„Олимпия, догодина пак ела!“
Част 2: Бетонни чудовища и строителни площадки в жегата и щрукли на брега при драконите
Очакванията ми са Любляна да ме посрещне леко и ефирно, точно като реката, която се извива през стария център на града, пресичана от мостове – наполовина архитектура, наполовина украшение. Или поне това е усещането, което имам заложено от гледането на снимки и туристически филмчета.
Вместо това обаче получавам прахоляк и жега още със слизането от влака. …
