Живот в изолация – Иран на световното

Или как националният тим на тази страна ще участва в Мондиала

Сомалийският съдия Омар Абдулкадир Артан, който не бе допуснат да влезе в Съединените щати и няма да свири на световното първенство, обра заглавията в навечерието на откриването и предизвика противоречиви реакции. От една страна е възмущението на футболния свят и множество медии, а от друга е твърдостта на домакините да прилагат своите закони. Някъде по средата е опитът за балансирана позиция на ФИФА чрез президента Джани Инфантино, който настоява, че светът ще види „най-голямото събитие в историята на човечеството“, но и добавя, че неговата иначе недосегаема организация няма как да влияе на законите на суверенна държава като САЩ.

Случилото се с Артан обаче е по-малкият проблем. Значително по-голям интерес, а съответно и бомба със закъснител, е участието на отбора на Иран във връзка със започнатата от президента Доналд Тръмп война, която постави под съмнение изобщо пристигането на този тим в Америка. Първоначално планирали да се установят в Аризона, иранците, наричани Тим Мели (Националният отбор), в крайна сметка преместиха базата си в мексиканския граничен град Тихуана, докато 15 членове на тяхната делегация все още нямат визи за САЩ.

Началото на тяхното американско приключение засега поставя повече въпроси, както и съвсем основателни притеснения как ще се развие участието им на шампионата.

Тим Мели пристигнаха в Тихуана в неделя сутринта в 5 часа местно време на летището в Тихуана с частен самолет от турския град Анталия, където проведоха заключителната част от подготовката си. Отборът беше посрещнат от около 30 журналисти и двайсетина фенове със знамена и албуми със стикери на „Панини“, в които колекционери разчитаха да вземат някой и друг автограф.

Изненадата на всички тях обаче беше огромна, след като на летището попаднаха на нещо като военна операция. Точно 700 са мексиканските войници, които трябва да осигурят сигурността на тима по време на пребиваването му в Тихуана, град с близо 2 милиона жители, намиращ се точно на границата между Мексико и Калифорния.

Съвсем логично отборът само премина през плътен кордон от полицаи към автобуса си, а единственото, което можеха да направят феновете, повечето от които живеещи в Тихуана, е да ръкопляскат. „В този момент се чувствам близка до своя народ“, казва Мерием, иранка, пред шепата журналисти. „Важно е да сме тук, моментът е велик – добавя друг фен, Садик, който е облякъл екип на тима. – Искам футболистите да знаят, че са дошли на хубаво място.“

С огромен ескорт от тежко въоръжени войници иранците се добраха до хотел „Мериът“ в града, където два от етажите са изцяло запазени за тях. Луксозният им лагер е само на 500 метра от „Естадио Калиенте“, домът на местния клуб Тихуана, известен още като „Шолос“. Стадионът е с 27-хиляден капацитет и ще бъде едновременно тренировъчна база за Иран, както и бункер. ФИФА побърза да обяви за медиите, които изпитват обяснимо висок интерес, че всички тренировки са обявени като закрити, а отборът ще пътува само и единствено между стадиона и хотела, без да има каквито и да е разходки из града.

Предвидено е отборът да пътува със самолет за Лос Анджелис, където е първият му мач срещу Нова Зеландия в понеделник, 15 юни. Това ще се случва при засилена охрана, но по-важното е, че отборът ще остава на американска територия само в деня на мача, като веднага след него ще се прибира в Мексико. Това веднага предизвиква коментари, че Тим Мели няма да бъде поставен при равни условия с останалите участници, като например да провежда официална тренировка преди двубоите си. „Просто сме щастливи, че сме тук на първенството“, казва в разпространено изявление защитникът Есхан Хаджсафи от Сепахан.

Самото участие на тима беше силно дискусионно още от момента в края на февруари, когато започнаха американските и израелските удари по Иран и беше убит аятолах Хаменеи. Несигурността около участието е съпровождала всеки един етап от подготовката. Местният шампионат беше прекъснат, приятелските мачове на националите отменени, а самият Тим Мели трябваше да прекара почти в изгнание дълъг период в турския курорт Анталия. В крайна сметка обаче самият факт, че отборът се добра до Мексико, се приема с облекчение и като положителен факт.

