Сигурно Атанас Рибарски е готин пич и обича футбола като всеки от нас. Но националният селекционер на България не е просто един от нас.
Едва ли преди провеждането на дори и една тренировка той заслужава върху него да се излее нещо негативно. Но пък българският футбол и институцията го изискват.
Добре, сериозно ли е да вземеш треньорски лиценз преди седмица и след няколко дни вече да си национален селекционер? И не е ли това обобщението на дъното, от което националите не могат да се оттласнат вече години наред и се затъва все по-дълбоко?
Лицензи се раздават непрекъснато и за тях се учи. Сигурно е, че временният треньор Рибарски има опит, включително и в странния случай на ЦСКА 1948, където такива като него се сменят като пътниците на всяка спирка на метрото.
Когато обаче към институцията национален отбор има подобно обидно отношение от шефовете на футбола, логично е да ги има и днешните резултати. С лицензиран треньор от седмица или спуснат такъв по политическа линия, загубите не са най-страшното. То е в празните трибуни, липсата на всякакъв интерес и масовите подигравки след всеки мач, подменили гордостта от трибагреника на трибуните.
Чипът в главата трябва да се смени, а не треньорите. И за това лицензи няма.