Шампионска битка за идентичността

Левски има две важни задачи в битката си за спасение

Мнозина биха спорили, че мачът на последния кръг беше в Разград, където ЦСКА се сблъска тежко с товарния влак и не успя да спре по никакъв начин Лудогорец. Загубата с 0:3 поставя много въпроси, преди всичко за „червените“, които някак преждевременно и най-вече нетърпеливо, бяха зачислени сред претендентите за титлата през следващия сезон. Логиката е проста: за тукашния манталитет много пари означава автоматически много възможности и това се смята за значително по-важно от умното управление. „Каквото вие можете да направите с акъл, ние два пъти по-лесно ще направим с пари!“ Горе-долу така изглеждат ценностите, прегърнати от нашего брата, футболният функционер в България. Или, казано другояче, липсата на акъл не е фатална и може лесно да бъде компенсирана.

Заради това се стига и до подобни тежки сблъсъци с реалността, след които следват крайни и най-вече генерални заключения. Много вероятно е тяхна жертва да бъде треньорът на „червените“ Христо Янев, защото прилича очевидно на човек, който има на разположение абсолютно всичко и е въпрос само на някаква техника и елементарни умения.

Кризата на резултатите, която мори ЦСКА, а също така и Левски вече десетилетие и половина, води до криза на идентичността. Или, което е по-лошата новина за двата гранда – до нейната промяна, както и подмяна.

Няма как да не се усещат и рефлексите от миналото. Когато си свикнал да побеждаваш и до победата да бъде единствена цел с всички налични средства, нормално е във времето на парите да се заблудиш, че когато ги имаш и започнеш да ги харчиш, вече си свършил работата. Само така може да се обясни огромната превъзбуда от няколко котерийни успеха срещу съмнителни като ниво съперници, които вдигнаха твърде високо градуса на емоциите в червения спектър. Което пък доведе в Разград до очевидната перспектива ЦСКА да се спъне за пореден път в един камък след доста болезнения край на миналия сезон.

Това обаче са проблеми на ЦСКА, които може би не касаят братовчедите от „Герена“, фокусирани в своята битка за шампионския трофей след 17 години! Дали обаче е така? И дали сладкото очакване на титлата не маскира и замита същите проблеми като при „червените“, които неминуемо рано или късно водят до сходни резултати от гледна точка сблъсък с реалността.

Кризата на резултатите води до криза на идентичността! Да го повторим пак. Защото Левски от години води огромна битка за спасение, издигната в култ по време не кризата на резултатите. Спасението е представено като плащане на задължения към НАП и други дългове, а някак свенливо се говори за футбола. Идентичността пък съвсем е загърбена, защото там просто съществува понятието „разделение“. „Има някакви хора, които нещо обясняват, ама единствената идея е да изгонят Сираков!“ Това е кризата на идентичността.

Само че нейното озъбено лице се показва във всеки един момент и нещата не опират само до това, че има и такива, които го забелязват. Кои сме ние? В какви се превърнахме? Какво означава това за Левски?

Подобни въпроси обикновено възникват по време на криза, най-често на резултатите, но пък е интересно да потърсим отговора на последния от тях. Дали пък някои необясними процеси в очертаващия се като шампионски сезон не са резултат именно от кризата на идентичността.

Например левскарите все още в немалка част не са уверени, че отборът им ще спечели титлата. Трите загуби срещу Лудогорец за само месец само доведоха до още по-големи колебания. Сметките, че с още поражения, а евентуално и такива срещу ЦСКА, отборът на Веласкес ще бъде изместен от върха са едната страна на монетата. Сметките са породени от страх, а страхът е резултат от това, че през споменатите близо две десетилетия, Левски наистина сътвори чудеса в абсурдността на своите провали. Автогол на Везалов пред пълен стадион в последния домакински мач срещу Славия. Загуба на купата срещу Черно море в Бургас с човек повече и продължения (освен преднина в резултата) след невиждан десант на сини фенове край морето. Още по-голям десант на националния стадион и загубен финал от Славия след дузпи, пропусната от Жорди Гомес такава в редовното време и 120 минути пред врата на „белите“. Какво друго, ако не комплекс за неминуем и абсурден провал може да роди всичко, без да добавяме другите подвизи. Например срещу Вадуц от Лихтенщайн или четворката на „Герена“ от АЕК Ларнака при невероятната финансова обезпеченост при Божков?