Проблемите обаче в никакъв случай не изглеждат решени. Най-големият от тях е, че част от делегацията все още няма визи за САЩ. Сред тях е и президентът на иранската федерация Мехди Тадж, който е свързан с Ислямския революционен гвардейски корпус, организация, обявена за терористична в САЩ. Според тамошните служби съществуват подозрения, че тя е проникнала в иранската делегация, за да упражнява контрол върху футболистите.

„Този отбор няма как да бъде нито свободен, нито аполитичен“, категоричен е политическият анализатор Жан-Батист Геган в интервю за френския в. „Паризиен“. Самият подбор на състава за световното подхранва подобни мнения. В Техеран играчите са били филтрирани не толкова според качествата си, а с това в състава да не попаднат бунтари. За такъв е смятан например Сардар Азмун. Нападателят, чиято кариера преминава основно в руски клубове, но след това включва тимове като Леверкузен и Рома, е наричан „Иранския Меси“. Азмун има 57 гола за националния тим, а в момента играе за Шабаб Ал-Ахли от ОАЕ. Това обаче не е достатъчно, за да попадне в състава, защото публично отправи критики към режима и изрази подкрепа за протестните движения.

Коментаторите отбелязват, че още по-прецизен ще е изборът на тези единадесет, които ще се появят на терена в първия мач срещу Нова Зеландия. Всеки детайл около иранския тим ще бъде следен под лупа. Например дали играчите ще пеят химна преди мача. Ще бъде ли освиркван отборът? Още по-любопитно е как ще изглежда така нареченият „Мач на гордостта“ между Египет и Иран в Сиатъл на 26 юни, когато в града е предвиден популярният местен прайд на LGBT+ общността. Двубоят между съперници, в чийто страни отношението към тази общност е меко казано консервативно, беше етикиран така от властите в Сиатъл и се очаква да предизвика противоречиви реакции, защото изглежда като възможно най-лошия каприз на жребия за подобно събитие.

„Мисля си за най-лошия възможен сценарий – не крие притесненията си Кевин Вейсиер, автор на популярната книга „ФК Геополитика“, която разказва истории от световните първенства, в които е намесена политиката. – Такъв сценарий е например в деня преди мача на Доналд Тръмп да му хрумне, че не иска Иран да играе на това първенство? И кой точно ще се противопостави и как? Хоп и край!“

Непредсказуемият Тръмп е само единият проблем около Иран. Другият е свързан с реакциите в страната. Женският отбор вече изпита това на гърба си през март, когато шест състезателки и един член на щаба на тима поискаха политическо убежище в Австралия по време на световно първенство, защото бяха обявени за предатели в страната си, тъй като не пеели химна преди мач. В крайна сметка след огромен натиск само две останаха в Австралия, а останалите оттеглиха молбите си и в момента съдбата им е неизвестна след завръщането в Иран.

Мъжкият тим мечтае за футболни подвизи, особено в приемлива група с Белгия, Египет и Нова Зеландия. Никога обаче един отбор не е имал толкова неясноти около участието си на световно първенство.

Знаете ли, че...

„Тим Мели“ е прякорът на националния отбор на Иран. Той обаче има елементарно значение: национален отбор.

Самият израз обаче е съставен от английската дума „team“ или отбор и персийското „мели“, което означава „национален“. Тим Мели се използва за всеки национален отбор на Иран по различните видове спорт, а изразът е натрупал популярност много отдавна. Влиза в употреба преди златния период с трите поредни титли на Азия през 1968, 1972 и 1976 г.

Освен това обаче иранските национали са наричани с още три прякора: „Лъвовете на Персия“, „Персийските звезди“ и „Гепардите“. Последното е заради азиатския гепард, намиращ се върху екипите.