи след седмица. Започвайки от 211-то място в Лига Европа е адски трудно. Отборът на Веласкес елиминира един по-слаб от него (Сабах на 236-то място) и се справи с един по-силен (Апоел Беер-Шева на 117-то). Което значи, че „сините“ имат по-силен отбор, отколкото предполага ранглистата на УЕФА и съответно могат да имат по-големи претенции.

За разлика от преди 2 сезона, когато се изправи на плейофите срещу един от европейските грандове Айнтрахт Франкфурт (15-ти днес), този път нямаше подобен малшанс. Но пък „сините“ се блъснаха в стена с втория най-високо поставен в квалификациите на Лига Европа (Брага) и втория най-високо поставен в Лига на конференциите (АЗ Алкмаар), като и двата са втори. В случая с нидерландците те практически са и втори в целия турнир, защото няма класирани отбори директно в групите.

Но в Европа двата тима са извън 30-те най-добри. Брага е 54-ти, АЗ Алкмаар е 38-ми. Това и по повод сравненията между двата тима, базирани на субективни виждания кой за колко купува или продава играчи, кой е техничен и кой динамичен. Обективната истина е, че Левски се изправи срещу най-силния си съперник този сезон точно в плейофите, а към това можем да кажем и една от най-добрите школи в Европа. АЗ Алкмаар е шампион в Младежката шампионска лига през 2023 г. и полуфиналист миналия сезон.

А обобщено – каквито и чудеса да извършва Хулио Веласкес, колкото и да е добър анализатор или тактик, каквито и напредничави за България идеи да има, той трудно може да излъже футбола. Стената за Левски доказано на този етап e, че няма как да се бори за водещите 50-60 отбора (с изключение намигването с победата над ПАОК, който е 52-ри). Има една мътна зона със следващите 50, класиране от 60-то до 110-то място и точно там е заложен единият начин Левски да влезе в турнирната фаза. Да разчита, че ще улучи такъв отбор и ще го победи или ще се изправя срещу такива под 110-то място и няма да прави грешки, докато сам напредва в ранглистата. Имайки предвид, че до групите достигат 108 отбора всеки сезон, а някои от първите 108 в ранглистата на УЕФА не участват изобщо в турнирите, то спокойно може да се оцени и победата над Апоел Беер-Шева. Левски е на границата на турнирната фаза, но не е доказано, че има сили да е вътре. И защото дузпите са лотария, това значи, че трябва и много шанс.

За да побеждава такива отбори, Левски се нуждае от специални хора. А те са играчи, треньори или богати и щедри спонсори и президенти. Такива Левски няма, трудно и скоро ще има.

И понеже стана дума за примера с ПАОК, ясно е кое е името на един специален треньор, което изплува веднага. Но там раната е дълбока и много боли. Заради това може би левскарите трябва да приемат, че връщане назад няма и едва ли някога ще видят начело на любимия си отбор един от любимите си треньори. Заради това трябва да платят цената и да търсят различен път.

Има такъв път и той е ключовият. В мига, в който се изиграе вторият мач в Алкмаар, на „Герена“ трябва не само да погледат към него, но и да тръгнат с всичко, което той изисква.

Естествено, че говорим за титлата. Колкото и да е пропаднал българският футбол, все още пред него има вратичка и тя е отворена само за шампиона. Той трябва да победи два отбора, за да бъде част от Европа. Нека дори се абстрахираме, че Лудогорец е в онази „мътна“ зона и е 75-ти в ранглистата. Той се справи вече с Динамо Минск (221-ви), Риека (140-ти), а сега има шанс да се справи с Шкендия (185-ти), макар че загуби първия мач в Скопие. Естествено катастрофира срещу Ференцварош (58-ми), който е почти приравнен на Брага. Първите три отбора са по силите и на сегашния Левски, но пък и Лудогорец е някъде там. Щом може да го докара до ръба на 54-ия Брага и бие 117-ия Апоел Беер-Шева, Левски би трябвало да има сили и за Лудогорец. С тази разлика, че говорим за цял шампионат. А след това вече са си избира как би се справял с отбори, като изброените.

Само да вметнем, че победа в първия кръг на Шампионска лига значи почти сигурни групи в някой от турнирите. Защото ще ти даде по-нататък шанс с подобен „приемлив“ жребий по обособения път за шампиони в още два случая, от които трябва да спечелиш единия.

Каквото и да се говори за Лудогорец и неговите инвестиции, то се вижда, че всъщност европейските му „подвизи“ се дължат в много голяма степен и на огромните привилегии, които всеки шампион на по-периферна държава като България все пак ползва.

Това е простичката стратегия, по която в Левски трябва да седнат и да работят с цената на всичко. Ако миналата година всичко беше неочаквано най-вече около липсата на конкурент в лицето на ЦСКА с неговите „страховити“ финансови възможности, то този се очертава същата ситуация и вече е ясно, че опитът за титлата е задължителен. Няма ли го, само след година можем да говорим вече за огромни пропуснати шансове от Левски.