На този фон съвсем логично изглежда „сините“ да загубят, меко казано, увереността си и в момента да треперят от нов потенциален абсурд. Ами ако Левски загуби титлата 10 кръга преди края с 9 точки преднина, как ще изглежда това? Може би именно този страх обяснява и крайните реакции към Веласкес заради ротацията на „Овча купел“, или пък води до неистовите освирквания към Митков и горенето на снимката му от банда примати.

Лошото е, че при Левски е налице и съвсем ясен образ на подменената идентичност. Радостта след загубата с пет гола в Разград при Николай Костов не е просто глупава реакция. Тя е признание на навика да приемаш посредствеността и дори да я заобичаш. Защо трябва една от шепата големи загуби в историята да разваля партито? Оттук се появява и съвсем различният смисъл парти-фенове. Важно е да сме в масовката, защото левскарите са много, навсякъде са и приемат всичко, което се причинява на любимия им клуб. Вие видяхте ли някакъв масов акт на съпротива например срещу политическото влияние в Левски или спуснатите собственици? Това дали е било мислимо дори и в най-тежките времена, например около обединението със Спартак през 1969 г., месеци след като „Отборът на народа“ е победил „Отбора на властта“ със 7:2 (по Георги Марков)? Левскарите бяха натикани в ъгъла от задкулисието, безпардонно сгазени и накрая просто платиха останалата сметка с любов и лоялност.

Сигурно ще кажете, че това няма значение за Веласкес и неговите момчета, които удивително се справят с напрежението (друга любима дума от подмяната). Едва ли. Например все още не се е видяла наслада от шампионския сезон и разпродаден стадион. Има единствено оправдания (като на слабаци!), обяснения и някакви нелепи сравнения, освен виртуално преследване на всеки, който дръзне да каже нелицеприятната истина.

А тя е проста: трибуните на „Герена“ празнеят и я няма истинската еуфория. Точно заради страха от провал. Заради нова Везалка. Даже не само празнеят, но и отношението е непостоянно. Прилична посещаемост срещу Локо София и отстъпление срещу Локо Пловдив, защото преди това е имало Лудогорец!

Добрият сценарий за Левски е, че титлата, която е на хоризонта, може да бъде тежък удар, който левскарството да нанесе в тези битки. Ясно е, че финансови проблеми трудно може да се очакват. Криво-ляво, Левски върви в правилна посока, не трупа дългове и се държи адекватно по отношение на счетоводните си баланси. Първото място в шампионата може би ще върне вярата в това какъв е бил Левски над един век съществуване и че идентичността му е по-важна от парите на Домусчиев или Папазки. В крайна сметка, като изключим един тригодишен период от 2000 до 2002 година при Майкъл Чорни, Левски никога не е бил най-богатият отбор. Това пък означава, че 23 от 26 шампионски титли са постигнати от втора позиция като пари и/или фаворизиране. Каквато ще бъде и 27-ата. Всъщност най-нормалното е Левски да печели титлата при подобни обстоятелства, а най-често го е правил и с превъзходство в директните сблъсъци. Това, което липсва към момента и което трябва да е следващата цел.

А оттам насетне и феновете да заровят страховете си. Защото историята на Левски не е само провали, кой от кой по-абсурден, както биха ги убеждавали привържениците на други отбори. И в което, уви, част от самите левскари са започнали да вярват. Няма друго обяснение за това да изтъкваш Хамрун пред ПАОК и Беверен пред случилото се в рамките на две години след това. Може би трябва да се започне и от това.

А примерът за всичко е на терена. Дори и в Стара Загора онази вечер. Веласкес и отборът му не приличат на типичния левскарски отбор, който може да запише зрелищен провал. Напротив. Дават тон за тези по трибуните, че е време първо да повярват, а след това да се опитат да спасят своя Левски. В целостта на това понятие.

⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.
👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!