Да се върнем обаче конкретно на мача с АЗ Алкмаар и изводите от него. Да си Левски е много по-трудно, отколкото да си на мястото на нидерландския клуб. Единият е локален, другият е национален, което е съвсем различна концепция. Странното е, че се сблъсках тези дни с огромно неразбиране на самото понятие. Например един читател/зрител беше възмутен как Виляреал е определян като локален клуб, след като е спечелил Лига Европа. Ами много лесно. От него едва ли някой извън града и провинция Валенсия се интересува. Достатъчно е човек да си купува дори и седмица четирите големи спортни вестника и да види колко място се отделя за подобен клуба и колко за Барса, Реал или Атлетико. Същото важи и за Удинезе в Италия и всеки клуб, който Веласкес е тренирал. Без Левски. И тук няма никакво значение кой отбор колко е успешен и коя Лига е спечелил.

Локалният клуб трябва да се вклини (например АЗ или Брага в челната тройка на страните си), но това не е задължително. Националният клуб трябва да печели непрекъснато, дори и срещу такива като АЗ и Брага. Това е задължение, създава истерия, а неговите треньори са всеки ден по множеството страници, отделени само в спортните вестници. Да не казвам силна дума, ама едва ли може да излезе брой на спортен вестника в България без в него да има снимка на треньора на Левски. В случая – Дон Хулио!

Ето тук са и големите съмнения и с целия кредит на доверие, който си заслужи това лято, но няма категорични доказателства, че Веласкес може да се превъплъти успешно в подобна роля. По-скоро манталитетът му и поведението са на треньор, който може да бъде много добър в локален клуб и много трудно може да отговори на огромните изисквания на национален такъв. Неговият късмет е, че Левски е сведен от контекста, а в някои случаи и от девалвиралите очаквания на неговите привърженици до локален клуб или казано с други думи – такъв за местна консумация. Сигурно звучи арогантно, но е истина. Левски не се бори за значимите неща на вътрешния фронт и търси и намира оправдания да не го прави. На европейския фронт издига в култ вече успехи в квалификациите, които предизвикват невиждан възторг. Това е местната консумация – елементарно удовлетворение за маргинализираща се маса. Което няма общо с това какъв е бил Левски и като какъв го представят неговите привърженици.

Това няма как да не се прехвърля на треньорите и в случая Веласкес.

Много вероятно е мачът с АЗ Алкмаар да го върне на едно от началните стъпала, в които се предполага, че е предпазлив треньор, а в някои случаи дори страхлив. Това е всъщност най-големият грях, с който може да влезе в полезрението на собственика Сираков, нещо, което изразих вече като мнение в последния епизод на подкаста „Гурме за левскари“.

Един от най-добрите въпроси на пресконференцията след АЗ Алкмаар беше за включването в игра на Евертон Бала или Рилдо вместо Рупанов. Който е концептуален, макар и представен по различен начин от широк кръг левскари. Велаксес отговори със стандартното клише, че ако е бил спечелил мача, щял да бъде обявен за гениален и това е треньорската съдба. Но пропусна това, че Левски не спечели мача, макар и испанецът да твърди, че не това е била основната причина за загубата. За загубата – да, но за възможността да спечели е дискусионно. И няма как да избегне оценките, че е предпазлив, по-нататък, че сякаш това е присъщо на локалните клубове и крачката до изводите дали става за Левски или не е малка. Особено ако се натрупат случаите на пропусната гениалност.

В Левски се изисква да печели почти всеки мач, а подходът към това със сигурност ще развие и него като треньор, въпреки огромният му опит. Самият факт, че едва наскоро преживя за първи път 4 поредни победи, нещо твърде скромно за клуб като Левски, говори достатъчно.

За Велаксес обаче идва голяма промяна и тя е фокусът в първенството. Там Левски не започва като 211-ти, а като втори. Това значи, че трябва да се бори дори и на хартия с първия, ако говорим за понятието първенство. Другите субективни оценки (за мен напълно адекватни), че Левски е най-модерния отбор и играе най-добрия и хубав футбол в България, са само бонус.

Същото впрочем важи и за ръководството. Но нека не закачаме собственика Сираков. Даниел Боримиров например каза, че е горд от постигнатото и че се вижда напредък. При него има един нерешим проблем и той е, че иска да получава добри оценки вместо да ги заслужава. За какъвто и да е напредък обаче ще е нелепо да се говори съвсем скоро, защото това е процес. Винаги трябват конкретни и видими стъпки, при това трайни. От второто място напредъкът е само един и ако не го докарат до там да се борят, а и преборят, за какъв напредък ще може да се говори?

Досега, в медения месец, Левски получаваше оценки само на база Европа. Дори и срещу Ботев Враца. Сега обаче предстоят непрекъснато мачове с такива като Сабах при по-драматични обстоятелства. Лоши терени, порутени стадиони, враждебна публика, компромисни битови условия дори в съблекалните. И даже деца, които крият топките. Да не говорим за втори фронт, с който Левски поне от началото на сезона дори не се е сблъсквал. Веласкес със сигурност е добър тактик и е удоволствие да анализира и да опитва да се надиграва с Брага и АЗ Алкмаар при чудесни условия, но сега му предстои трънлив път. Като начало място, където би трябвало да е научил, че равенствата не са особено геройство.